Депутат от ГЕРБ – Ново начало обяви, че иска авторитарна държава, в която полицията да бие наред всеки, който я критикува! МВР хареса това!

Фъфлещият слуга на Пеевски в ГЕРБ Любен Дилов – син тази нощ издаде във фейсбук мераците на своите господари – авторитарен режим, при който полицията да бие наред всеки, който не е съгласен в света. Надали този текст е плод само на традиционната за автора бутилка уиски. Това прилича на поръчка от Двамата Шишковци да се тестват обществените нагласи. Пак тази нощ бившият съдружник на Любен Дилов – син Слави Трифонов сравни тийнейджърите от ареста в Русе, които набиха пияния главен комисар, с ислямския терорист Осама бин Ладен. Случайно съвпадение? По-скоро целенасочена акция на двамата шоумени и шутове на властта:

Любен Дилов – син, депутат от ГЕРБ – НеНе

Бързам да кажа, че това обръщение е към онези, които сега се упражняват в плюене по полицията. Към онези, които преди три години опъваха прашки срещу нея, към онези които ѝ хвърляха запалена слама, а днес я замеряха с тоалетна хартия. Знаете ли, вие не сте много (и Слава Богу). Просто сте много кресливи. И понеже не сте много, а както чудесно я карате, няма никакъв изглед да станете повече, скоро ще ви погнат по улицата. Няма да съм аз, нито пък някой от моя политически кръг. Сещате се кой ще ви погне. Крайно антилибералните, които копнеят да ви срещнат по някъде по тъмно. А вече и на светло искат да ви срещат… И сега идва най-забавното: когато ви погнат, на кого ще разчитате да ви опази? Ха – на същата тази полиция! Тя няма да е преизпълнена със състрадание към вас. Както не са преизпълнени със състрадание, примерно рибарите от Ченгене скеле, уреждането на чийто въпрос гръмко провалихте, не правейки разлика между сараите на Доган и техните лодки и бараки. Имате невероятна, гениална способност, да си създавате неприятели… И аз, миролюбив човек като цяло, вече си мечтая за връщане на правото на полицията да бие. Ама така, здраво да бие. Както бие в Германия, в Белгия и във Франция. И го правя не от някаква носталгия по народната милиция, която често ме е побивала на младини или пък от кръвожадност. Правя го от загриженост за вас. Даже се оглеждам за подходяща законодателна инициатива. Мечтая за един пердах като в Гърция, например. Няма значение кого – дори мен да ме набият, пак ще ми стане весело и леко на душата. Ще си кажа: я, щом полицията започна да налага, май някаква държава започна да се възвръща. Ще ви издам една голяма тайна: ДАНС например отдавна не търсят поддръжници на Ислямска държава в България. Те търсят поддръжници на каквато и да е държава. И това положение става неприятно в един момент, защото се дължи основно на вас – мнозинството от българите вече също търсят държава. Каквато и да е, може и недемократична. Търсят държава, в която полицията бие хулиганите, а не обратното. Може и несправедливо да е набит някой, но като цяло това да е тенденцията. Опасявам се, че не го разбирате. Всичко, което правите и изговаряте, показва че не го разбирате. Или както казва една стара поговорка: докато Бог не го зашлеви, селянинът няма да се прекръсти.
Снимката е илюстративна, нарочно не показвам днешните „протестни герои“.

Коментари от мрежата:

Какво става в държавата ни?! Депутатът Дилов-син призовава полицията да „бие здраво“ хора, които „я плюят“. А МВР министърът харесва публикацията!
Това не е просто цинична шега. Това е призив за насилие и авторитаризъм. Това е подигравка със свободата на словото и правото на протест.
Министър, който аплодира такива безумия, е съучастник.
Свободата не се защитава с юмруци, а с права, закони и отговорност.
Доверието на обществото в МВР е катастрофално ниско, а по случая в Русе МВР лъга, маза с различни версии, оплете се в собствените си нелепи опити да прикрие случилото се. Има само един изход – оставка на министъра.

Ивайло Мирчев

Понеже този фъфлек и плазмодий на Тиквата и Мутрата от ГЕРБ – Ново начало си търсел държава, в която полицията да бие повече на улицата, та ви питам: Вие в каква автокрация искате да живеете – в такава кочина на нискочели и безмозъчни нерези като господарите на слугата Дилов – син, който не знае дъно и рови из тинята като блатна свиня, или и вие като мен си търсите така нещо по-интелигентно за живеене?

Николай Бареков

И още под текста на Дилов:

Между две ракии се чуди каква тъпотия да напише. Тези свине, с вид на треторазредни бандити от 90-те, които имената си не могат да напишат без правописна грешка, са позор за институцията полиция! Тях ли защитава Дилов?!

Здравко Луков

Любен Дилов Некадърно Диловче….ОСТАВКА
Любен Дилов-син е може би най-яркият пример за това как българската политика позволява на посредствеността, безотговорността и политическия театър да се маскират като „обществено присъствие“. Всичко в неговата публична и политическа кариера говори не за компетентност и отговорност, а за системно използване на популярността си от шоубизнеса за влизане във властта, без реални резултати, без визия и без ангажимент към гражданите.

Първо, в парламента той се превърна в безгласна буква, която гласува по указания на партийни лидери, без да изразява независима позиция или да внася законодателни инициативи със стойност. Истинският му принос като депутат е практически нулев – няма значими предложения, които да са подобрили живота на гражданите, няма реформи, няма последователност.

Второ, поведението му е политически мимикриращо – от десни среди към „Гергьовден“, към коалиции с ГЕРБ, към участие в проекти с откровено популистки характер. Това не е политическа зрелост, а опортюнизъм – влизане там, където има лична изгода, а не където може да се постигне обществен резултат.

Трето, когато все пак изразява позиция, тя е най-често повърхностна, цинична и театрална, а не аргументирана и професионална. Дилов-син демонстрира, че не разбира какво е законодателен процес, какво означава контрол върху изпълнителната власт, или как се прави дългосрочна политика в сфери като образование, здравеопазване или правосъдие.

Четвърто, липсата на морален авторитет е очевидна – изявите му често са насочени към провокативни фрази и медийни изяви, вместо към работа по проблемите на хората. В политиката няма място за шоу, там се носи отговорност. Но Дилов-син вкарва именно шоу-логика: краткотрайни ефекти, празни приказки, никакви резултати.

Пето, когато страната е изправена пред кризи – здравна, социална, правна, икономическа – той липсва. Няма негови решения, няма негови експертни предложения, няма негово участие в решаването на тежки обществени проблеми. А политик, който отсъства при кризи, е напълно излишен.

Шесто, личният му „стил“ е да се легитимира чрез миналата си роля на писател и медиен човек, но именно тук е парадоксът: талант в литературата не означава компетентност в политиката. Народното събрание не е телевизионно студио, а държавата не е сцена за експерименти.

Седмо, той е символ на кадровата безпътица – човек, който няма нито юридическо, нито икономическо, нито управленско познание, заема място в парламента, което би трябвало да е за експерт, юрист, икономист, човек със знание и визия. Когато подобни фигури изместват компетентните, държавата се превръща в декор на посредствеността.

Затова Любен Дилов-син няма място в политиката. Той е продукт на телевизионна култура, а не на отговорна държавност. Неговата роля е на политическо украшение, което не решава проблеми, а отвлича вниманието от тях. Политиката изисква компетентност, морал, визия и работа – качества, които той не притежава.

Истинският интерес на обществото изисква подобни фигури да бъдат отстранени завинаги от управлението, за да освободим място за хора с професионализъм, принципност и доказани резултати.

Васил Игнатов