Няма да честитя влизането в Шенген, защото е поне за четвърти път и прозират съмнителни цели на „съюзниците“! Няма да честитя и защото целта на „приятелите ни от ЕС“ е да имат къде да връщат мигрантите и да ни превърнат в „Европейския бежански лагер“.
Цената на неприет от нас мигрант е 20 000 евро! Шенген щял да повиши БВП с 1%.
Напълно основателни са съмненията,че ни приемат точно сега на фона на сирийските събития.
Първите няколко пъти България налага правилата, издава грамоти и дава разрешение за „Шенген“ на империи и кралства,на свободните градове Дубровник, Венеция и Генуезката република.
Сега нещата не стоят така. В момента сме в твърде жалко положение и чакаме подаяния и милостиня.
Когато сме имали държава, силна армия и суверенитет, не сме чакали някой да ни „пуска“ някъде,в някакъв Шенген,а ние сме налагали правила, както ни е удобно.
Ето три примера в три договора:
1) Международен договор между Царство България и Дубровник, издаден под формата на грамота, в който българският Цар едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на дубровнишката република.
Грамотата е от вида, повеля или простагма. Това са относително кратки и опростени документи, съдържащи пряка разпоредба на владетеля. С оглед изброените територии грамотата е била издадена в периода 1230-1241г., т.е. след битката при Клокотница, като е от началото на този период.
Грамотата е открита през 1817г. от руския вицеконсул Гагич. Документът е бил отнесен в Русия и днес се пази библиотеката на Научния център на Руската академия на науките в Санкт – Петербург под сигнатура 4.5.5. Грамотата е написана с черни букви върху хартия с размери 240х143мм. Тя се състои от 13 реда, като на последния от тях е царския надпис.
Ето царската повеля: „Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било по клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми“.
† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †
2) Мрачка грамота, известна и като Оряховска грамота на Цар Иван Александър, уреждащата правата,привилегиите и имунитетите на венецианските търговци на територията на българското царство.
Решение на венецианския сенат от 19 юли 1343г. за водена преписка с българския цар Иван Александър. Решението на венецианския сенат е взето във връзка с ощетяването на двама венецианци от българския цар. В протокола от заседанието е отразено, че са били изпращани писма до българския цар във връзка с оплакванията на двамата венециански граждани Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини. За уреждане на българо-венецианските отношения през 1347г. цар Иван Александър издал (Мрачката грамота, известна още и като Оряховска грамота), уреждащата правата, привилегиите и имунитетите на венецианските търговци на територията на българското царство.
3) Договор между добруджанския княз Иванко и Генуезката република.
Преди повече от 630 години, в далечната 1387, пред генуезкия нотариус в Пера, (предградие на Константинопол), се сключва Договора между добруджанския княз Иванко (син на Добротица) и Генуезката република. Договорът е една уникална панорама на дейността и отношенията с генуезките търговци в Добруджа и си остава едно от безценните украшения в българската правна история.
Откриването на Договора дължим на Наполеон- барон Силвестър де Саси, който е учителят на Жан-Франсоа Шамполион – „Проницателят на Розетата“, разчел египетските йероглифи на каменната плоча Розета. Барон де Саси пръв намира между историческите документи в тайните архиви на Генуезката република Договора на Иванко и на 07 януари 1814 изнася специален доклад за него пред Френската Академия.
Йордан Халачев
