Новата социална министърка с джендърските флагове се върна от командировката в Швейцария и вместо да посети бедстващите райони от потопите в България, се отдаде на сладки раздумки и кръгли маси с НПО-та, които промотират Истанбулската конвенция с благовидната цел, че се борят с домашното насилие. Това е обичайният път за налагане на джендърските наративи чрез ИК, която принципно заклеймява домашното насилие, но във важен контекст – насилитето с участието на всички джендърски разновидности. В това правителство изявени брюкселски либерали и НПО сородоиди си нямат друга работа, освен набързо да наложат транслибералните „ценности“, а това може да стане най-лесно накуп с приемането на половото многообразие, залегнало и дефинирано в Истанбулската конвенция. Чуете ли за НПО активност окопо мининистърката – става въпрос за шарени джендъри. Скоро се очаква Гей парада и нищо чудно точно Габриел и Шалапатова да го оглавят. Ето и цялото съобщение на Министерството на труда и социалните грижи за седянката.
Трябва да се създаде нулева обществена толерантност към насилието. Това означава, че трябва да сме обединени, критични и много консервативни към всяка проява на насилие, трябва да я докладваме и да помогнем на жертвата да потърси подкрепа.
Необходимо е заедно да работим за повече услуги в общността, които да са интегрирани, цялостни и най-вече устойчиви
Това имах възможността да кажа по време на днешната кръгла маса „Мерки за борба с домашното насилие в България – заедно срещу насилието“, организирана от Асоциация „Анимус“.
В дискусията участваха още вицепрепремиерът Мария Габриел, националният омбудсман Диана Ковачева, представители на Министерството на правосъдието, МВР, УНИЦЕФ, граждански организации и народни представители.
Националната статистиката показва, че почти всяка десета българка споделя за физическо насилие и заплахи. По данни на Министерството на труда и социалната политика една трета от българите се самоопределят като жертви на насилие. В същото време Световната здравна организация посочва, че насилието в България е над средните за Европейския съюз нива, като домашното насилие се е увеличило с 50% по време на пандемията.
Като една от най-съществените мерки в подкрепа на жертвите на насилие е адекватната реакция на институциите в лицето на хората, които имат знания, умения и компетенции да следват законовата рамка за защита. Полицаите, социалните работници, здравните специалисти и екипите на местата за грижа трябва да са обучени, подкрепени и защитени, за да могат да помогнат.
Ние, хората, които работим в подкрепа на жертвите и за намаляване на случаите на насилие, трябва да направим така, че да има достатъчно места за грижа и помощ.
За съжаление, в много областни градове у нас липсват кризисни центрове за жени, жертви на насилие и често случаите се прехвърлят от институция на институция. Също така, трябва да се създаде достатъчно добра инфраструктура, в която да работят хора, които познават проблема и решението му, които са готови да мобилизират грижи, заедно с другите обществени системи.
Готова съм, заедно с екипа на Министерството на труда и социалната политика, да отделя толкова време, колкото е нужно, за да чуя всички предложения и мнения и с всички, за които тази тема е важна, да гарантираме обществения поход срещу насилието.
