Димитър Вичев легендарен вратар на Ботев (Пловдив). Пази на клуба цели 15 години в 290 мача и става вторият ни вратар, който има поне 100 мача без допуснат гол. Веднъж е избиран и за вратар №1 на България. Вичев е част от отборите на Ботев, които биха Барселона и Байерн в Европа, станаха втори в елита и пет пъти трети и спечелиха Купата на България.
В интервю за EFIRBET Димитър Вичев се връща към спомени от дербита на Пловдив и дава прогноза за предстоящата битка за града. Бившият страж говори също за представянето на Ботев в първенството и разкрива как е започнал да симпатизира на клуба.
Г-н Вичев, когато предстои поредно дерби на Пловдив, кое е първото нещо, за което се сещате?
Винаги си спомням какъв празник за града, какъв празник за двете агитки беше този мач по мое време. Хората бяха изпълнили 4-5 часа преди мача „Девети Септември“. Чоплеха семки, играеха карти, имаше и майки с колички. Запалянковците на двата отбора общуваха свободно помежду си, нямаше вражда между тях, нямаше и милиционери да ги пазят.
Какво помните от първото си дерби?
Останах резерва заради контузия в ръката и на вратата беше Паница Хаджийски. Изгубихме с 3:7. Срещата започна добре за нас и не предвещаваше такъв разгром, но после се получи това, което стана онзи ден с ЦСКА в Рим.
Как сте се чувствали след загуби от Локо?
Много неприятно усещане, особено като знаеш, че чак след шест месеца ще имаш възможност за реванш. Първите два-три не излизахме от вкъщи, криехме се цяла седмица. Беше ни срам да ни видят почитателите на Ботев на улицата.
Коя е най-сладката Ви победа в битката за Пловдив?
Тази с 2:1, когато се борихме да не изпаднем. В Локо си викаха: Паднахте ли ни сега, ще ви засилим към „Б“ група. Мачът трябваше да е на 7 март, но на градския стадион в Пловдив имаше сняг до коленете. В чистенето му се включи и публиката, но и тя не можа да помогне. Отложиха срещата и тя се проведе на другия ден – 8 март, на изчистен терен. Бихме ги и тогава Петър Зехтински вкара първия си гол с глава.
Какви бяха отношенията Ви с локомотивци?
Бяхме приятели или близки в живота, имаше взаимно уважение между нас. Врагове бяхме само 90 минути на терена, после си казвахме с едните довиждане, а с другите се събирахме на маса.
С кой от Локото имахте закачка и с кого бяхте най-близък?
С Георги Василев редовно се шегувахме. Той ми казваше, че е вкарал гол на всеки вратар, но аз все му напомнях, че в моята врата не се е разписвал. Така и си остана – не ми е вкарвал в дербито. Зехтински пък често му казваше: Помниш ли кой ти я прекара през чатала, защото в едно дерби му прекара топката между краката. Със Садъков, лека му пръст, и Ераносян бяхме заедно в националния. Помня на една контрола с Аржентина в Буенос Айрес спахме в една стая със Садъка. Заведоха ни в един завод и ни дадоха една торба с шоколади. Аз му дадох и моите, тъй като много обичаше шоколад. Само това ядеше. Аржентина с Марадона и Кемпес в състава ни победи с 2:1. Победният гол вкара капитанът им Даниел Пасарела от фаул. От 35 метра заби топката горе, Велинов не можа да реагира. Спомням си, че през второто полувреме Благой Блангев вдигна Марадона във въздуха. Тогава Коце Костадинов, който бе до мен на пейката, ми каза: Ей сега няма да излезем от тук. Запалянковците наскачаха по мрежите край терена, стана страшно, но добре че ги усмириха.
Има ли фаворит за дербито в събота?
Не. Тези мачове са недпредсказуеми и често се е случвало например отборът, който не в по-добро състояние, да печели. Сега Локо постепенно набира скорост, след като ги напуснаха 6-7 титуляри и тимът им е обновен. Тази победа над Царско дело пък допълнително ще повиши самочувствието им. Но ние няма от какво да се притесняваме, защото сме на върха и играем добре. Пожелавам двата отбора да зарадват публиката и който е по-добър и има късмет, да победи. И нека на трибуните да има мир, а не война.
Ще бъде ли Ботев по-настървен от нормалното, за да отмъсти за позорната загуба с 0:6 на „Лаута“ преди около 10 месеца?
Може и това да се очаква, за да измият нашите този резил.
Какво бихте казали за представянето на Ботев досега?
Давам му висока оценка. Радващо е, че се гради перспективен отбор, а момчетата играят с хъс и желание. Привлечени са и сносни за родните ни стандарти чужденци.
Къде е мястото на този Ботев в елита?
Иска ми се да е колкото се може по-нависоко в класирането. Имаме отборен потенциал и футболисти с качества, за да го постигнат, но нека сме търпеливи и не бързаме с очакванията. Най-малко, защото остават много мачове и ще видим доколко отборът ще успее да поддържа постоянно добро игрово ниво.
Г-н Вичев, как станахте ботевист?
Случи се през 1973 година, когато пазех на Берое. Администраторът на Ботев, който тогава се казваше Тракия, ми изпрати телеграма, с която клубът от Пловдив ми честити рождения ден. Този жест ме трогна и толкова докосна душата ми, че си казах: Отсега нататък за мен има само един отбор и това е Тракия Пловдив. Това е отборът, който обичам и за него искам да играя. Година по-късно и това стана. През лятото на 1974-та преминах в Тракия и лично Георги Попов-Тумби, който беше контузен, ме закара с реното си на летния лагер в Пампорово.
Вярно ли е, че са искали да Ви попречат за трансфера в Ботев?
Да. Извикаха ме във федерацията и ми казаха, че трябва да премина в Левски, ЦСКА или Славия. Отговорих, че моето единствено желание е да пазя на Тракия Пловдив и това няма да се промени. Тогава ми отвърнаха, че щом така съм решил, последствията ще са изцяло за мен. В крайна сметка направиха компромис за мен и Шмайзера от Пирин, тъй като бяхме с по две молби. Намесиха се също Дража Вълчева и полковник Никола Миланов, който беше шеф на Ботев. Но това бе нищо в сравнение с онова, което ми се случи след уволнението две години по-рано.
Какво Ви се случи?
След като се уволних, пуснах молба да премина в ЦСКА. Дадоха ми чин старши лейтенант и се прибрах в родния си Чирпан с влака „Диана експрес“. От гарата веднага със семейството ми ме закараха при секретаря на партията, който беше към Стара Загора. Каза ми: Или отиваш в Берое, или ти вземаме апартамента в Чирпан и те наказваме да не играеш футбол една година. Помня, че се крих по вили и къде ли не. Бай Георги, шефът на Чирпан ме успокои, че дори и да ме накажат, ще ми дава по две-три заплати на месец, докато не съм във футбола. Накрая обаче ме принудиха да премина в Берое.
Кои са най-приятните Ви спомени с Ботев и какво е за Вас Ботев?
Много са щастливите ми мигове с Ботев. Сред тях са победите в дербито на Пловдив, над софийските грандове и в Европа над Барселона и Байерн. Медалите, които спечелихме, титлата, която заслужавахме през 1986-а, но ни спряха за нея подмолно и останахме със среброто. Скъп ми е също и трофеят в турнира за Купата на България, който вдигнахме, след като бихме Пирин с 1:0 след гол на Митко Аргиров в София. Тогава имах ден и спасих много положения. След финала, когато играчите тръгнахме да хвърляме Чико във въздуха, той каза: Хвърляйте Вичев, не мен.
За мен Ботев е кауза за живот и най-хубавото нещо след семейството. Чувствам се привилегирован, че пазех 15 години на вратата на този велик клуб. Ботевист станах през 1973-та година и такъв ще остана до гроб.
