Израел освободи рано тази сутрин 90 палестински затворници, няколко часа след като „Хамас“ пусна на свобода три израелски заложнички, в рамките на споразумението за спиране на огъня, което влезе в сила вчера, предаде Франс прес.
Примирието влезе в сила в 9:15 ч. местно време в неделя, с тричасово закъснение, след като „Хамас“ закъсня с представянето на списък с имената на трите израелски заложнички, които трябваше да бъдат освободени по-късно същия ден. Движението съобщи за „усложнения на място“ и „продължаващи бомбардировки“.
В късния следобед, лидер на „Хамас“ съобщи пред АФП, че три заложнички са били предадени на Международния комитет на Червения кръст в град Газа, а по-късно израелската армия потвърди пристигането им на територията на Израел.
Освободените заложнички са 28-годишната британско-израелска гражданка Емили Дамари и 31-годишната Дорон Щайнбрехер с двойно, румънско-израелско гражданство, които бяха пленени в кибуца Кфар Аза и 24-годишната Роми Гонен, която бе отвлечена от музикалния фестивал „Нова“ по време на атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., която стана причина за избухването на войната в ивицата Газа.
Съгласно споразумението десетки палестински затворници трябваше да бъдат освободени вчера в замяна на трите заложнички.
Малко след полунощ в понеделник, израелски затвор съобщи, че „90 терористи“ са „освободени“ от военния затвор „Офер“ в окупираните територии на Западния бряг и от център за задържане в Йерусалим. Списък, предоставен на Асошиейтед прес от Комисията за затворниците на палестинските власти, показа, че всички пуснати на свобода палестинци са жени и малолетни лица.
Стотици хора, развяващи палестинското знаме, приветстваха автобусите, на които бяха качени освободените затворници, на пътя в Бейтуния, водещ към Рамала.
Междувременно в ивицата Газа стотици разселени палестинци се стекоха по пътищата на фона на апокалипични пейзажи, за да се върнат в домовете си, след обявяването на спирането на огъня, отбелязва АФП.
„Дори не можем да намерим точно място на домовете ни, заради мащаба на разрушенията“, каза Мария Гад Ел Хак, една от 2,4 млн. палестинци, напуснали домовете си, след началото на войната.
Влизането в сила на споразумението, постигнато точно преди встъпването в длъжност на спечелилия президентските избори в САЩ Доналд Тръмп, увеличи надеждите за траен мир в палестинските територии, въпреки че израелският премиер Бенямин Нетаняху предупреди, че Израел си „запазва правото да възобнови войната, ако е необходимо“.
От своя страна въоръженото крило на „Хамас“ каза, че примирието зависи от това дали Израел ще „спази ангажиментите си“.
Съгласно договореното в споразумението, вражеските действия ще бъдат прекратени, а 33-ма заложници ще бъдат освободени по време на първия, шестседмичен етап.
В замяна израелските власти трябва да освободят около 1900 палестински затворници.
В споразумението се уточнява също, че 236 палестинци, осъдени на доживотен затвор за извършване или участие в нападения или бомбени атаки, трябва да бъдат освободени и изпратени да живеят в изгнание в трети страни – главно в Турция и Катар.
В примирието в ивицата Газа между Израел и радикалната групировка „Хамас“, което влезе в сила вчера, има големи въпросителни, които остават неразрешени засега, коментират западни издания след първото освобождаване на израелски заложници в замяна на палестински затворници вчера.
Продължава да има неяснота дали споразумението за шестседмична пауза във военните действия ще доведе до постоянно прекратяване на огъня и освобождаване на останалите заложници в анклава, или боевете ще бъдат подновени, пише Аарон Боксерман в анализ за американския в. „Ню Йорк таймс“.
В отделен материал Боксерман, в съавторство с Изабел Кершнер, Хиба Язбек и Билал Шбаир, пише, че в ивицата Газа радостните възгласи са заменила звука от експлозиите вчера, когато „крехкото“ примирие е влязло в сила след 470 дни война. Докато тече размяната на заложници, отведени от Израел в анклава, биват разменени за палестинци от израелските затвори, разселени жители на Газа търсят това, което е останало от домовете им, описва репортажът в „Ню Йорк таймс“.
В същото време споразумението дава повод на жителите на Израел и на ивицата Газа да се осмелят да се надяват, че примирието ще се задържи, отбелязва в заглавие американският вестник. Сделката между Израел и „Хамас“, чиято война започна на 7 октомври 2023 г., отчасти отложи най-неразрешимите спорове за неясната втора фаза на хуманитарната пауза, която нито една от страните не е сигурна, че ще достигне, допълва изданието.
Съгласно споразумението 16 дни след първоначалното прекратяване на огъня се очаква израелски представители и хора от „Хамас“ да започнат преговори за следващите стъпки – край на войната, освобождаване на останалите живи заложници от Газа и изтегляне на израелските сили от крайбрежната територия, посочва „Ню Йорк таймс“.
Израелските лидери отдавна настояват, че няма да прекратят бойните действия, докато групировката „Хамас“ не бъде унищожена. Това е изглеждаше далеч от реалността вчера, когато бойци на „Хамас“, някои размахващи автоматите си, са се разпръснали в ивицата Газа, качени на пикапи, в демонстрация на власт както пред палестинци, така и пред израелци, отбелязва изданието.
Боксерман обръща внимание на факта, че и Израел, и „Хамас“ са запазили част от разменните си монети. В края на 42-дневното примирие радикалната групировка все още ще държи около две трети от останалите 98 заложници, включително десетки, за които се смята, че са мъртви. А Израел ще продължи да окупира части от Газа и ще държи в затвора важни фигури, в това число Маруан Баргути, емблематичен палестински лидер.
Израелското правителство обаче вероятно ще трябва да избере една от своите военни цели – връщането на заложниците у дома, пред друга – унищожението на „Хамас“, се отбелязва в анализа на Боксерман. „А въпросът със заложниците може да застраши властта на премиера Бенямин Нетаняху в Израел“, акцентира авторът.
От своя страна „Хамас“ се надява, че „новият развой на събитията ще попречи на Израел да се върне към военните действия“, заявява пред „Ню Йорк таймс“ пенсионираният израелски бригаден генерал Шломо Бром.
Въодушевлението на жителите на Газа е белезяно от съмнение, пише друг автор в американския вестник – Патрик Кингсли. „Палестинците не могат да бъдат сигурни, че войната е приключила, а израелците се опасяват, че много заложници ще останат в Газа“, отбелязва той. Хора от двете страни на огневата линия използват една и съща метафора, за да опишат чувствата си, посочва „Ню Йорк таймс“.
„Тежестта в гърдите ми изчезна“, казва за Кингсли служителят на властите в Газа Зияд Обейд, разселван няколко пъти по време на войната. „Ние оцеляхме“, допълва той. „Скалата, която тежеше на сърцето ми, се отмести“, каза Дов Вайсглас, бивш израелски политик. „Искаме да видим заложниците у дома – точка“, заявява той.
„Трифазната сделка налага нови преговори и е силно уязвима в контекста на слабото доверие между страните“, посочва анализаторът на британския в. „Гардиън“ Питър Бомон, който обръща внимание на забавянето на влизането в сила на споразумението. Това не е добра поличба за сделка, за която мнозина се страхуват, че може би е обречена на провал, добавя той.
Въпреки че всички преговори за прекратяване на конфликти разчитат на предпазливо изграждане на доверие и са силно уязвими, сделката за прекратяване на 15-месечните битки в Газа, които последваха нападението на „Хамас“ срещу израелска територия на 7 октомври 2023 г., е по-видимо обременена от повечето други в историята, отбелязва „Гардиън“.
„Хамас“ се безпокои, че Израел ще се стреми да осигури връщането на най-уязвимите заложници – жени, деца, болни и възрастни хора и че след това се започне военните действия отново, може би по време на втората фаза, залегнала в проекта за примирие. Притесненията на палестинската групировка се засилиха вчера, след като крайнодесният министър на финансите на Израел Бецалел Смотрич заяви, че Бенямин Нетаняху го е уверил, че войната ще продължи, посочва Бомон.
„Можем ли да сме сигурни, че това няма да се случи отново?“, се питат израелци в репортажа на Алфред Хакенсбергер в германския в. „Велт“. В Израел има облекчение и радост от освобождаването на първите три заложнички на „Хамас“ – Емили Дамари (28), Роми Гонен (24) и Дорон Щайнбрехер (31), но се надигат критични гласове срещу пускането на осъдени палестински терористи, се отбелязва в материала на Хакенсбергер.
Според израелските граждани, с които той е разговарял, подобна сделка е довела до кръвопролитието, причинено от освободени бойци на „Хамас“ на 7 октомври.
„Велт“ описва сцената с посрещането на освободените сега израелски заложнички: хиляди хора, предимно млади мъже, се тълпяха в колите и снимаха всичко с мобилните си телефони – след това трите жени слязоха от белия микробус на „Хамас“ и се настаниха в джиповете на Червения кръст.
Кадри от среща с роднини в медицинския център, където са отведени освободените израелски заложници Роми Гонен, Емили Дамари и Дорон Щанбер Хаир. Момичетата пристигнаха в болницата заедно с майките си, срещата с които им беше уредена малко по-рано.
Израелските медии съобщиха също, че всеки от освободените представители на Хамас е получил сувенирна торбичка, съдържаща „подарък“. Състои се от „сертификат за завършване на Газа, резултати от четене на арабски, карта на Палестина и снимки на тях по време на пленничеството“. Видеото на представянето и предаването на момичетата на Червения кръст беше публикувано от движението Хамас.
