С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията.
Законопроектът на „Възраждане“ получи 140 гласа в подкрепа (ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, „Има такъв народ“, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), както и един глас от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Против бяха 26 депутати от ПГ “ДПС-Ново начало“.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа „за“ – ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ, четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.
Зад законопроекта на „БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.
Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
От „Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция „Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.
В чл.10 ал.1 от гласуваните промени е записано – традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
„БСП-Обединена левица“ предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.
Единственото изказване при откриване на дискусията беше на Хюсеин Хафъзов, който обяви, че неговата парламентарна група – „ДПС-Ново начало“, ще подкрепи някои от законопроектите. В случая обсъждаме статута, обстоятелствата и изпитанията на БПЦ. Тя е била преследвана, даже заличавана, но е съществувала духовно като стожер на вярата, посочи той. Не бива да допускаме това да се случва с една от най-важните и непреходни институции – БПЦ, посочи депутатът. Затова, по думите му, държавата със закон ще осигури важните условия за това. Аз като мюсюлманин и гражданин на тази страна не съм съгласен да се стига до разкол в БПЦ, заяви Хафъзов. Наш ред е всички заедно в тази зала да намерим начин на запазим достойнството на българските духовници и да заявим – не сте сами, призова той. Тук обсъждаме казуса като светски лица, като политици, загрижени за българската идентичност, продължи той. Аз не вярвам, че днес тя е поставена под заплаха, идентичността ще се съхрани, въпреки грешките, които допускаме със закони и административни актове, изтъкна депутатът.
Представителите на „Българска православна старостилна църква“ са подали заявление за регистрация в Агенцията по вписванията на 19 декември, на 27 декември 2024 г. е постановен отказ от вписване. Това съобщи министърът на правосъдието Мария Павлова по време на изслушване в парламента. Тя посочи, че този отказ подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който изтича утре.
Мотивите за отказа са, че представителите на сдружението не предоставят необходимите документи и въпреки че на два пъти им е предоставена възможност и дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, те отказват, обясни министър Павлова.
Министър Павлова посочи, че становището на Министерството на правосъдието, респективно на Министерския съвет от 2022 г. е, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията. Тя каза, че Мониторингът на Комитета на министрите е дал препоръка за промени в Закона за вероизповеданията към 2021 г. Това е включено като точка в Пътната карта за изпълнение на решенията от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и в годишните три поредни доклада, които министърът на правосъдието чрез Министерския съвет внася в Народното събрание, обясни Павлова.
Служебният премиер Димитър Главчев и служебният министър на правосъдието Мария Павлова бяха изслушани в парламента относно делото по вписване на „Българска православна старостилна църква“ и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществения интерес пред Съда в Страсбург и пред Върховния касационен съд (ВКС). Повод за изслушването е решението на ВКС от 16 декември миналата година да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква”. Решението на ВКС е във връзка с решение от 2021 г. на ЕСПЧ по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“.
Атанас Зафиров от „БСП-Обединена левица“, които са инициатори на изслушването, постави въпроса дали е ангажирана правна кантора за защита на българския интерес в делото в Страсбург и доколко кореспондира с истината, че защитникът на другата страна адвокат Наташа Добрева в продължение на девет години е имала съвместна адвокатска кантора с българския съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Министър Павлова обясни, че няма практика да се наемат външни кантори. По това дело, както по всички други, по които държавата е съдена пред Европейския съд по правата на човека, процесуалното представителство е извършвано от дирекция „Процесуално представителство на България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието, каза тя и добави, че са изготвени своевременно и са подадени всички становища. Държавата никога не е била защитавана от външна кантора, заяви Павлова.
По повод уточнението за защитника на другата страна – това е отразено изрично в становището на българското правителство, което е изпратено към Европейския съд, с което се обръща внимание, че е налице основание за отвод на съдия Йонко Грозев поради свързаност, каза още правосъдният министър.
На въпрос от „Възраждане“ дали „Българска православна старостилна църква“ има чуждо финансиране, министър-председателят Димитър Главчев каза, че ще изиска такава информация и ще я предостави.
На въпрос от „ДПС-Ново начало“, директорът на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет Георги Кръстев каза, че има една регистрирана религиозна институция, която се е опитала да се представи като изразител на българското православие, и това е „Истинна православна църква“. Към момента тя е кухо юридическо лице, не осъществява такава дейност, допълни той.
Депутатите обсъждат днес на първо четенетри законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията.
Източник: БТА
