Как се крадат милиони на ангро от завладяната община Варна? Кметовете са временни, Вичо с Касичката е вечен

Анатомия на „Завладяната Община Варна“:

Това, което виждаме във Варна, не е просто корупция, а дълбоко изградена, перфектно смазана и почти непробиваема машина за разпределение на публични средства. Нейните оператори може да са различни през годините – Кирил Йорданов, Иван Портних (ГЕРБ), а сега и Благомир Коцев (ППДБ) – но двигателят на машината остава същият. Нека го разглобим на съставните му части.

Част 1: Архитектите на монопола – „Хидрострой“ и „Инжстройинженеринг“

В основата на всичко стоят две компании. Те не са просто изпълнители, а институции.

„Хидрострой“ АД на Велико Желев: Националният хегемон. Компанията, която се свързва с т.нар. „Пътен картел“ и която по време на ГЕРБ печели милиарди от проекти като АМ „Хемус“ и „Турски поток“. Моделът им е ясен: огромни поръчки, често възлагани чрез схеми, които заобикалят ЗОП (като инхаус възлагане на държавната „Автомагистрали“, която след това ги наема като подизпълнител), и политически чадър на най-високо ниво. Във Варна „Хидрострой“ участва в най-големите проекти, като пробива на бул. „Левски“ за над 110 млн. лева.

Велико Желев – от държавен чиновник до „Пътен крал“

Част 1: Началото – откъде тръгва всичко?

Велико Желев не се появява от нищото. Преди да стане милионер и собственик на „Хидрострой“, той е дългогодишен държавен служител в самата система, която по-късно ще „превземе“ отвътре.

Кариера в държавната администрация: Започва кариерата си като инженер в пътното управление. Постепенно се издига и става директор на Областното пътно управление – Варна. Това му дава пълен поглед върху проблемите, нуждите и най-вече – парите в пътния сектор в региона.

Скок към върха: По време на правителството на НДСВ (тройната коалиция, 2005-2009 г.), Желев прави големия си скок. Той е назначен за член на Управителния съвет, а по-късно и за Изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – институцията, която разпределя милиардите за пътища в България.

Този период е ключов, защото именно тогава той заема позицията, която го замесва в първия му голям европейски скандал.

Част 2: Скандалът „Батко и Братко“ (2008 г.) – каква е ролята на Желев?

Това е един от първите мащабни корупционни скандали, които разтърсиха България след приемането ѝ в ЕС и доведоха до спиране на еврофондове.

Каква беше схемата? Шефът на АПИ по това време, Веселин Георгиев, получава прякора „Батко“. Разследвания разкриват, че той систематично възлага обществени поръчки на стойност десетки милиони евро на фирми, свързани с брат му, Емил Георгиев („Братко“). Основната фирма-изпълнител е „Биндер“ АД. Класически, брутален конфликт на интереси.

Къде е Велико Желев в тази картина? Той НЕ е „Батко“. Но е бил вторият човек в йерархията на АПИ – член на Управителния съвет и изпълнителен директор. Той е бил част от ръководството, което е подписвало и одобрявало тези договори.

Доказателството – докладът на OLAF: Европейската служба за борба с измамите (OLAF) прави разследване и излиза с унищожителен доклад. В него се посочва, че цялото ръководство на АПИ, включително Велико Желев, носи отговорност за очевидния конфликт на интереси. Според OLAF, ръководството не може да не е знаело за връзката между шефа си и фирмата, която печели поръчките.

Последствията: Брюксел спира стотици милиони евро по програма ФАР и ИСПА. Веселин Георгиев е отстранен и по-късно осъден, но на по-ниска инстанция присъдата е отменена по давност. За Велико Желев няма преки юридически последствия, но името му е трайно замесено в скандала като част от ръководството, допуснало схемата.

Извод: В скандала „Батко и Братко“ Желев не е главният герой, но е ключова фигура от управляващата върхушка на АПИ, която OLAF посочва като колективно отговорна за корупционната схема.

Част 3: „Хидрострой“ и усъвършенстваните корупционни схеми

След като напуска АПИ, Желев използва натрупания опит и контакти, като прилага класическата схема „въртяща се врата“ (от държавния сектор в частния, който си регулирал). През 2016 г. той официално придобива „Хидрострой“ и я превръща в машина за печелене на обществени поръчки, особено по време на управлението на ГЕРБ.

Той участва в далеч по-мащабни и сложни схеми от „Батко и Братко“:

1. Пътният Картел:

Схемата: „Хидрострой“ е една от централните фигури в картела, разбит от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Най-големите пътни фирми в България тайно се договарят кой коя обществена поръчка да спечели. Те си разпределят територии и търгове, елиминирайки всякаква конкуренция.

Числата: КЗК налага рекордна глоба на „Хидрострой“ в размер на над 20 милиона лева за участие в картела. Това е официално признание от държавен орган за участието на фирмата в незаконна схема.

2. Инхаус възлагането и АМ „Хемус“:

Схемата: Това е най-елегантният начин за заобикаляне на закона. Държавата, в лицето на АПИ, не обявява търг за мегапроекти като АМ „Хемус“. Вместо това, тя възлага целия проект (на стойност над 1.3 милиарда лева) на държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД. Тази фирма обаче няма нито капацитета, нито техниката да строи. Тя веднага превъзлага работата на частни подизпълнители.

Ролята на „Хидрострой“: Фирмата на Желев е един от основните, ако не и основният подизпълнител, който реално получава стотици милиони от тези „инхаус“ поръчки без никакъв търг и конкуренция. Това е корупционна схема, защото позволява парите да се насочват към „правилните“ фирми на цени, определени без пазарен натиск. Скандалът с изтеглените над 53 милиона лева в брой за „Хемус“ е пряко следствие от тази непрозрачна система.

3. Проектът за бул. „Васил Левски“ във Варна:

Схемата: „Хидрострой“ води консорциум, който печели поръчка за около 80 млн. лв. Чрез допълнителни възлагания за „непредвидени“ дейности, цената скача до над 113 млн. лв. Резултатът е срутена подпорна стена и множество дефекти. Това е пример за схема на „надуване“ на цената след подписване на договора и съмнения за некачествено изпълнение с цел по-голяма печалба.

Кариерата на Велико Желев е олицетворение на модела на „завладяна държава“. Той започва като държавен чиновник, замесен в скандала „Батко и Братко“, след което преминава в частния сектор и, използвайки политически протекции и усъвършенствани схеми (картел, инхаус), превръща фирмата си в доминант, захранван с милиарди от парите на данъкоплатците.

„Инжстройинженеринг“ ЕООД на Планимир Георгиев: Локалният властелин. Докато „Хидрострой“ оперира на национално ниво, „Инжстройинженеринг“ е абсолютният доминант в самата Варна. Под крилото на бившия кмет Иван Портних, тази фирма печели почти всичко значимо: от ремонта на основни булеварди до противоречиви и многократно оскъпени проекти като реконструкцията на центъра на града („Дупката“) и изграждането на „Синята зона“. Моделът им е класически: поръчки, написани с технически изисквания, на които само те могат да отговорят, и минимална или нулева реална конкуренция.

Планимир Георгиев: Човекът с „абонамент“ за парите на Варна

Ако Община Варна е огромна баница с пари (нашите пари),  Планимир Георгиев е човекът, който винаги получава най-голямото парче. Не защото е единственият готвач в града, а защото е най-добър приятел с този, който реже баницата.

Кой е той?

Официално е собственик на фирма „Инжстройинженеринг“. 

Неофициално, той е човекът, без когото почти нито един голям ремонт, булевард или дори боядисване на маркировка във Варна не може да мине.

Как работи корупционният модел? 

Моделът е гениално прост и се състои от 3 стъпки. Нарича се „Вечната касичка“:

Стъпка 1: „Приятелство“ с властта

Това е основата. За да печелиш постоянно, трябва да си пръв приятел с местната власт (в случая – община Варна по времето на кмета Иван Портних). Тази дружба не е за пред камерите, а е чисто практична:

Властта (Общината) казва: „Трябва да строим.“

„Приятелят“ (Планимир) казва: „Аз съм насреща.“

Стъпка 2: „Поръчка по поръчка“

Тук идва трикът. Общината е длъжна по закон да обяви търг (обществена поръчка), за да може и други фирми да участват. Но…Търгът се пише по такъв начин, че само „Инжстройинженеринг“ да отговаря на условията.

Пример (измислен, но илюстративен): 

„Търсим фирма за ремонт на улица, която да има точно три жълти багера, един служител на име Гошо и опит в строенето на тротоари в сряда следобед.“ Познай коя е единствената фирма, която „случайно“ отговаря на тези изисквания?

Резултатът: Други кандидати или няма, или са отстранени. „Инжстройинженеринг“ печели „конкуренцията“ със себе си.

Стъпка 3: „Ремонт на ремонта“ (вечният двигател на парите)

Това е най-добрата част от схемата.

Печелиш поръчката (например за ремонт на булевард).

Изпълняваш я, но не особено качествено. Спестяваш от материали, за да ти остане по-голяма печалба.

След година-две булевардът е целият в дупки и прилича на лунен пейзаж.

Общината казва: „О, ужас, трябва спешен нов ремонт!“

Обявява се нова поръчка… която, разбира се, пак се печели от теб!

Това е вечен цикъл. Нямаш никакъв интерес да строиш качествено, защото некачествената работа ти гарантира следващия договор!

Някои от „златните хитове“ на модела:

Пробивът „Левски“: Перфектният пример. Спечелен в комбина с „Хидрострой“, проектът се оскъпява от ~80 млн. на над 113 млн. лв., а накрая чисто новата подпорна стена се срутва като пясъчен замък. Защото са „забравили“ да сложат дренаж – нещо, което се учи в първи курс по строителство.

Синята зона: Дори платеното паркиране се оказа златна мина, поверена на правилната фирма.

Моделът „Планимир Георгиев“ не е за строене на пътища. Той е перфектно смазана машина за усвояване на публични пари, която работи в пълен синхрон с местната власт. Резултатът е прост: парите на варненци отиват в една фирма, а в замяна получават скъпи и некачествени ремонти.

Част 2: Инструментът – Рамковият договор

И двете схеми (и с храната, и с ремонтите) използват един и същ правен инструмент – рамковия договор. Това е перфектното оръжие за легализиране на монопол или картел.

Как работи?: Вместо да се прави търг за всеки отделен ремонт, общината прави един гигантски търг за рамков договор, който важи за години напред. През 2021 г. администрацията на Портних сключва такъв договор за 240 милиона лева за 4 години с консорциуми, водени от „Хидрострой“ и „Инжстройинженеринг“.

Ефектът: След като веднъж си спечелил този договор, играта приключва за всички останали. За следващите четири години никоя друга фирма не може да се състезава за тези 240 милиона. Двете компании-фаворити вече не са реални конкуренти. Те могат спокойно да се договарят коя кой обект да поеме, защото пазарът е затворен и е само техен. Конкуренцията е мъртва, цените се диктуват, а парите текат към „правилните“ места.

Част 3: Политическата приемственост – Трагедията на „Промяната“

Това е най-тъжната част от историята. „Промяната“, обещана от ППДБ и Благомир Коцев, се изправя пред тази добре смазана машина. Те идват на власт с обещанията да разбият модела, да дадат път на малкия и среден бизнес, да въведат прозрачност.

Но какво се случва в реалността? Вместо да се борят със системата, те или стават нейни заложници, или решават, че е по-лесно да се впишат в нея. Случаят с доставката на храна е показателен: виждат модел, създаден от предшествениците им (с двете фирми от скандала) и не само го продължават, но и го „надграждат“ с по-голям бюджет и отново с рамков договор.

Сега пред тях стои големият тест: какво ще направят, когато рамковият договор за 240 милиона лева изтече догодина?

Ако пуснат нова процедура, която отново допуска само тези двама гиганта, това ще е финалното доказателство, че „Промяната“ се е провалила и просто е сменила политическия чадър над същата схема.

Ако се опитат да го разбият, ще се сблъскат с огромната икономическа и политическа мощ на тези компании и техните покровители.

Именно в това се крие същността на „завладяната държава“. Политиката става второстепенна. Кметовете идват и си отиват, но реалната власт – тази, която контролира стотиците милиони от бюджета – остава в ръцете на едни и същи няколко фигури.

А битките между партиите са просто зрелище за нас, докато зад кулисите истинската игра никога не спира.

Булевард „Левски“: Корупция за 113 милиона

Представи си, че искаш да си направиш ремонт на апартамента. Викаш майстор и той ти казва: „Ще струва 10 000 лв.“. Съгласяваш се. Още на втория ден обаче той идва и казва: „Опа, стената е крива, трябват още 2000 лв. за изправяне. О, и тръбите са стари, дай още 3000 лв.“. Накрая ремонтът ти излиза 20 000 лв., а след месец таванът протича.

Е, пробивът „Левски“ е същото, само че с няколко нули отгоре.

Стъпка 1: „Примамливата“ оферта

Какво ни обещаха? Супер модерен, важен и сложен булевард, който ще реши проблема със задръстванията във Варна.

Кой плаща? Ние, варненци. С огромен заем от близо 100 милиона лева, който ще връщаме десетилетия напред.

Кой ще строи? „Дрийм тиймът“ – националният шампион „Хидрострой“ и местният фаворит „Инжстройинженеринг“. Те се обединяват и печелят поръчката.

За колко? Първоначалната цена, на която подписват договора, е около 80 милиона лева. Запомни това число. Звучи много, но почакай.

Стъпка 2: „Магическото“ оскъпяване (тук е схемата!)

Веднага след като договорът е подписан и няма мърдане, започва театърът на „непредвидените обстоятелства“. Това е класическият номер, с който се заобикаля законът.

„Опа, свлачище!“: Изведнъж община Варна и строителите „откриват“, че теренът, който всеки варненец знае, че е свлачищен, всъщност… бил свлачищен. И за укрепването му трябват още милиони.

„Леле, кабели!“: После „разбират“, че под земята имало кабели и тръби, които трябвало да се местят. Все едно строят в джунглата, а не в центъра на голям европейски град.

Резултатът от „магията“: С няколко анекса и допълнителни възлагания, цената от 80 милиона лева набъбва до над 113 милиона лева!

Защо това е корупционна схема, а не просто лошо планиране?

Логиката е желязна:

Обявяваш поръчката на по-ниска цена (80 млн.), за да изглежда приемливо и да отбиеш евентуални въпроси.

След като я спечели „твоята“ фирма, започваш да ѝ възлагаш „допълнителни“ дейности за още 33+ милиона лева. Тези пари се дават БЕЗ ТЪРГ И БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ, защото са уж част от същия проект.

Така се избягва рискът друга фирма да предложи по-ниска цена за тези допълнителни работи. Парите са гарантирани за „правилните“ хора.

Стъпка 3: „Качеството“ като виц

Платихме като за „Мерцедес“, а какво получихме?

Черешката на тортата: Срутената подпорна стена. Няколко месеца след откриването, една от най-големите и скъпи стени на булеварда просто се свлече след един по-силен дъжд.

Причината? Оказа се, че строителите са „пропуснали“ да направят дренаж – най-елементарното нещо, което не позволява на водата да се събира зад стената. Това не е грешка, това е подигравка с инженерната мисъл. Все едно да си построиш къща без покрив.

Други „екстри“: Постоянни наводнения на пътя при дъжд, пропадания на асфалта, пукнатини.

В обобщение, схемата изглежда така:

Вземи проекта на „добра“ цена: ~80 млн. лв.

Надуй го с „непредвидени“ разходи: +33 млн. лв. (почти 40% отгоре!)

Спести от качество и материали (забрави дренажа!), за да увеличиш печалбата.

Прибери общо 113+ милиона лева.

Ако нещо се счупи (като стената), кметът ще каже, че „природата е виновна“, а ти ще го поправиш в рамките на гаранцията, но вече си прибрал огромната печалба.

Срутената стена не беше просто строителен гаф. Тя беше касовата бележка на цялата схема – видимото доказателство за това как нашите пари се превръщат в некачествена инфраструктура и нечия огромна печалба.