Когато се прави филма „Борат“, казахстанците са избрани да бъдат обекта на присмех на абсолютно случаен принцип. Самият Байрън Коен никога не е ходил в Казахстан и преди тоя филм никога не се е срещал с казахстанци. Разказва, че прототипът на Борат е бил някакъв забавен и ексцентричен мустакат мъж на средна възраст със смешен развален английски и още по-смешна прическа, когото е срещнал във влака в южна Русия в началото на 90-те. Описанието по-скоро наподобява на мъж от Кавказ.
Но целта на „Борат“ не е да се осмеят казахстанците, a да се използва представител на произволна „дивашка нация“ без никакво възпитание, култура и самоцензура, който да разкрие какви предразсъдъци имат американците и как трябва още повече да се либерализират от „задръжки и предразсъдъци“ (всъщност филмът показва съвсем друго – че повечето американци са прекалено търпеливи, възпитани човечни, защото почти навсякъде другаде щяха поне на пет места да са го набили).
Общото между „Борат“ и „Оръжията и човекът“ е, че Бърнард Шоу също никога не е бил в България и не е срещал българи. Другото общо е, че „Оръжията и човекът“ също е „пиеса“ с политическа цел, както и „Борат“. Различното е, че българите не са избрани на случаен принцип като казахстанците, а съвсем конкретно – именно те са целта на политическата поръчка. Благодарение на Джеймс Баучър, братя Бъкстон, Гладстоун (не, не са просто булеварди) британското обществено мнение започва много да симпатизира на българите в околоосвобожденските години, докато официалната британска външна политика е открито антибългарска. Целта на такива поръчкови пиеси (да, изненада – и в онези години интелектуалците и творците са взимали пари от политиците за да ги обслужват) е да заличи положителните сантименти към българите в британското общество, постигнати благодарение на Баучър, Бъкстон, Гладстоун и други.
Представете си в „народния театър“ в Астана да се прожектира филма „Борат“ и местната интелигенция да го приветства. Това там никога няма да бъде допуснато, а на тези, които са го опитали, ще им се търси съдебна отговорност. А такива като Тео Ушев няма да ги шамарят протестиращи, а самата полиция, докато ви води към ареста.
„Оръжията и човекът“ е около десет пъти по-обидна за България и българите, отколкото „Борат“ за казахстанците. Едното осмива казахстанския народ на абсолютно произволен принцип. Другото осмива не само българския народ, но конкретно българските герои загинали в може би най-важната война в новата ни история. Нарича ги „страхливци“, „варвари“ и какво ли не. И българите в нея изобщо не са избрани на случаен принцип, а съвсем конкретно и с конкретни причини.
И това, което го направиха протестиращи граждани, трябваше да го направи държавата и полицията.
Тихомир Чергов, фейсбук
