Първият ред на парламента е претъпкан от политици, вкопчени един върху друг в своето оцеляване – политическо и физическо. Тотален анахронизъм в тежките постмодернистични и постлиберални времена, които безмилостно кънтят с марша от настъпването на военния ботуш в Европа.
В парламента на първия ред седят създания, чието съзнание е сковано от животински страх и не могат да мислят за бъдещето на нацията ни, а само ден за ден. Ден да мине, друг да дойде. Това е техният мисловен и словесен капацитет. Не жалките им пъклени помисли ще преведат народа на България между зейналите пропасти и бездните на войната и културните сблъсъци. Трябват повече отвсякога визионери на първия ред, които знаят накъде трябва да се върви и как да се стигне до целта. Ние сме във финалната третина на една стогодишна война и тепърва ще вкусим горчивите плодове от нейния край. Настъпват времена за реванш на старите губещи в миналото империи, а ние стоим разкрачени между няколко такива. Кои ще са нашите съюзници в новия световен ред и имаме ли въобще такива, защото съюзниците не вкарват нарочно приятелите си във войната като пушечно месо, освен ако не ги смятат за безнадеждно глупави и вредни. Има ли полза някой солиден съюзник от дългосрочно партньорство с “пътниците”, които управляват държавата ни. Нека първо оправим себе си, а после съдим партньорите за отношението към нас. В края на краищата, точно упорството на Мафиятя, да се запъне на върха на държавата, докара американците до решението да създадат хаос и да го контролират посредством свои политически проекти, под чиято лъскава станиолена опаковка няма нищо.
Държавата не може да бъде Сглобка, както била написала безмозъчна еуглена. Сглобка може да е само кочината им.
Николай Бареков
„Ники-иска-да-пътува“ очаква блага вест, но Господ на измамници и шарлатани не праща хабер.