Дълго подготвяното споразумение между Русия и западните страни, включително САЩ и Германия, за историческа размяна на 24 затворници и две деца, която вчера стана факт, повдига въпроси за потенциалното му въздействие върху войната в Украйна.
Лукас Обин, изследовател в Института за международни и стратегически отношения, посочва, че „тази размяна на затворници показва, че САЩ и Русия от дълго време водят дискусии и разговарят помежду си по този въпрос“.
Както впрочем и по време на Студената война – период, белязан от многобройни подобни размени на американци срещу съветски граждани.
Преговорите са от отдавна
На 14 декември 2023 г. самият руски президент Владимир Путин заяви, че се надява на „споразумение“ относно двама американци, задържани в Русия, сред които бе и журналистът Еван Гершкович от американския в. „Уолстрийт джърнъл“. Руският лидер даде да се разбере, че преговорите за евентуална размяна на затворници вече са започнали.
Според разследващия сайт „Инсайдър“ разговорите всъщност са започнали в началото на 2022 г., когато Гершкович все още не е бил задържан. Те са засягали руския опозиционер Алексей Навални.
„Кремъл е смятал, че единственото, което трябва да направи, е да преговаря със САЩ“, тъй като Вашингтон е могъл да повлияе на европейските си съюзници, обяснява сайтът.
Руснакът Вадим Красиков, който е полковник от руска Федерална служба за сигурност (ФСС), беше арестуван и осъден на 15 декември 2021 г. в Берлин на доживотен затвор за убийството на бивш чеченски сепаратистки командир, което направи участието на Германия в преговорите неизбежно, твърди „Инсайдър“.
Според сайта Путин се е надявал да размени Красиков за Еван Гершкович, който бил „специално арестуван“ от Москва за тази цел. Германците обаче били „готови“ да обсъдят единствено размяната на Вадим Красиков за Алексей Навални, който в крайна сметка почина в затвора.
Германската министърка на външните работи Аналена Бербок отказа вчера в Париж да коментира въпроса. В Германия обаче признават, че решението за освобождаване на осъден убиец „не е било лесно“.
Украйна е петото колело
С това споразумение Русия показва, че „убийците на Кремъл са важни за Путин“, посочва Лиана Фикс, експерт в американския мозъчен тръст Съвет за външни отношения (Council on Foreign Relations). Руският президент „неведнъж е подчертавал, че за него е въпрос на лоялност да ги измъкне от затвора“, допълва тя.
Възможно е също така Русия да се опитва да „демонстрира, че е възможно да се постигнат споразумения с нея „добросъвестно“, особено в навечерието на изборите в САЩ и обсъжданията на евентуално споразумение за Украйна“, след като бившият президент републиканец Доналд Тръмп заяви, че иска да „сложи край на войната“, ако спечели изборите през ноември, без обаче да дава повече подробности.
Лиана Фикс обаче се съмнява, че има пряка връзка между размяната на затворници и евентуално мирно споразумение, тъй като и Вашингтон, и Берлин „се придържат към принципа, че нищо, което засяга Украйна, не може да бъде обсъждано без Украйна“.
Въпреки това, отбелязва изследователката, прозира готовността на Москва „да покаже добра воля, за да улесни започването на преговори“, дори при положение че Владимир Путин ще се опита да наложи своите условия на Киев.
Лукас Обин подчертава също, че едва ли освобождаването на затворници може да се разглежда като прелюдия за преговори за мирно споразумение в Украйна.
Въпреки това той отбелязва, че тази размяна идва „в момент, когато Украйна отвори вратата за дипломация с Русия през последните седмици“.
„Целият свят“, включително Украйна, иска Русия да участва в предстоящата тази година среща на върха за мир, заяви украинският президент Володимир Зеленски в интервю тази седмица за няколко френски медии, включително АФП.
„Това се случва и в момент, в който от украинска страна се наблюдава своеобразна умора от войната“, добавя изследователят от Института за международни и стратегически отношения.
„От руска страна постоянно изтъкват, че имат предимство (на терен, бел. АФП). Можем обаче да си представим също, че войната навлезе в патова ситуация, тогава ще търсим път за измъкване, за да можем да я спрем и да излезем с високо вдигнати глави“, смята Обин.
