Американската политика е парализирана от противоречие, голямо колкото Гранд Каньон. Демократите недоволстват как преизбирането на Доналд Тръмп би обрекло демокрацията в страната им. И все пак, когато решава кого да издигне срещу него на изборите през ноември, партията изглежда така, сякаш кротко ще се подчини на кандидатурата на 81-годишен с най-лошия рейтинг на одобрение от всеки съвременен президент на този етап от неговия мандат. Как се стигна дотук?
Нетният рейтинг на одобрение на Джо Байдън е минус 16 пункта. Г-н Тръмп, водещ в социологическите проучвания в щатите, където ще се решават изборите, е на косъм от втора президентска победа. Дори и да не виждате г-н Тръмп като потенциален диктатор, това е тревожна перспектива. Значителен дял от демократите предпочитат Байдън да не се кандидатира. Но вместо да го предизвикат или да подкрепят кампанията му, те започнаха да мърморят със стъклени очи за кашата, в която се намират.
Няма тайни за това какво прави г-н Байдън толкова непопулярен. Част от това е продължителният взрив на инфлация , който избухна пред вратата му. След това e и неговата възраст. Повечето американци познават някой на 80 години, който започва да показва тежестта на годините си. Те също знаят, че колкото и добър да е характерът на този човек, не трябва да му се дава четиригодишен престой на най-тежката работа в света.
През 2023 г. г-н Байдън можеше и трябваше да реши да бъде президент с един мандат. Той щеше да бъде почитан като образец на обществена служба и упрек към безграничното его на г-н Тръмп. Демократичните първенци знаят това. Всъщност преди по-доброто от очакваното представяне на тяхната партия по време на междинните избори, много членове на партията смятаха, че г-н Байдън наистина ще остане настрана. Нашата медия за първи път заяви, че президентът не трябва да се кандидатира за преизбиране преди повече от година.
За съжаление г-н Байдън и неговата партия имаха няколко причини той да се бори с още една кампания, нито една от които не беше добра. Чувството му за дълг беше опетнено от суета. След като за първи път се кандидатира за президент през 1987 г. и работи толкова дълго, за да седне зад бюрото, той беше съблазнен да повярва, че страната му има нужда от него, защото е доказан противник на Тръмп.
По същия начин желанието на неговия персонал да служи със сигурност е било опетнено от амбиция. В природата на администрациите е, че много от най-близките съветници на президента никога повече няма да бъдат толкова близо до властта. Разбира се, те не искат да видят техния човек да предаде Белия дом, за да се съсредоточи върху своята президентска библиотека.
Демократичните лидери бяха страхливи и самодоволни. Подобно на много малодушни републиканци в Конгреса, които не харесваха г-н Тръмп и го смятаха за опасен, но не можаха да намерят сили да го импийчмират или дори да го критикуват, демократите не са склонни да действат спрямо опасенията си относно глупостта на г-н Байдън. Ако това беше заради заплахата за собствената им кариера, поведението им беше страхливо. Ако си мислеха, че г-н Тръмп е най-големият му враг, беше самодоволно. Одобрението на г-н Байдън продължава да пада, докато 91-те наказателни обвинения, пред които е изправен г-н Тръмп, досега само го правят по-силен.
Като се има предвид това, може да си помислите, че най-доброто нещо би било г-н Байдън да стои настрана. В крайна сметка до изборите има още десет месеца и Демократическата партия има таланти. Уви, това не само е изключително малко вероятно, но колкото по-надълбоко погледнете какво ще се случи, намирането на алтернатива на г-н Байдън на този етап би било отчаяно и неразумно хвърляне на зара.
Ако той се оттегли днес, Демократическата партия ще трябва трескаво да преработи първичните си избори, защото сроковете за подаване на документи вече са изтекли в много щати и единствените други кандидати в бюлетината са малко известен конгресмен на име Дийн Филипс и гуру за самопомощ, наречен Мариан Уилямсън.
Ако приемем, че това е възможно и че вълната от последващи съдебни дела е управляема, щатските законодателни органи ще трябва да одобрят нови дати за първичните избори по-близо до конвенцията през август. Трябваше да се организират поредица от дебати, така че избирателите да знаят за какво гласуват. Конкуренцията може да е огромна, без очевиден начин за бързото й стесняване: на първичните избори на Демократическата партия през 2020 г. 29 кандидати се издигнаха.
Хаосът може би си заслужаваше, ако партията можеше да е сигурна, че ще отиде на изборите с млад, избираем кандидат. Въпреки това изглежда също толкова възможно евентуалният победител да не може да бъде избиран – Бърни Сандърс, да речем, самообявил се демократичен социалист, който е една година по-възрастен от г-н Байдън. По-вероятно е номинацията да отиде при Камала Харис, вицепрезидент. Г-жа Харис има предимството да не е стара, смятана е за млада, въпреки че ще навърши 60 години през ноември, което говори за геронтокрацията на Демократическата партия
За съжаление тя се оказа лош комуникатор – недостатък в офиса, както и извън него. Г-жа Харис е създание на специфичната политика на Калифорния и никога не е привличала успешно избиратели извън щата си. Кампанията й през 2020 г. беше ужасна. Имиграцията и южната граница – портфейл, който тя управлява за г-н Байдън, е най-силният проблем на г-н Тръмп и най-слабият за демократите. Шансовете на г-жа Харис да победи г-н Тръмп изглеждат дори по-лоши от тези на нейния шеф.
Затова е по-добре демократите да се съсредоточат върху избирането на г-н Байдън. Икономиката обещава меко кацане; работниците виждат ръст на реалните заплати и пълна заетост. Ако г-н Тръмп беше осъден, той все още можеше да бъде наказан от избирателите. Най-важното е да активизираме кампанията. Демократите трябва да отключат известно вълнение и да създадат усещане за възможност за втори мандат.
Президентът не е добър комуникатор и се изправя срещу кандидат, чиито митинги са култови срещи, кръстосани с водевилно шоу. Той се нуждае от някой, който може да говори пред тълпи и да отиде по телевизията вместо него. Този човек не е г-жа Харис.
Един от начините, по които тя може да служи на своята партия и на страната си и да помогне на г-н Тръмп да не влезе в Белия дом, би бил да се откаже от още един мандат като вицепрезидент. Г-н Байдън може да представи втория си мандат като различен вид президентство, в което той ще споделя повече отговорности с вицепрезидент, действащ по-скоро като главен изпълнителен директор . Така или иначе г-н Байдън се нуждае от помощта на армия от ентусиазирани демократи, готови да водят кампания заедно с него. В момента той и групата му вървят насън към катастрофата.
Превод и КОМЕНТАР от Григор Лилов, разследващ журналист
Споделям анализа, понеже считам същото още когато Байдон анонсира кандидатурата си. На 4 януари пак обърнах внимание на ситуацията.
Американските избори изглеждат почти предрешени. Но предложеният вариант надали ще бъде печеливш. Само с една по-млада вицепрезидентска кандидатура надали ще се премине през тяхното чистилище.
Аз бих развил идеята по-нашироко – за Рубикон: Байдън да заложи не само на една нова фигура, но и на някои нови и по-млади лица, които да анонсира в бъдещия си екип веднага след одобряването на кандидатурата му. Те трябва да са привлекателни за широката периферия на демократическата партия и за младите.
Да, такъв ход ще е извън традицията, да, такъв ход ще е рискован, да, такъв ход може да предизвика напрежение във върховете на партията. Но такъв ход като крайно необходима свежест и сензационна новост в американската политика има всички дадености да се приеме с одобрение от електоратите (не само от симпатизантите на демократите) и като много сериозен и значим анонс за открита политика към хората. А от друга – така ще включи тези лица в предизборните дискусии като техен център наред с представянето на президента. Така и самият Байдън ще се запише и по уникален начин в американската история.
Подобен ход по редица причини ще е много труден за Тръмп, макар че като сензация неизбежно ще бъде един от акцентите, а може да се превърне и в основния в предизборната кампания.
*** илюстрация на статията: Карл Годфри
