Независимо как ще завърши ансамбълът на олимпиадата, има едно нещо, което виждам много ясно. В нашите състезателки персонално и особено в ансамбъла си личи една линия на изражение на телата, която липсва при абсолютно всички други отбори от други държави. Думите сега ще бъдат не много подходящи, защото става дума за неописуеми неща.
Излъчването, грация, която е едновременно страшно финна и много здрава сила. Има едни движения на телата, на финес, на пластична красота, на ефирна грациозност и всичко това скрепено с желязна геометрия и динамика, която прави всички останали да изглеждат тромави и абсурдно недодялани.
Не се разбра, знам. Не говоря за фигури, а за излъчване на душите чрез телата.
Нито една друга нация не излъчва това нещо в художествената гимнастика. Не знам защо изобщо се опитват, никога не могат да излъчат това, което излъчват българките.
А геометрията на нашите съчетания просто поставя всички останали, особено тези със супер сложните композиции, в положение, в което изглеждат меко казано тъпо.
Анастасия Григорова – Гешева
Когато играят нашите момичета от ансамбъла, не можеш да обхванеш с поглед на къде отиват и летят уредите във въздуха. Те имат най много на брой хвърляния и подаване едновремено на уредите във въздуха. Сложност,която другите отбори нямаха. Това му се вика спектакъл. Те са недостижими по сложност. Същото се отнася и за индевидуалистките ни. Сложни динамични спиращи дъха съчетания. Това е било винаги. Адмирации за треньорите!
Вярно е.Точно казано е.Аз го разбирам и споделям.Разбира се, не е видимо за всички.А и не е необходимо….
Това е вярно и наистина трябва да имаш очи да го видиш- нашият ансамбъл играе феноменална, свръхгимнастика! Може би критериите за оценяване трябва да се коригират…
И пръц четвърто място.