Обирджийската схема с държавните магазини в няколко точки:
Александър Стоянов:
Какво реално означава държавен магазин?
- Това е магазин, в който стоката ще се закупува с пари от нашите данъци. Тези пари ще се харчат за купуване на стоки от подбрани от държавата производители, които несъмнено ще са „наши хора“ на управляващите. С други думи, вашите пари ще отиват в джобовете на „нашите хора“ и техните политически баджанаци. Ако се чудите, баджанаци стават на наш г…ръб.
Как ще се формират цените?
- Ще ви напишат куп глупости, но накрая системата ще е такава, че ние няма да знаем на какви точно цени държавата ще купува стоките. Ще ги продава на определени цени, които ще са публични. Разликата между цената на купуване и цената на продаване пак ще се покрива от държавата – т.е. от нашите данъци. Почти съм сигурен, че стоки ще се изкупуват безогледно, на завишени изкупни цени, в ущърб на данъкоплатеца. Няма да се изненадам, ако, да речем, изкупната цена на стока е 1, но държавата я купува за 2 или дори 3 от съответния „наш човек“. Няма да се изненадам и ако държавата купува стоки на по-висока цена, отколкото ги продава, както е било при комунистите.
Какво означава да пазарувате в такъв магазин?
- Да пазарувате в даден държавен магазин означава, че вие неколкократно плащате дадена стока. Как става това? Един път държавата взема част от парите ви под формата на данък. След това с част от тези пари, държавата купува стоки за държавните магазини. Отивайки в държавен магазин, вие си купувате стока там, която вече е била заредена в самия магазин с вашите пари. Сега, плащайки я повторно, вие отново плащате и данък на държавата в размер на 20% ДДС (или каквато ставка решат да има за тези магазини – б.а.) – т.е. вашите приходи се облагат повторно с данък. Какво излиза – вие плащате два пъти данък на държавата и два пъти купувате съответната стока – веднъж с част от данъка си, веднъж с част от заплатата си – държавата ви прибира пари 4 пъти.
Какво означава „намаляване на зависимостта от вносни стоки“?
- Нищо. Печалната истина е, че огромната част от стоките, които потребяваме в момента, изобщо не се произвеждат в България. Това означава, че ако държавните магазини не зареждат вносни стоки, то в тях няма да се продава почти нищо или ще се продават неща на марки и производители, за които никога не сте чували. С оглед на факта, че магазините ще се зареждат от „наши хора“ пригответе се да гледате храни като Кука-Кула, ШилоЧипс, сирене Перзиден, водка Хомотка и вино от сорта Пино Тапанар. Без значение дали някой ще купува или не тази стока, тя вече ще е заредена с вашите пари, а „нашите хора“ ще са прибрали приходите, делкайки ги под масата с политическите си баджанаци (помните къде ставаха баджанаци, нали? – б.а.). Още по-сладкото е, че залежалата стока след това ще се изхвърля отново за ваша сметка, уважаеми сънародници, като съответната операция пак ще се извършва от „наши хора“, които ще прибират вашите пари и за тази услуга.
Какви други приложения може да има системата?
- Освен за да взима по 4 пъти парите на гражданите, системата от държавни магазини също така може да се използва за изпиране на пари, пренасочване на залежали стоки по линия на „дарение“ за държавата, с цел отмяна на данъци, а също така и за да може определени ведомства, особено по малките населени места, да решат да плащат на служителите с ваучери за държавните магазини, като по този начин, не просто вземат част от заплатата им, а направо си присвоят цели дялове от нея. Разбира се, продавачите в тези магазини ще са също държавни служители от някаква категория и част от данъците ви ще отидат за изплащане и на техните заплати, създавайки нов и абсолютно ненужен дял от държавните разходи. Но не намразвайте тези хора – много е вероятно голямата част от заплатите им да се получават директно във ваучери за същите тези магазини, така че те също ще бъдат обирани. И като казах обрани, държавните магазини предлагат безкрайни възможности за кражба на стоки, които да бъдат отписвани като „бракувани“ (за наша сметка) или развалена стока (за наша сметка), а след това раздавани под масата на „наши хора“ или връщани обратно на търговеца-наш човек, който след това да ги продава повторно, било то пак в държавните магазини, било то в свободната търговска мрежа. Естествено, всичко това ще минава под шапката на държавните финансови транзакции, за които гражданите нямат никаква информация. Схемата е великолепна и през нея могат всяка година да изчезват десетки, ако не и стотици милиони.
Както казва един много близък мой приятел – „Браво! Продължавайте да не гласувате и да си мислите, че гласовете ви нямат значение!“
Делян Пеевски никога не е бил силен в бизнес, основан на пазарни правила. Винаги е оперирал с политически „памперси“ – властови зависимости, задкулисна протекция от силови структури и най-вече бизнес, захранван от държавния бюджет, където важи правилото „куче влачи, диря няма“.
Новата му идея за „народни магазини“ разкрива не само липсата на елементарно разбиране за търговия на дребно и едро, но и поредния опит да се похарчат един държавни средства за негови лични политически цели, а не с реална социална или друга полезна за обществото мисия.
Да започнем от най-очевидното: няма никаква гаранция, че цените в тези магазини ще бъдат по-ниски. Напротив – фиксирането на търговската надценка не означава автоматично достъпност. Ключовият въпрос е върху каква доставна цена се прилага тази надценка. Ако сте голяма търговска верига с мащаб и логистика, получавате много по-ниска цена от доставчиците. „Народните магазини“ няма как да се конкурират с това – нито като обем, нито като скорост, нито като ефективност.
Говори се за „социална функция“, да обслужва „малките“ или „незабелязаните“ хора, но няма никакви реални механизми, които да обвържат проекта с пазарната логика или с ефективност в снабдяването и разпространението. Казано по-просто – това, че ще продават „на ниски цени“, е популистки лозунг, не икономически факт.
Като член на потребителски кооператив, пазарувам в КООП магазин. Вече съществува мрежа, която предлага достъпни стоки, стабилна логистика и устойчив модел в малки градове и села. Вместо да се хвърлят 10 милиона лева в изграждането на нова „народна“ паралелна система, далеч по-смислено би било тези средства да се насочат към съществуващи социални програми – например мобилни магазини или доставки на продукти от първа необходимост в слабо населени райони. Ама това могат да организират вече съществуващи магазини, а не да измислят топлата вода. И лекарства могат да доставят по същата схема.
Това е реална, работеща политика, която ще даде незабавен ефект и ще достигне до най-нуждаещите се – без да се изгражда скъпоструваща и политически мотивирана логистична мрежа от нулата.
Всъщност е ясно още отсега какво ще се случи: тези 10 милиона лева ще се „изпарят“ в кампанийно мероприятие, което Пеевски ще използва, за да си продаде образа на „напълнял“ Робин Худ, там по-скоро подходящата роля е на Геслер.
Жалко, защото всичко това можеше да бъде не само по-ефективно, но и по-честно. Ама то кое нещо предложено и още повече реализирано от Пеевски е произвело пропорционален на намеренията резултат?
Смешно е. Но и тъжно. Защото това са нашите пари.
Илиян Василев
Аз съм малко прост и си спомням магазините на Ковачки. Ковачки плащаше на крепостните си селяни с купони. Тия купони можеха да се харчат само в неговите магазини. В неговите магазини се продаваха гадости, но за сметка това с нередовни доставки.
Това няма общо със сегашната схема, която е много по-мащабна и с държавно финансиране за социални експерименти и мутроикономика.
В хоремага ще се купуват гласове, ще се дават бързи кредити и ще се продава чиста отрова.
Ако сте влизали в гето, сигурно сте виждали в центъра му няколко PVC бараки, където са важните институции – Заложна къща, Изипей, Будка за цигари и алкохол. Понякога има и дюнер, ама той е фалирал. Някъде наблизо са проститутките, чиито сводници са и дилъри.
Магазините за хората ще са подобни хъбове, но печалбата ще им е последна грижа.
Иво Балев
След магазините за хората, нека следват:
- охранители фирми за хората (ИПОН-1, Делта гард, и ти, фирмата на онзи бивш кмет на ГЕРБ от Кокаляне, чиято жена печели обществени поръчки като луда – сори, пичове)
- плажни концесионери за хората (сикаджии, висаджии, магураджии – отивайте да продавате домати сорт “Пловдивска консерва”)
- боклукосъбиращи фирми за хората (Таки, с това име накъде?)
Нали? За хората, все пак.
Николай Стайков, АКФ
Тоя човек пак е измисли някаква глупотевина, но държавата както винаги го подкрепя!