Мосад е отказал да изпълни операция за ликвидиране на лидери на Хамас в Катар, твърди Washington Post, цитирайки източници, пожелали анонимност. Директорът на службата Давид Барнеа се е обявил против плана, за да не се наруши връзката с Катар, който е домакин на Хамас и посредник в преговорите за примирие между групировката и Израел.
Въпреки това, Израел обяви във вторник, че е извършил въздушен удар срещу ръководството на Хамас в страната, но в официалните изявления не бе споменат Мосад.
Резервите на Мосад повлияли на начина на нанасяне на удара и най-вероятно на неговия успех. Те отразяват и по-широко несъгласие в израелските служби за сигурност с решението на премиера Бенямин Нетаняху да нареди атаката. Въпреки консенсуса, че лидерите на Хамас трябва да бъдат преследвани, мнозина поставиха под въпрос момента на операцията, който съвпадна със събиране на лидерите в Катар, съюзник на САЩ, и с дискусии на офертата от Тръмп за освобождаване на израелските заложници в замяна на примирие в Газа.
Вместо наземна операция, Израел използва 15 изтребителя, изстреляли 10 ракети. Хамас заяви, че ударът не е успял да убие ключовите фигури, сред които действащия му лидер Халил ал-Хая, но е отнел живота на роднини и помощници от делегацията, както и на катарски офицер. Израелските власти засега не са коментирали публично резултата, но според източник, запознат с операцията, „Израел не постигна целта си“.
Не е ясно дали наземна операция би имала по-голям успех. Миналата година Мосад успя да убие лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран с бомба, поставена в спалнята му. „Този път Мосад не искаше да действа на терен“, отбеляза един от източниците, отбелязвайки, че агенцията смята Катар за важен посредник в преговорите с Хамас.
Друг източник критикува момента на удара и заяви, че Хамас е можел да бъде атакуван по-късно, тъй като Мосад има капацитета за това. Експерти предполагат, че Нетаняху, който се подготвя за инвазия в Газа, може би е изгубил търпение към преговорите за примирие.
„Барнеа смята, че посредничеството на Катар е ценно. Но Нетаняху може би смята, че офертата на Тръмп не получава отзвук от Хамас и преговорите ограничават действията му“, каза Дейвид Маковски от Вашингтонския институт.
Освен Барнеа, началникът на генералния щаб на армията Еял Замир също се обяви против удара заради риск за преговорите, докато министрите Рон Дермер и Израел Кац подкрепиха Нетаняху. Нитзан Алон, който отговаря за преговорите за заложниците, не е бил поканен на срещата за операцията, тъй като се е очаквало да бъде против, пише Washington Post.
Израелските власти отбелязват, че ударът е мотивиран от рядката възможност да се атакуват лидери на Хамас, отговорни за атаките от 7 октомври 2023 г., както и от нападението в Йерусалим, при което загинаха шестима израелски граждани, както и засада в ивицата Газа, отнела живота на четирима войници. Някои официални лица смятат, че отношенията с Катар ще се възстановят с времето, както след спорните убийства на палестински бойци през 70-те и 80-те години.
Катар осъди удара като „държавен тероризъм“ и преосмисля ролята си в преговорите. Нетаняху отговори с обвинения по адрес на Катар в предоставяне на убежище на терористи. Въпреки критиките, Доха от години е домакин на Хамас и посредничи в конфликти от 2014 г. Нетаняху дори уреди катарско финансиране за Газа през 2018 г., за да стабилизира икономиката там.
Експерти смятат, че Нетаняху може би е искал да саботира предложението на Тръмп и да изпрати сигнал към страни, подкрепящи палестинска държавност. Вътрешнополитически, той може да се е опитал да се дистанцира от Катар след обвинения, че негови сътрудници са били финансирани от страната.
Frontline Monitor
