Разходите за образование в проектобюджета за 2023 година намаляват реално и падат на 4,1% от БВП. През 2021 и 2022 година бяха 4,5 % от БВП.
Намаляват за първи път от 2015 година, когато беше одобрен Законът за предучилищното и училищното образование и беше постигнато съгласие, че не трябва да се понижават като процент от БВП. Съгласие, което беше записано в чл. 281 на Закона и което финансовите министри преди Асен Василев подкрепяха и спазваха.
Днес това съгласие се нарушава и отваря вратата да се прави и в бъдеще. Намаляват, въпреки законовата разпоредба.
Въпреки че са едни от най-ниските в ЕС като процент от БВП.
Въпреки че са с най-висока обществена възвръщаемост от всички публични разходи и дългосрочно най-силно индуцират растеж и благосъстояние.
Случва се това, за което предупреждавахме последните две години. Ще пестим от разходи за развитие и образование, за да платим сметката за популизма. И тъй като сметката пак не се връзва, ще обезкървим и енергетиката. И понеже пак ще продължаваме да сме на дефицит, ще вземаме още дългове и ще плащаме още повече за лихви и погасявания. Все за сметка на бъдещето. Връзваме бюджета като икономисваме от образование, инвестиции и растеж, бъркаме в джобовете на следващите поколения и отлагаме енергийния преход. Защото няма 10 млрд. лева от спрени кражби. Бяха политическа лъжа. Няма и повишена събираемост. Напротив, понижена е. И каквото имаше за оглозгване и прибиране се взе – Хемус, пари от ПВУ, други капиталови разходи.
Разбира се от Асен Василев и пригласящите му съпартийци следващите дни и седмици ще чуете обратното – че разходите за образование са увеличени. Номинално са увеличени, но реално са намалени. Ако не актуализираш разходите за дейности, стипендии, храна, възнаграждения поне с процента на инфлация, те реално са намалени.
И в действителност това е бюджетът за образование за 2023 – възнагражденията ще се актуализират с 15 %, за да компенсират инфлацията, останалите разходи намаляват реално. Намалени реално ще са разходите за приобщаващото образование, издръжка, материална база и висше образование. Системата е платила инфлационен данък на бюджета, но е компенсирана само частично. Нетният ефект е намаление. Образованието реално е антиприоритет. Въпреки че министър-председателят е бивш министър на образованието и науката. Впрочем, аналогично е при разходите за наука – падат от 0,45 от БВП на 0,42. Но нали никой не се съмнява, че реалният министър-председател е Асен Василев.
Пример за разликата между номинална и реална стойност са разходите за храна. Храната е поскъпнала с над 30 процента последните 18 месеца. Общините финансираха тези разходи за детските градини с такси, събирани от родителите. Но със закон им беше забранено да продължат да събират такси, за което получиха компенсация от държавния бюджет. Тази компенсация обаче не е увеличена с бюджета за 2023 година. Детските градини ще трябва да купуват по-некачествена храна. Или учителите ще трябва да научат децата да ядат по-малко. За да могат популистите да продължават да се хвалят, че са премахнали таксите. Гласуват премахване на таксите, за да реализират политически дивиденти и след това забравят, че трябва да актуализират компенсацията. Крещящ пример колко нечестни и вредни са ляво-популистките политики.
Все пак с проектобюджет 2023 има и добри новини. Основната от тях е, че последните години имаме надпартиен консенсус, че възнагражденията на учителите трябва да се поддържат на ниво 125 % от средната заплата за страната. Това е важно не толкова и само заради учителите, а за развитието ни като държава. Ако имаме добри и мотивирани учители, ще имаме и добро образование. Същото важи и за преподавателите във висшите училища и учените.
По-високите възнаграждения и разходи за образование не са достатъчно, но са задължително условие за качествено образование. Трябват още много други усилия, но голяма част от дейностите в системата просто си изискват пари. Лошите резултатите днес са и заради това, че предходните десетилетия пестихме от образование. То е като градината – тя изисква много други грижи, но без поливане няма да даде плодове.
Красимир Вълчев, бивш министър на образованието
