Бих изпитал някакво уважение, ако съществуваше изобщо такава порода откровен и искрен планктон, който да си каже честно:
„Виж, против пилона с националния флаг съм, защото аз съм либерал глобалист и искам българската идентичност, култура, религия и самосъзнание да изчезнат и да бъдат заменени от европейски такива. Искам българите да си говорят на английски или поне на български, примесен с много английски думи, искам да няма религия, а тя да бъде заменена от граждански прогресивни ценности като екология, толерантност, разнообразие, инлузивност; искам българите да говорят, изглеждат, мислят и да се държат като всеки произволен жител на Сан Франциско или Чикаго. Искам всички баби и дядовци с остаряло мислене, всички провинциални батки, копейки и подобни да отмрат и да бъдат заменени от прогрсивни млади хора, живеещи в големите градове и работещи в офис или като фрий лансъри в арт индустрията. Искам всички българи да са като Бебо Халваджиян, а всички българки да са като Летящата Козила, но ако може да са и с по-тъмен цвят на кожата, за да не се различаваме от градските американцки от двата бряга. Такова празнуване и отбелязване на българската национална символика като пилона в Рожен е пречка пред този мой идеал, затова съм против него“.
Вместо това, тия презряни несретници и еничари ти изреждат сто фалшиви причини, само не и истинската:
„Да не замърсяваме природата и да не бетонираме планината. Защо харчим държавни пари за такова нещо? Добре, не са държавни, а дарения, но защо не се дарява за нещо смислено? Ама пилонът е произведен в Турция. Ама знамето в църквата е осветено на пода и от хора по чехли. Ама кой ще носи отговорност, ако пилонът падне и удари някой? Ама при събирането на пари за пилона има схема и пирамида, ей сега Кремена Кунева ще подаде сигнал. Ама то това е просто пиар на реzzидента Радев. Ама защо на поляната в Рожен има мъже с анаболи и татуировки, които приличат на мутри – това ли ви е българщината?…..“
Има някои врагове, към които изпитващ уважение. Има други, към които не изпитваш друго, освен погнуса и презрение.
Бих изпитал някакво уважение, ако съществуваше изобщо такава порода откровен и искрен планктон, който да си каже честно:
„Виж, против пилона с националния флаг съм, защото аз съм либерал глобалист и искам българската идентичност, култура, религия и самосъзнание да изчезнат и да бъдат заменени от европейски такива. Искам българите да си говорят на английски или поне на български, примесен с много английски думи, искам да няма религия, а тя да бъде заменена от граждански прогресивни ценности като екология, толерантност, разнообразие, инлузивност; искам българите да говорят, изглеждат, мислят и да се държат като всеки произволен жител на Сан Франциско или Чикаго. Искам всички баби и дядовци с остаряло мислене, всички провинциални батки, копейки и подобни да отмрат и да бъдат заменени от прогрсивни млади хора, живеещи в големите градове и работещи в офис или като фрий лансъри в арт индустрията. Искам всички българи да са като Бебо Халваджиян, а всички българки да са като Летящата Козила, но ако може да са и с по-тъмен цвят на кожата, за да не се различаваме от градските американцки от двата бряга. Такова празнуване и отбелязване на българската национална символика като пилона в Рожен е пречка пред този мой идеал, затова съм против него“.
Вместо това, тия презряни несретници и еничари ти изреждат сто фалшиви причини, само не и истинската:
„Да не замърсяваме природата и да не бетонираме планината. Защо харчим държавни пари за такова нещо? Добре, не са държавни, а дарения, но защо не се дарява за нещо смислено? Ама пилонът е произведен в Турция. Ама знамето в църквата е осветено на пода и от хора по чехли. Ама кой ще носи отговорност, ако пилонът падне и удари някой? Ама при събирането на пари за пилона има схема и пирамида, ей сега Кремена Кунева ще подаде сигнал. Ама то това е просто пиар на реzzидента Радев. Ама защо на поляната в Рожен има мъже с анаболи и татуировки, които приличат на мутри – това ли ви е българщината?…..“
Има някои врагове, към които изпитващ уважение. Има други, към които не изпитваш друго, освен погнуса и презрение.
Тихомир Чергов
