„На мен популярността ми донесе много неща – фенове, пари, обиколих целия свят,
а негативната страна е, че почти нямам личен живот, призна Неда Украден. Човек винаги нещо жертва. Естествено, когато съм със своята дъщеря и внуците си, аз съм щастлива. Но нито един мъж не успя да изтърпи моята работа и моята главна роля.”
Най-новата песен на Неда Украден – „Вильевовка”, направи своята българска премиера в ефира на радио „Веселина“. В интервю за предаването „ВИП зона“ звездата за новите си проекти, семейството, любовта и за стреса от войната. Неда споделя за опита си като участник в „Евровизия“:
„Без значение на кое място си, ако имаш хубава песен, то тя със сигурност става хит
поне в твоята страна!“
Всеки певец трябва да бъде достоен и отговорен към човека, който е купил негов албум или е отделил пари, за да дойде на негов концерт, смята певицата.
По думите ѝ мъжете не обичат публичността, която съвсем естествено съпътства живота на всяка популярна личност:
„И тогава възникват проблемите. Аз никога не бих се отказала от пеенето.
И заради това между музиката и личния живот с някой мъж, аз избрах първото“.
Вижте пълния текст на интервюто, което Неда даде на водещата Светлана Кабаиванова:
– Идвала си много пъти в България. Какво най-много ти харесва тук?
– Да, аз обичам да идвам тук. Публиката е със сходен манталитет и вкус, като в Сърбия и, изобщо – както навсякъде на Балканите. Българите знаят моите песни. Много е приятно да пея, добре се чувствам. Хората са много любезни, все едно съм си вкъщи.
– Кое е най-различното нещо между сърбите и българите, въпреки че сме две съседни държави?
– Българите и сърбите имат много сходни черти. Историята ни е една, музиката – също. Близки са нашите езици, по един и същи начин обичаме да се забавляваме, да се храним. По някакъв начин целият ни бит е много свързан и близък. Така че, ето – обичам да идвам тук, да слушам и българската музика, да се възхищавам на природата. Хубава е страната ви. Иначе аз посещавам България вече 30 години. Пея отдавна и моите почитатели знаят повечето ми стари хитове – „Настъпи зората”, „Шуми, шуми, яворе”, „Майко, майко”, „Върни се с дъжда”, „Боли, боли” и много други. Младите пък знаят и пеят и новите песни, каквито са „Да се срещнем на половината от пътя”, „На Балканите” и т.н.
– Родена си в Хърватия. Къде беше по времето на големите промени?
– Имаше много проблеми, наистина. Живеехме в една страна, която за нас беше прекрасна. След това дойде войната. Случи се това, което се случи. Аз съм родена в Хърватия, но отидох в Сърбия. Имах проблеми и с моята къща, която беше разрушена. Но това сега е минало. Хората обърнаха поглед към бъдещето и си мисля, че всички трябва да мислим как по-добре да живеем, вместо да се връщаме към войната и междуособиците. Смятам, че имам достатъчно сила, за да не гледам само в миналото и отново да ходя и в Хърватия, и в Словения, и да имам страхотни концерти, и всичко да бъде така, както трябва.
– По някакъв начин засегна ли те войната теб лично или някои от твоите близки? Имаше ли психологически стрес?
– Да, това беше голям шок за нас. Моят баща почина, а майка ми е болна. Но имам една прекрасна дъщеря и двама внуци. Те са моето богатство и моята радост. Имам своите песни, имам прекрасна публика и фенове, които не спряха да ме обичат през всичките години, които ме подкрепяха, когато ми беше най-тежко. Именно музиката ми помогна да преодолея всички психологически и материални проблеми в своя живот.
– Пееш за нещастната любов много често. Това ли въздейства най-силно на публиката – несподелената, нещастната любов?
– На своята публика разказвам и пея предимно за любовта. За мен тя е всичко. Мисля, че със своите песни по някакъв начин градя мостове и че музиката ми има универсален език, който се разбира от всички. Любовта е най-мощната сила, която ни води в живота, и винаги ще пея за любовта във всичките й измерения – между хората, към родината, семейството и любимите хора. Това е основният мотив в моите песни и възможност да разпространявам позитивна енергия, така че и младите хора да имат добър пример в мое лице, да имат един идол, който им говори за умни, практични и важни неща за живота. Агресията е прекалено много в нашия свят.
– Как обичаш да почиваш? Идва лятото…
– Когато почивам, обичам да съм на морето, да се къпя, да плувам. Обичам да играя тенис, да пазарувам, както всяка жена. Харесва ми и да готвя, макар че не ми остава много свободно време за това. Предимно съм на път, но когато съм в почивка – най-много обичам морето, слънцето, морската храна и готвенето. Така че съм и добра готвачка.
– Какво най-много обичаш да готвиш?
– Най-много обичам да приготвям рибни специалитети, всичко, които идва от морето. Залагам на здравословната храна. Тя ми позволява да бъда в добра форма и да съм здрава. В последните няколко години промених драстично начина си на хранене. Направих си един тест за детоксикация и тогава ми казаха какво не трябва да ям и към тази диета се придържам.
– Участвала си на „Евровизия“…
– За първи път се опитах да участвам на Евровизия още през далечната 1975 г. с песента „Сърце в сърцето”. Тогава на националния конкурс един глас не ми достигна, за да стана първа. Вторият ми опит беше с песента „Шай, роде, шай” в средата на 80-те години. Но мисля, че „Евровизия“ дава добър шанс на онзи, който има добра песен.
Без значение на кое място си, ако имаш хубава песен, то тя със сигурност става хит поне в твоята страна. Ако песента ти е лоша, дори и да спечелиш конкурса, това няма да ти помогне да израстеш. Затова и аз предпочитам първото – да имам една хубава песен, която хората ще помнят и ще пеят дълги години след конкурса.
– Какво се промени и какво би казала на всички млади изпълнители?
– Много неща се промениха, откакто аз направих първите си записи за радиото. Днес времената са много по-различни – живеем много по-бързо, технологиите се развиват. Днес, благодарение на интернет, всичко се вижда, достъпно е. Всеки световен хит е на едно „кликване” разстояние от вас. И заради това днес музиката се прави много по-бързо. Освен това, някога снимахме само аудио версии на песните си, а сега са задължителни и видеоклиповете. С една дума – всичко се промени. Това, което обаче остава задължително и днес – да се работи професионално, да бъдеш почтен и коректен към публиката, към авторите на музиката и текста.
Всеки певец трябва да бъде достоен и отговорен към човека, който е купил твоя албум или е отделил пари, за да дойде на твоя концерт. Винаги талантливите музиканти и добрите професионалисти ще се разпознават. Всеки, който е работил по този начин, се е задържал и останал звезда. Разбира се, трябва да се приспособяваме и към новото време. Винаги трябва да правим нещо ново и качествено. Това е духът на новото време.
– Какво обаче ти отне славата?
– На мен популярността ми донесе много неща – фенове, пари, обиколих целия свят. А негативната страна на славата е, че почти нямам личен живот. Човек винаги нещо жертва. Естествено, когато съм със своята дъщеря и внуците си, аз съм щастлива. Но нито един мъж не успя да изтърпи моята работа и моята главна роля. Мъжете не обичат публичността, която съвсем естествено съпътства живота на всяка популярна личност.
И тогава възникват проблемите. Аз никога не бих се отказала от пеенето. И заради това между музиката и личния живот с някой мъж, аз избрах първото.
