Венецуелците снощи одобриха референдума, свикан от правителството на президента Николас Мадуро, в който бяха запитани дали подкрепят присъединяването на богатата на петрол и полезни изкопаеми територия Есекибо от съседна Гвиана, съобщи избирателният орган на страната, цитиран от в. „Гардиън“.
Мнозина венецуелци смятат за очевидна истина, че източният край на родината им включва района Есекибо в Гвиана – територия, която е по-голяма по площ от Гърция. Като ученици те научават, че тя е обект на вековен спор между двете страни, след което в по-голямата си част забравят за нея. Тези дни обаче правителството на Венецуела иска тя да бъде в центъра на вниманието им, отбелязва „Асошиейтед прес“.
Настойчивостта, с която Венецуела преследва териториалните си претенции се променя през годините. Интересът ѝ отново се засили през 2015 г., когато компанията „ЕксънМобил“ (ExxonMobil) обяви, че е открила нефт в търговски количества край бреговете на Есекибо.
Районът с площ 159 500 квадратни километра представлява две трети от територията на Гвиана. Въпреки това Венецуела винаги е считала Есекибо за своя собственост, тъй като регионът е бил в нейните граници по време на испанския колониален период и страната отдавна оспорва границата, определена от международен арбитраж през 1899 г., когато Гвиана все още е британска колония. Спорната граница е определена от арбитри от Великобритания, Русия и САЩ. САЩ представляват Венецуела в комисията отчасти защото венецуелското правителство по това време е прекъснало дипломатическите си отношения с Великобритания.
Венецуелски официални представители твърдят, че американците и европейците са заговорничили, за да измамят страната им и смятат, че споразумение от 1966 г., в което се предвижда спорът да бъде разрешен с преговори, на практика анулира първоначалния арбитраж. Гвиана, която е единствената англоговоряща държава в Южна Америка, твърди, че първоначалното споразумение е законно и обвързващо.
Малката страна Гвиана разполага с най-големите запаси от суров петрол на глава от населението в света, докато икономически закъсалата Венецуела, на която са наложени осакатяващи международни санкции, притежава най-големите доказани запаси като цяло, коментира френската медия „Франс 24“. Миналия месец обаче Гвиана обяви откриването на „значително“ ново находище в Есекибо, което добавя към резервите на страната, оценявани на най-малко 10 милиарда барела – повече от Кувейт или Обединените арабски емирства. В същото време правителството на страната предложи на осем чуждестранни и местни компании оферти за сондажи за суров петрол. Мадуро реагира, като нарече гвианския си колега Ирфан Али „роб“ на американския петролен гигант „ЕксънМобил“, който направи откритието. Гвиана от своя страна се закле, че „нито една тревичка“ от територията ѝ няма да бъде отстъпена на Венецуела – това е заглавието на посветена на конфликта песен на американската поп група „Трейдуиндс“. През последните седмици реториката се изостри, а тонът се помрачи.
Венецуела засили военното си присъствие в близост до границата, а Гвиана повдигна въпроса за възможността да разреши създаването на чуждестранни военни бази в района. Миналия четвъртък Бразилия изрази „загриженост“ относно напрежението и заяви, че е в контакт и с двете страни в търсене на „мирно решение“.
Миналия вторник посланикът на САЩ в Гвиана Никол Териот заяви, че Вашингтон не е променил позицията си относно легитимността на настоящата граница и призова Каракас да зачита суверенитета на съседката си. През септември помощник държавният секретар на САЩ Брайън Никълъс заяви, че „усилията за нарушаване на суверенитета на Гвиана са неприемливи“.
Миналата сряда се появиха съобщения, че бразилските въоръжени сили са в „повишена готовност“ след значително придвижване на военно оборудване и личен състав в Източна Венецуела по границата с Гвиана, отбелязва сп. „Нюзуик“. Бразилският министър на отбраната потвърди, че страната му е изпратила войски в района на северната си граница с Гвиана и Венецуела, след като спорът се изостри.
Президентът на Гвиана Ирфан Али неотдавна прекара една нощ във военен лагер на границата, а венецуелските военни изградиха самолетна писта в близост до спорната граница.
Напрежението между двете страни никога не е било толкова високо, казва един венецуелски специалист по отбраната. „Това е много тревожно“, смята Росио Сан Мигел. „Вероятно се насочваме към задънена улица, в която и двете страни трябва да защитават честта си, а това е опасно място, в което историята ни казва, че са били вземани ирационални решения“.
Въпреки всичко това и двете страни имат силен стимул за стабилност в настоящия контекст и имат много общи партньори. Те се намират в ключов момент в борбата за привличане на чуждестранни инвестиции от Китай, САЩ и Европа. Залогът е по-висок при Венецуела, която води преговори за премахване на санкциите от Вашингтон и западните съюзници, коментира сп. „Форбс“.
През септември президентът Мадуро замина на обиколка в Китай, предшестван от министъра на петрола и вицепрезидента си. По време на това посещението Китай повиши нивото на отношенията си с Венецуела до „партньорство при всякакви метеорологични условия“. Тази седмица губернаторът на щата Карабобо Рафаел Лакава беше в Шанхай, което допълнително засили връзките между двете страни. Евентуален конфликт рискува да наруши подобрението на отношенията.
Гвиана разчита на твърдата подкрепа от страна на Карибската общност – организация на петнадесет страни в Карибско море – и дори може да разчита на добри отношения с Куба, която е близък приятел на Венецуела. Много карибски държави обаче също са приятелски настроени към правителството на Мадуро. През 2019 г. САЩ се опитаха да накарат Организацията на американските държави да одобри съвместна военна интервенция във Венецуела и в крайна сметка именно карибският блок предотврати нейното одобрение. Тяхната позиция предотврати катастрофална за региона война. Въпреки това в този спор те явно застават на страната на Гвиана.
Основният аргумент срещу войната е позицията на САЩ в подкрепа на Гвиана. Венецуела не може да разчита на ядрен арсенал, който да възпре пряка американска намеса. Освен това венецуелската армия пострада значително по време на неотдавнашната икономическа криза в страната. Тя ще се нуждае от значителни инвестиции в инфраструктура, оборудване, логистика и обучение, преди да може да се впусне в междудържавен конфликт.
Въпреки че и двете страни са изградили военни лагери в близост до границата, важно е да се посочи местоположението им. Президентът на Гвиана Али се появи в база в северната част на страната, а венецуелските военни учения са съсредоточени на юг. Засега няма индикации, че някоя от страните струпва войски в подготовка за война и мнозина наблюдатели смятат, че референдумът във Венецуела е бил свикан по-скоро с цел да бъдат проверени нагласите на избирателите преди изборите в страната, насрочени за 2024 година.
