Почина най-великият красавец на френското кино Ален Делон!

Френският актьор Ален Делон почина на 88-годишна възраст, предаде Франс прес, като цитира изявление на трите му деца.

„Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо съобщават с огромна скръб за кончината на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си“, се казва в изявлението.

„Семейството му любезно ви моли да уважите личното им пространство в този изключително болезнен момент на траур“, се казва още в изявлението.

Ален Делон имаше малко участия в киното от края на 90-те години на миналия век. Той обаче отново привлече медийното внимание през лятото на 2023 г., когато трите му деца подадоха жалба срещу спътницата му Хироми Ролен по подозрение в злоупотреба с неговата немощ. След това те започнаха война чрез медиите и съдилищата, спорейки за здравословното състояние на актьора, който страда от лимфом и през 2019 г. получи инсулт.

През май 2019 г. Делон премина по червения килим в Кан, за да получи почетна „Златна палма“. 

Сред най-известните филми на Ален Делон са „Роко и неговите братя“(1960), „Гепардът“(1963), „Басейнът“ (1969), „Самурай“ (1972), „Двама мъже в града“(1974), „Смъртта на един негодник“ (1977), „Дума на ченге“ (1985). В по-ново време се снима във „Финална версия – дами и господа“ (2012), „Мъж по погрешка“ (2010), „Астерикс на Олимпийските игри“ (2008), „Лъвът“ (2003).  Участвал е в повече от 90 филма.

Ален Делон е също режисьор, сценарист, продуцент, певец и модна икона на втората половина на 20 век, сравнима само с митичните Бийтълс и Елвис Пресли.

„Ален е безкрайно самотен, както сам предпочита – в друг свят, в миналото с хората, които много обичаше (…) Нещастието винаги е било с него“, казва бившата му спътница Мирей Дарк пред АФП през 2015 г., преди 80-ия рожден ден на звездата.

„Най-добрият и най-лошият, едновременно недостъпен и толкова близък, студен и блестящ“, обобщава Брижит Бардо за 80-ия рожден ден на актьора.

Далече от това да бъде интелектуален актьор, Делон е инстинктивен гений. Той се гордее, че никога не е работил върху техниката си и разчита на харизмата си – уникална смесица от нажежена красота и крехка студенина.

„Ален Делон не е нормален актьор. Той е обект на желание. Той дори не е секси, мъжкар или изнежен: той е адски красив“, казва актьорът Венсан Лендон в документалния филм „Револвери“ от 2012 г.

„Мога да гледам снимки на Ален Делон с часове“, добавя той. Ален Делон е най-красивото нещо на света. Всичко е съвършено. Той е по-красив за наблюдаване, отколкото е една красива жена“.

Най-важният режисьор в кариерата на Ален Делон е Жан-Пиер Мелвил, който го режисира в два шедьовъра, „Самураят“ (1967) и „Червеният кръг“ (1970), а след това в „Едно ченге“ (1972 г). Тези роли създават мита за Ален Делон, който той ще използва в много други трилъри впоследствие – мъжественият и мълчалив мъж на честта, принуден да се бори сам срещу сили, които са извън него.

Този класически образ ще вдъхновява режисьори от цял свят, като хонконгския Джон Ву или американеца Куентин Тарантино, въпреки че Делон не пробива в Холивуд.

Кариерата на Делон се гради успоредно с тази на друг легендарен френски актьор и негов приятел – Жан-Пол Белмондо. Двамата играят заедно в „Борсалино“ (1970 г.) и „Един от два шанса“ (1998 г.). 

„Той и аз сме ден и нощ“, пише Белмондо в книга със спомени през 2016 г. Белмондо е син на буржоа, приличащ на Гаврош, докато Делон е дете на народа с благороден вид.

Но ако актьорът Делон буди възхита, като човек той често беше критикуван от войнстващите леви екстремни групи. Либералите и ЛГТБ активистките го критикуваха за позициите му в полза на приятеля му, крайнодесния лидер Жан-Мари Льо Пен, за смъртното наказание или против хомосексуалността, която той определи като „противоестествена“.

Преди завръщането му в Кан през май 2019 г., феминистки оспорват почетната „Златна палма“. 

Делон е с десни убеждения и носталгично настроен към годините на Дьо Гол. Той предизвиква и заради егото си и навика си да говори за себе си в трето лице.
След смъртта на Ален Делон почитателите на киното, които го обожаваха, несъмнено ще си спомнят за началната реплика на „Самураят“: „Няма по-дълбока самота от тази на самурая, освен тази на тигъра в джунглата… Може би…“