От междуконтинентални ракети, способни да носят ядрени бойни глави през лазерно оръжие за противовъздушна отбрана до морски дронове, способни да наситят околните морета – Китай изпрати ясно послание за възпиране със своя най-голям военен парад в историята, пише Ройтерс.
Военни анализатори и дипломати видяха в демонстрацията сигнал от страна на лидера Си Дзинпин към разнообразна аудитория – от САЩ и съюзниците им до съседите Индия и Русия, както и към потенциални клиенти на военни технологии.
„Независимо от реалната ефективност на някои нови системи, Китай демонстрира технологичен напредък и военна мощ във всички области. Това със сигурност затруднява стратегическото планиране на конкурентите“, каза анализаторът Александър Нийл, базиран в Сингапур.
За първи път Пекин представи пълната си ядрена триада – оръжия, изстрелвани от суша, море и въздух. Сред тях бяха модернизирана версия на междуконтиненталната балистична ракета DF-5C с обсег до 20 000 км, както и новата мобилна ракета с голям обсег DF-61.
Освен това Пекин демонстрира и решимост да контролира близките морета. Комбинацията между морски дронове и ракетни системи би създала зона, в която външен флот трудно би могъл да навлезе, смята Джеймс Чар от Школата за международни изследвания „С. Раджаратнам“.
Експерти предполагат, че Китай цели по-широк ефект, а именно да се утвърди като „гарант на мира“ в момент, когато ролята на Америка в глобалната политика и сигурност е поставена под съмнение.
Особено внимание привлякоха безпилотни апарати с форма на торпедо и хиперзвукови ракети, които в комбинация с ракетите със среден обсег DF-26, способни да поразяват цели като Гуам, се явяват сериозно предизвикателство за Вашингтон и съюзниците му.
От години експерти подчертават, че в евентуален конфликт за Тайван Пекин трябва да установи контрол над Южно и Източнокитайско море – задача, усложнена от военното надмощие на Щатите в региона.
Въпреки впечатляващата дисциплина и координация при провеждане на парада, остават въпроси относно реалните способности на новите системи. Част от тях по всяка вероятност още са в ограничен брой или в процес на „полеви изпитания“, без да са напълно стандартизирани и готови за производство, отбелязва Чие Чун, експерт от Асоциацията за стратегическо предвиждане със седалище в Тайпе.
Особен акцент беше поставен над интеграцията на различни системи – от противовъздушна отбрана и системи за управление на битката до безпилотни самолети. За първи път беше разкрит новият основен боен танк Type-100, оборудван с авангардни системи за защита и разузнаване. На парада бяха показани и новите родове войски за аерокосмическа, кибер и информационна поддръжка – знак за глобалните амбиции на Пекин в сферата на космическите и електронните операции.
„Западните армии вероятно все още притежават оперативно предимство, но няма съмнение, че Китай иска да покаже, че наваксва бързо“, заяви Нийл и допълни, че Щатите по традиция са предпазливи в това да разкриват нови оръжия, докато Пекин има комерсиален интерес да покаже потенциал на световния пазар.
„Не липсваше и доза ефектност – като например роботът с форма на куче, включен в парада“, допълни анализаторът.
Frontline Monitor в социалните мрежи
Демонстрация на военна сила пред собствения си народ, пише БТА за парада в Пекин, на който и самият Доналд Тръмп се възхити и го нарече “красив”.
Във вътрешен план отбелязването на годишнината е начин да се покаже колко напред е стигнал Китай. Китай е един от основните фронтове във войната и милиони китайци загинават преди и по време на Втората световна война в резултат на японската инвазия.
Военният парад бе и демонстрация на мощ, за да се засили подкрепата в страната за ККП и нейния лидер Си Цзинпин, както и начин Китай да се представи като глобална алтернатива на доминираната от САЩ следвоенна ера.
„Възраждането на китайския народ не може да бъде спряно, а благородната цел за мирно развитие на човешката цивилизация трябва да триумфира“, заяви Си в края на речта си.
Маршируващите формации от Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) варираха от традиционни армейски и военни части, както и китайски войници, участвали в мироторчески мисии на ООН, до някои нови, като например части за борба с киберзаплахите, отговарящи за информационната сигурност.
Си заяви, че НОАК е героична армия, „на която народът и партията могат да се доверят и разчитат напълно“. Той подчерта, че задачата ѝ е да защитава суверенитета и единството на страната, като се позова на претенциите на Китай към самоуправляващия се остров Тайван.
Седем акробатични изтребителя Чънду Джей-10 (Chengdu J-10) прелетяха над площад „Тянанмън“, за да отбележат края на военния парад по случай Деня на победата. Ескадрилата направи въздушно шоу с 14 цветни димни следи, символизиращи 14-те години на Втората китайско-японска война, която започва през 1931 г. с нахлуването на японските сили в Манджурия, и светлото бъдеще за 1,4 милиарда китайци, отбелязва Синхуа.
При откриването на парада Си Цзинпин предупреди, че светът е изправен пред избор между война или мир, отбелязва Асошиейтед прес.
„Днес човечеството е изправено пред избора мир или война, диалог или конфронтация, печеливша ситуация или нулев резултат“, каза Си пред над 50 000 зрители, добавяйки, че китайският народ „твърдо стои от правилната страна на историята“. На събитието бяха поканени и близки на хора със заслуги към борбата на Китай през Втората световна война или членове на техните семейства – от страни като Русия, САЩ, Великобритания, Франция и Канада.
Си започна кратката си реч, като почете паметта на китайските ветерани от войната и призова за изкореняване на първопричините за конфликтите, за да се предотврати повторение на историята. Основното му послание обаче бе насочено към бъдещето: днес Китай е силен, не се страхува от никого и е готов да поеме водеща роля в света. „Китайският народ е народ, който не се страхува от насилие, който е самоуверен и силен“, каза той. В същото време той добави: „Ние ще се придържаме към пътя на мирното развитие и ще работим ръка за ръка с хората от всички страни, за да изградим общност с общо бъдеще за човечеството“.
На парада, който продължи около 90 минути, бяха представени ракети, изтребители и друга военна техника, част от която бе показана публично за първи път. Парадът започна с вървящи в крак войници, чиито ботуши отекваха по асфалта на площад „Тянанмън“ в центъра на Пекин, наблюдавани от Си.
Возейки се в класическа черна лимузина с отворен покрив, Си премина по цялата дължина на формациите по централния булевард „Чанган“ в Пекин. Той се изправи през отворения покрив на автомобила с четири микрофона пред себе си и поздрави редиците от личния състав, докато минаваше покрай най-съвременната военна техника, като ракети, танкове и безпилотни летателни апарати, разположени по алеята покрай площада. Китайските военнослужещи отговаряха в унисон с възгласи като „Служа на народа“.
Подводни безпилотни апарати и хиперзвукови ракети:
Сред оръжията на парада бяха:
– Хиперзвукови ракети (със скорост най-малко пет пъти по-висока от тази на звука), предназначени за унищожаване на кораби в морето. Те са от особен интерес за американските военни, които патрулират в западната част на Тихия океан от щаба на Седми флот на Военноморските сили на САЩ в Йокосука, Япония. На парада бяха показани противокорабни хиперзвукови ракети, които в миналото Китай тества по симулации на американски самолетоносачи. Сред тези ракети са „Инцзи-19“, „Инцзи-17“ и „Инцзи-20“.
– Подводни дронове, включително AJX002, дълъг, черен, тръбообразен плавателен съд, който прилича на тясна подводница с витло в задната част.
– Нова междуконтинентална балистична ракета – „Дунфън-61“ (ДФ-61 – DF-61), която може да пренася ядрени бойни глави на големи разстояния.
Сред ракетите имаше и въздушно базираните ракети с голям обсег „Цзинлей-1“, междуконтиненталните ракети, които се изстрелват от подводници, „Цзюлан-3“ и наземно базираните междуконтинентални ракети „Дунфън-31“ – стратегически оръжия, които гарантират суверенитета и достойнството на Китай, отбелязва китайската новинарска агенция Синхуа. „Дунфън-5С“ (ДФ-5С), която бе показана днес, е най-новото достижение на китайска ракетна програма, стартирала през 70-те години на миналия век.
Бяха демонстрирани също крилати ракети – „Чанцзян-20А“, „Инцзи-18С“, „Чанцзян-1000“, и други хиперзвукови ракети като „Инцзи-21“, „Дунфън-17“ и „Дунфън-26Д“.
Изтребители и бомбардировачи прелетяха в небето над Пекин, като някои от тях оставяха редици от цветни следи. Хеликоптери, издигнали големи транспаранти, изпълнени със символика и пропаганда, преминаха във формация, като една група от 26 хеликоптера изписа числото „80“ по случай 80-годишнината от края на войната.
Преди Си да произнесе речта си, церемонията започна с 80 артилерийски салюта, последвани от националния химн „Маршът на доброволците“, композиран през 1935 г. – в ранните години на съпротивата срещу нахлуващите сили на Японската империя.
