Либералът е най-големият моралист. Дори може да си сложи в CV-то – „професионален моралист“. Неговият морал е винаги виртуален, пред голям и плосък екран, с пуканки и диетична кола. Винаги между либерала и преките последствия от неговия морал има една преграда – екрана на телевизора или монитора. Моралът на либерала е много претенциозен и театрално емоционален, но същевременно е и много блудкав -като напитката „Мартини“, която уж е алкохол, но е сладникава като сиропче. Либералът пред екрана се мръщи и кълне, когато му покажат „злия герой“, пуска сълзи, когато режисьорите му посочат „стаданието и мъченичеството на добрите, причинено от лошия герой“, в следващия момент става на крака и ръкопляска, когато му покажат „триумфа на добрите над лошите“.
Либералът се възмутил на Папата, който довчера благославяше бракове на хомосексуалисти и миеше крака на незаконни мигранти, защото направил нещо много неморално – призовал украинците да помислят за мирни преговори и даже използвал метафората за „белия байряк“. А Папата не прави нищо без някаква инструкция и задна политическа мисъл и е много вероятно тази негова позиция да му е била „подсказана“, за да може да подготвя общественото мнение на Запад за бъдещата капитулация на Украйна. Но моралът на либерала е прекалено извисен, високоградусов и емоционален, за да позволи на мозъка му да мисли повече от един ход напред.
Католическият патриарх е заклеймен. Как може тая Папа да призовава да се развее белия флаг срещу инвазията на агресор…..пардон, срещу НЕЗАКОННАТА, БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА И С НИЩО НЕПРОВОКИРАНА инвазия на агресора (веднъж някаква журналистка от БТВ без да иска забравила да прибави прилагателните „незаконна“, „с нищо непровокирана“ и „безпрецедентна“, когато използвала думата „инвазия“, и после я заплашили с уволнение и я пратили да ходи цял месец на терапевт). Как може Папата да има наглостта да говори за преговори, когато битката е между доброто и злото, между демокрацията и авторитаризма, между евроатлантическите и евразийските ценности?
А тоя филм, който моралният либерал гледа в момента, вероятно ще завърши с пълния разгром на Украйна, с може би до милион убити или инвалидизирани украински мъже, с още милиони украинци напуснали страната си и в крайна сметка с капитулация на Украйна пред „злото“ и „евразийския авторитаризъм“. Либералът ще поплаче десетина минути, след което ще изключи телевизора и ще забрави за тоя филм – както забрави за Ковид, за Сирия, за Ирак, за гигантския грабеж, наречен „Световна финансова криза“ от 2009-та…
След това любимите му режисьори ще му пуснат следващия филм, либералът ще се зареди с диетична кола и пуканки пред екрана и отново ще даде воля на неуморимия си и безукорен морал.
Тихомир Чергов, фейсбук
