Магнитски е безсилен! Плячкосването на бюджета расте по-бързо от неговото непрекъснато увеличение с нови и нови колосални дългове!

Темповете, с които Пеевски и заложникът му Борисов ограбват държавата, се оказаха рекордни, а пладнешкият обир колосален.

Съгласно официалните данни на Министерство на финансите на Република България за първото шестмесечие, изпълнението на Бюджет 2025 доказва, че той е неизпълним, манипулиран и подхранва корупцията!

Бюджетният дефицит към юни 2025 г. е 3.4 Милиарда лева, а за същият период през 2024 г. е бил само 636 Милиона лева. Това е кардинална промяна в размера на дефицита, който е увеличен над 5 (пет) пъти!
Основната причина е значимо неизпълнение на приходите, както и предвидихме още при обсъждането на проекта на този бюджет. Няма как до края на годината да бъдат реализирани заложените приходи, дори при ускорената инфлация. Няма да реши проблема и преднамереното задържане на бюджетните разходи. По-голямата част от тях не могат да бъдат съкратени, тъй като свързани с осигуряване на работни заплати, пенсии, социални плащания, трансфери към общините, здравната каса и др. Управляващата коалиция предвидливо заложи буфер в разходната част на бюджета под формата на 15 милиарда лева капиталови разходи”, което с 50% повече от заложеното през 2024 г. и два пъти от реално усвоените за миналата година (8 милиарда лева). И това се прави с ясното съзнание, че при липсата на адекватни проекти и организация, такъв скок в капиталовите разходи няма как да бъде осъществен. Така със счетоводни трикове се прави опит да се ограничат негативният ефект от неизпълнената програма по приходите с “ръчна спирачка“ по разходите. А точно капиталовите разходи са най-силната пряка връзка между бюджета и икономическия растеж. Но в бюджета на тези управляващи по нищо не личи, че те се интересуват от растежа на икономиката.
Основният източник на финансиране на дефицита в края на 2025 г ще бъде взимането на нов, колосален дълг. В прогнозата на МФ за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 милиарда лева. през 2025 г., 70,5 милиарда лева през 2026 г., 79,5 милиарда лева през 2027 г. и 87 милиарда лева (35,2% от БВП) през 2028 г. На пръв поглед, към края на 2028 г делът на държавният дълг на България в БВП ще остане под Маастрихтския критерии (60% от БВП). Но всъщност това е нарастване с 50% спрямо 2024 г и отразява тенденция на ускорено увеличение на дълга, наподобяващо лавинообразното задълбочаване на държавният дълг на Гърция в навечерието на финансовата криза от 2007-2009 година. Само за първите седем месеца на 2025 г, правителството изтегли държавен дълг за над 16 милиарда лева, което е надвишава взетите дългове за последните три години взети заедно (2022-2024 г.). И това не е всичко, защото управляващите комфортно са си осигурили законово да изтеглят още 3 милиарда лева до края на годината и снежната топка ще започне да се търкаля с всички произтичащи от това последици за финансите на държавата ни през следващите години. Всъщност, това е продължение на безумието от февруари 2015 г., когато правителството на Б. Борисов си осигури заем от 16 милиарда лева за три години напред (2015-2017). Тогава за първи път в световната бюджетна история някой си гласува държавен дълг за години напред, в противоречие на световната практика това да става с приемането на бюджетите година за година. Така че, г-н Борисов продължава с феноменалната, иновативна за световната теория и практика политика, да си осигурява дългосрочен комфорт с дългове далеч надхвърлящи текущите бюджетни дефицити. Въпрос на време е тази изумителна иновация да влезе в учебниците на водещите университети, но с какво определение ще бъде това е въпрос на друг разговор.
Това правителство безпардонно утвърждава една феноменална за ЕС тенденция, при която плячкосването на бюджета протича по-бързо от неговото непрекъснато увеличение. Данъкоплатците не могат да смогнат с растящите апетити на феномените около обществените поръчки и държавно гарантираните кредити. Фалшивият законодателен ентусиазъм брани крадците с нови поправки на законите или чрез задържане на реформите така, че да се улеснява грабежа от здравната каса, от европейските и национални проекти, от обществените поръчки, от държавните фирми и прочие вратички за лапане на народна пара. Българите ще теглят хомота на дълговете, а феномените изкупуват имоти в Гърция, Испания, САЩ и други тихи кътчета по света и у нас. Нашите държавници демонстрират нечувана смелост и необуздана мерзост, строейки баровски хотели на пъпа на София, край морето или в красивите ни планини.
Съдебната ни система спи дълбок, високо платен зимен сън. Няма нито едно завършено дело за корупция по високите етажи на властта. Успешно се замита един скандал чрез нови и нови скандали, като нито един грабеж не е наказан. Десетки доклади на Сметна палата, на Държавна агенция за финансов контрол и…нищо.

Даже “ МАГНИТСКИ” се оказва безсилен. Тези дни управляващите обявиха, че чрез държавната ни банка ще прехвърлят 4 Милиарда лева уж за укрепване и развитие на ключови държавни фирми. Звучи похвално, но и тук историята ни учи да бъдем особено внимателни. Защото пак по същата схема стотици милиони лева вече бяха подарени на екзотични фирми за събиране на необслужваеми кредити, за строеж или закупуване на хотели в съседни страни, за изкупуване на акции от феноменална частна банка, и прочие начинания на “развитието”. Разбира се, над половината от тези псевдо кредити вече са отписани като несъбираеми и тегнат върху баланса на банката. Парите са откраднати, подписалите тези очевидно грабителски схеми са на свобода и си харчат комисионите, а около новите четири милиарда вече са се наредили новите герои на развитието.

И така, бюджетите и дълговете растат. Европейската централна банка и Европейската комисия си затварят очите пред бюджетните фокуси и корупционните практики по високите етажи на властта. За тях е важно да ни включат във финансирането на войната в Украйна и изплащането на натрупаните от тях колосални дългове. Милиарди левове на данъкоплатците са откраднати или заровени в калта – къде е новата ни ядрена централа, къде е инфраструктурата за осигуряване на питейна вода на стотици хиляди българи, къде е напоителната система за земеделието, къде са ни общинските и държавните болници, къде са ни детските градини, къде са ни магистралите и сигурността на пътя, къде са парите за спасяването на трагичната ни ЖП инфраструктура, къде са отдавна платените и недоставени изтребители и др. бойна техника. Списъкът е дълъг. Но най-важното, скъпи приятели, е къде сме ние и докога ще търпим този нагъл, пладнешки грабеж?
Честит нов политически сезон на всички българи!

Според официалните данни на Българската народна банка брутният външен дълг на страната в края на юни 2025 г. достига цели 53,0 млрд. евро, или 47,2% от БВП. Това е ръст с 8,3 млрд. евро спрямо юни 2024 г., когато дългът е бил 44,7 млрд. евро (43,1% от БВП).

Най-тревожното е, че именно държавата е основният „длъжник“. За една година държавният външен дълг е нараснал с 5,2 млрд. евро – увеличение от 50,4%. Така делът му в общия външен дълг вече е 29,2%, при едва 23% година по-рано. Какво ни показват данните?

Структура на дълга

Краткосрочни задължения: 10,5 млрд. евро (19,9% от дълга; +21,5% за година).

Дългосрочни задължения: 42,5 млрд. евро (80,1% от дълга; +17,9% за година).

Нетен външен дълг: 33,75 млрд. евро (30,1% от БВП; ръст с 5,1% спрямо март 2024 г.).

В евро са деноминирани 80,1% от задълженията, а 63,5% са със срок на погасяване над една година.

По институционални сектори

Държавно управление: 15,5 млрд. евро (13,8% от БВП).

Централна банка: 1,9 млрд. евро (1,7% от БВП).

Банков сектор: 9,5 млрд. евро (8,4% от БВП).

Други сектори (частни компании): 13,4 млрд. евро (12% от БВП).

Вътрешнофирмено кредитиране: 12,7 млрд. евро (11,3% от БВП).

Какво означават тези числа?

Зад „успокоителната“ фасада на статистиката – че дългът е предимно в евро и основно дългосрочен – се крие проста истина: България живее на кредит. Държавата харчи повече, отколкото събира, и вместо да решава структурните проблеми, трупа нови задължения.

Нещо повече – стремежът към приемане в еврозоната кара управляващите да представят „красиви“ макропоказатели, докато реално бюджетният дефицит и корупцията изяждат ресурсите. Показателите бяха нагласени да изглеждат приемливо за Брюксел, но истината е, че страната потъва в дългове със скорост, която надвишава икономическия растеж.

Ужасно познат сценарий

Това вече сме го виждали – в Гърция. Там внезапно се оказа, че държавният дълг е непосилен. Последваха тежки мерки:

продажба на пристанища, летища, енергийни компании

масови съкращения и орязване на доходите

зависимост от диктовката на кредиторите

Днес България върви по същия път. Ускореното увеличение на държавния външен дълг с над 5 млрд. евро само за 12 месеца е червен сигнал. Ако тази тенденция не бъде овладяна, утре страната може да бъде изправена пред фалит и продажба на стратегически държавни активи – включително пристанища и дори водни източници.

Извод

България се хвали с готовност за еврозоната, но зад числата стои една тревожна реалност – държавата трупа дългове, които утре ще плащат следващите поколения.
Няма значение дали ги наричаме „дългосрочни“ или „в евро“. Истината е, че това е пореден залог на бъдещето, за да се покриват днешни разходи и кражби.

И когато кредиторите поискат сметката – тя ще бъде платена с национални активи. Точно както в Гърция.

ВЪПРОСИ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ КОИТО НЕ СЕ ЗАДАВАТ ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ

Къде отидоха тези 5,2 милиарда евро нов държавен външен дълг само за една година?

С какво се обосновава 50% ръст на държавния външен дълг при положение, че икономиката расте в пъти по-бавно?

Защо брутният външен дълг на България за година нарасна с над 8 милиарда евро – без обществото да е видяло подобрение в здравеопазването, образованието или инфраструктурата?

Защо краткосрочните задължения са се увеличили с над 21% – кой ще плаща тези пари и кога?

Защо управляващите говорят за стабилност и готовност за еврозоната, когато нетният външен дълг вече е 30,1% от БВП и расте?

Не е ли това опит да се прикрие бюджетният дефицит чрез външни заеми?

Колко от тези милиарди реално отиват за инвестиции и колко за запушване на дупки и за обслужване на корупционни схеми?

Кой печели от тази лавина от заеми – народът или тесен кръг приближени до властта?

И… не на последно място: България тръгнала ли е по пътя на Гърция – фалит, диктат от кредиторите и разпродажба на национални активи?

Лилия Божкова