Екипът на Тръмп е сериозен в намерението си да си отмъсти на отцепника Мъск след публичния им спор, съобщава Rolling Stone. Изглежда имат основателна причина, след като Илон опита сериозно да превърне Белия дом в нещо средно между пътуващ цирк и психиатрична клиника.
Служители на Белия дом и доверени лица на президента активно оказват натиск върху хора, които са били съюзници и на двете страни, да изберат страна в продължаващия „развод“ между Тръмп и Мъск.
„Вземаме приятелите на Илон“, заяви директно висш служител от администрацията на Тръмп пред Rolling Stone. „Ако иска да ги върне, ще трябва да целуне задника на Доналд Тръмп по-силно, отколкото е целувал задника на някого през целия си живот.“
Служителят добави: „Дори тогава не е ясно дали ще може да се върне след това.“
В четвъртък друг източник, запознат с въпроса, каза пред списанието, че служители на Белия дом на Тръмп вече са започнали да се обаждат и изпращат съобщения на някои от най-големите съюзници на Тръмп и Мъск (големи партийни донори, консервативни светила и т.н.), за да поискат да изберат страна в мелодрамата.
„Никой дори не е нужно да ме пита; изобщо нямам избор: аз съм екипът на Тръмп до мозъка на костите си. Той е мой приятел и е моят президент“, казва Дарел Скот, пастор в Кливланд, Охайо, който съветва Тръмп по различни въпроси и инициативи от 2016 г. насам. „Това, което някои хора не осъзнават за Тръмп, е, че той е много общителен човек. Но когато трябва да бъде шефът, той може да превключи в този режим доста бързо. И не мисля, че Илон е успял да се справи с това… Вероятно много хора говорят за него в момента. Всичко, което направих, откакто цялото това нещо избухна в четвъртък, е да му изпратя съобщение и да му кажа: „Бъди окуражен.“
Кампанията за натиск и конкурсът за популярност на администрацията, подобни на училищните столове – дори в начален стадий – изглежда работят за тях. Друг служител на Тръмп отбелязва, че откакто всичко се разрази публично в четвъртък, членовете на кабинета и светилището на Тръмп са били залети от съобщения от външни съюзници и сътрудници в бизнеса, медиите и политическия елит, подчертаващи предаността си към 45-ия и 47-ия президент на Съединените щати.
Вярността е толкова силна, че някои съобщения включват реплики като „В случай, че президентът не е видял съобщението ми…“ и „Илон е мъртъв за нас“.
Илон Мъск страда от биполярно разстройство?!

Вече съм сигурен, че Елон е биполярен. Това е типичното поведение на човек с биполярно разстройство. Прави някакъв страхотен цирк и панаир от нещо много дребно и незначително, инициирва скандал за нищо, който може да разруши перманентно отношенията му с негов близък човек. После като излезе от фазата след 1-2 дена – ни лук ял, ни лук мирисал. Почва да пуска някакви туитове, които да са колкото се може по-далечни от темата за скандала – почва да говори за технологии, за Марс, за раждаемост. И чат-пат небрежно ритуитва някакви хумористични самоиронизиращи го туитове, все едно тънко да внуши, че „абе всичко това беше просто майтап“.
Това е биполярност. Като влезеш в долната фаза, усещането за болка и тежест в мозъка те прави толкова раздразнителен, колкото нито алкохола, нито кокаина, нито която и да е синтетика не би могла. И някоя дреболия може да те „подпали“ лесно, и ако не се „изгаси бързо пожара“, мислите ти влизат в „негативна спирала“, все едно в мозъка ти се образува някакво торнадо от гняв, тъга, ярост, раздразнение. И искаш всякак да изкараш тая болезнена енергия навън и ако някой твой близък леко те закачи (волно или неволно), я изкарваш върху него.
После като „торнадото“ отмине и излезеш от фазата, осъзнаваш какво си направил – и много те е срам и ти е неудобно. Обаче е трудно да се извиниш – къде от гордост, къде защото не можеш да обясниш рационално причината за държанието си. Просто не върви да кажеш истината: „Ами….аз съм с биполярно разстройство и бях във лошата фаза“.
В тая биполярност се крие и потенциалът за гениалност, който при Елон е реализиран максимално. В „горната фаза“ се образува същото „торнадо“ в мозъка, само че този път от положителна психологическа енергия. Това е фазата, в която на биполярните им идват гениални мисли, идеи и решеня, които рядко могат да се случат при нормален човек.
Биполярността е малко като да караш болид от Формула 1. Или ще се научиш да го управляваш и ще станеш много известен, или ще се пребиеш в някоя стена. А дори и да се научиш да го управляваш болида и да станеш известен, пак винаги съществува риск с тая скорост да се пребиеш някъде.
Тихомир Чергов, Фейсбук

