Президентът съсипа Пеевски и Борисов с думите, че за разлика от тях “не съм расъл в улични банди или в политическа епруветка”.
Пред Паметника на българския летец в София президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев участва в отбелязването на Празника на авиацията и Българските военновъздушни сили. Държавният главя бодро коментира актуални политически теми, въпреки страховитата истерия на 1-2 пеевски мисирки, изпуснати от НюзКурниците на Психиатрията в Курило. Явно санитарите са изпуснали преди визитацията Пеевски и групата пациенти от Ново начало с медиите.
Ставаме свидетели на това как Борисов капитулира пред Пеевски и предава властта. Това нелегитимно и антидемократично действие се извършва пред очите на хората, но не и със съгласието на избирателите. Трябва най-сетне да разберат, че избирателите не са крепостни и никой досега не си е позволявал да се държи толкова унизително с българския министър-председател. А основната фигура в парламентарната република – председателят на Народното събрание, е сведена до плод и зеленчук. И целият този моноспектакъл е триумф на ненормалността в българската политика.
Това заяви пред журналисти в София президентът Румен Радев, който участва в отбелязването на Празника на авиацията и Българските военновъздушни сили.
Репликата на държавния глава по отношение на Наталия Киселова е заради думите на Борисов, че шефката на Народното събрание ходи по всички празници на люляка, сливата, марулята и т.н от цялата БГ флора.
“И целият този моноспектакъл бе триумф на ненормалността на българската политика“.
По думите му властта не е в институциите, а „в двама души, които си я разменят“. Това не може да продължава повече, заяви Радев.
По отношение на личната си охрана Радев заяви, че не може да се откаже от нея по закон.
Понятия като дълг, отговорност и солидарност не са празни понятия, допълни той.
„Когато приемат закон, с който принуждават хора да вършат държавна работа с лични автомобили – аз ще бъда солидарен с тези хора и ще пътувам със своя личен автомобил“.
По думите му управляващите приемат закони, които „разграждат държавността“. Призова ги да „слязат от лимузините и да вършат служебна работа с лични автомобили“. Така някои от тях най-сетне ще се запознаят със своите избиратели, допълни Румен Радев.
Цялото изявление на Румен Радев:
За разлика от други, не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Оформил съм ценностната си система сред хората със сини пагони, където понятията дълг, отговорност и солидарност не са празни понятия.
Бил съм командир на тези хора, носил съм отговорност за техния живот и никога не съм ги оставял сами в трудни ситуации, в каквито нерядко са ги поставяли решенията на овластени политици. И когато приемат закон, с който принуждават хора да вършат държавна работа с лични автомобили, ще бъда солидарен с тях и ще пътувам със своя личен автомобил. Когато управляващите приемат закони, които разграждат държавността, всички ние трябва да я съграждаме отново.
Ако тези, които приеха промените в Закона за НСО, са последователни в решенията си и смятат, че е нормално хора да вършат държавна дейност с лични автомобили, то нека стигнат докрай. Нека слязат от лимузините – така някои от тях най-сетне ще се запознаят със своите избиратели.
Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. Това нелегитимно и антидемократично действие се извършва пред очите на хората, но не и с тяхното съгласие. Включително избирателите на ГЕРБ, които не са гласували за партията на Пеевски. Трябва най-сетне тези политици да разберат, че избирателите им не са крепостни.
Моноспектакълът на Борисов бе триумф на ненормалността в българската политика. Властта не е в институциите, а в двама души, които си я разменят, и това не може да продължава повече. Никой досега не си е позволявал да се държи толкова унизително с български министър-председател, а основната фигура в парламентарната република – председателят на Народното събрание, бе сведена до плод и зеленчук.
Моят т. нар. нов политически проект са българските граждани. Ще продължа да отстоявам техните интереси с всички средства, които ми е отредила Българската конституция.
Шиши нарече мунчо „самозабравил се егоцентрик“ и това е изумително точно описание.Понеже Шиши е доста тъп,със сигурност някой от щаба му го е написал, но е удар в десетката.
Росен Миленов – На живо в предаването Разговор
Шиши заблуждава народа, че мунчо прави партия, което е пълна измислица, никаква партия не прави тоя кретен, защото няма топки за това, и наблюдава как мунчо се гърчи, защото партия с копринката, узунов, демержиев, Лечева и подобни влечуги няма шанс, а читав човек зад мунчо няма да застане.Само вбесява още повече Тиквата, като го нарича подчинен на Шиши.
БАРЕКОВ МАРШ ОТ ВЕЛИЧИЕ ЗАЩОТО БИВШ ТВОЙ ШОФЬОР ИЛИ ПОНЕ ПРЕДСТАВЯЩ СЕ ЗА ТАКЪВ Е ДИЛЪР ЛИХВАР И БИЯЧ В МОМЕНТА В СОФИЯ ОВЧА КУПЕЛ И ГО ПАЗЯТ ПРАСЕТАТА НА ТРИТЕ ПРАСЕНЦА ❗
Тук ибрикчиите на мунчо пак са му извъртяли една свирка.мунчо е толкова жалък, че само идиот би го харесал.Шиши днес пак обърса пода с него – ако има воинска доблест, да подаде оставка и да си прави партията, а всеки знае, че мунчо няма доблест.Шиши пак показа колко страхлив е тоя урод, който се крие в кочината си и оттам грухти.
Циганският вот в България: безценната валута на партийната мафия
• Автор: Велизар Енчев
Докато не се прекъсне връзката между социалната зависимост и политическата изгода, изборите ще се решават не в урните, а в махалите
Тридесет и пет години след началото на демокрацията България продължава да е пленник на един мръсен и циничен пазар – пазарът на гласове. Докато Европа говори за дигитализация, климатичен преход и човешки права, у нас демокрацията се търгува на късове – за 50 лева, торба брашно и бутилка олио…
А най-търсеният посредник в този черен пазар е добре познат – циганският барон.
Навсякъде, където ромската бедност се е превърнала в инструмент на властта, се ражда същата фигура. Локален бос, често неграмотен, но с пари и влияние; човек, който не носи идеи, а контрол. В замяна на партийни обещания и дребни облаги, той осигурява „сигурен вот“.
В България този модел е стигнал своето съвършенство. ДПС, някогашният защитник на малцинствата, днес действа като търговска корпорация, за която всеки ромски квартал е електорална концесия. И циганските барони – местни кметове без титли, но с орди от зависими хора, са нейните корпоративни мениджъри.
Тези хора не са жертви. Това е ромската мафия. Не онази с костюми и черни коли, а мафията на глада – по-тиха, но не по-малко жестока.
Тези мафиоти държат ключовете към страха: раздават помощи, уреждат работа в общината, осигуряват пари за лекарства. После, в деня на изборите, събират „дълговете“. И така демокрацията се превръща в рекет.
В Румъния го наричат „електoрален феодализъм“ – защото селата и гетата живеят под властта на свои феодали.
У нас – същото. Разликата е само в това, че никой не смее да го нарече с истинското му име. Защото зад всеки такъв барон стои депутат, зад депутата – партия, зад партията – мълчанието на обществото.
Истината е проста: без бароните, купуването на гласове щеше да е трудно, почти невъзможно. Без партиите, бароните нямаше да имат смисъл. Това е симбиоза между партийната корупция и циганската бедност, в която и двете страни печелят.
И докато държавата се прави, че не вижда, те продължават да издигат свои палати сред калта. Палати, построени върху продадени гласове.
В Румъния, след 2016 г., държавата започна да разбива изборните гета чрез целеви социални програми и реална интеграция – не през посредници, а пряко.
В България още се крием зад евфемизми и етническа чувствителност, докато зад кулисите в гетата тлее престъпна феодална система, обезсмисляща самото гласуване.
В Пазарджик изборите разкриха ново измерение на схемата – през целия ден се появяваха видеа с „лов на купувачи на гласове“ и граждански арести в ромските села край града, които се превърнаха в терен за открити злоупотреби.
Село Огняново не е изолиран инцидент, а симптом на системен провал – политически, институционален, правоохранителен. Той показа, че механизмите за контрол върху изборния процес са неефективни, че прокуратурата и МВР реагират формално, а Централната избирателна комисия се ограничава до кухи констатации.
Проблемът не е само в това, че има хиляди бедни в Столипиново, Факултета и още десетки анклави, а че държавата ги е оставила в ръцете на ромски барони и партийни брокери.
И докато не се прекъсне връзката между социалната зависимост в гетата и партийната изгода, изборите ще се решават не в урните, а в махалите.
Надали някой от клоуните на снимката с униформи от реквизита на Сатиричния театър е участвал в истинско учение, спал в палатка в полеви условия или знае разликта между бой, битка и т.н.