Природата е по-силна от нас: Защо е толкова трудно да си го признаем?
Много се изписа и изговори по повод наводненията в района на Царево тези дни. Както винаги покрай подобни случаи, преобладат необоснованите и глупави обвинения на политици, активисти и медии срещу този или онзи. Добрата новина е, че свят видяха и множество хубави истории на помощ, сътрудничество и адекватна реакция на някои организации.
Изсичането на горите е любимата дъвка покрай всяко наводнение… Само че този път съвсем няма основание. Първо, точно тези склонове на Странджа са покрити с много гъсти гори. Второ, дори и някъде да е имало скоро сеч, природата там се възстановява толкова бързо, че за броени месеци всичко отново е обрасло с храсталак. Странджа не търпи гола земя – това го знае всеки, който малко повече се е разхождал или се е опитвал да прокара пътеки там.
Чета, че се били изляли някакви митични язовири… Къде са пък тия язовири? В района няма значим язовир. Ако имаше, вълната по съответната река изобщо нямаше да е толкова голяма и бърза.
Реките не били изчистени, а деретата в градчетата Х, Y, Z били заринати и застроени… Тук сме малко по-близо до реалността и можем да говорим за вина. Практиката да се строи навсякъде и на всяка цена е самоубийствена в подобни райони. Рано или късно, всяко дере там се превръща в мощен поток, който повлича всичко по пътя си. Освен това служат за оттичане на високите води и не функционират, ако са застроени.
Истината е, че тези дерета, както и целите заливни тераси на реките, ги има на всяка топографска карта. За пореден път се оказва, че много хотели, къмпинги, бунгала, паркинги са изградени на такива места. Напълно логично е да бъдат наводнени и пометени. Хората, които са издавали строителни разрешителни по такива места, си имат имена, които лесно могат да бъдат установени.
Изменението на климата е другият любим виновник. Само че подобни валежи и съответните локални наводнения в този район има на всеки десетина години. По медиите може да се говори за „рекордни“ валежи (над 300 мм за денонощие), но данните показват, че абсолютният рекорд за валежи в района е в Ахтопол – 463 мм от 1994 г. Стойности над 300 мм са измервани и в много други случаи. Разликата между 1994 г. и днес е много елементарна – тогава броят на хотелите, бунгалата и колите беше 10 пъти по-малък от днешния… Слава Богу, за разлика от „развития свят“, у нас все още е рядкост за политици и медии да хвърлят вината в тази посока – дори и те ясно осъзнават колко неадекватна е тази теза.
Като стана дума за климата се сещам за работата на НИМХ. Аз бях в понеделник на устието на Велека с децата и знам каква беше прогнозата за вторник – нямаше и помен за предупреждение за „рекордни валежи“, даже май беше само за „оранжев код“. Може би някой нещо е пропуснал, но така или иначе прогнозите никога не са били и няма да бъдат точна наука. Едно е сигурно – системата за ранно предупреждение се провали. А точно в това време правителството се отказа от европейските милиони (от Плана за възстановяване) за надграждането й.
Накрая стигам до числата – ще си позволя едно малко сравнение. Да приемем, че въпросният дъжд се е излял на една територия от 15 х 15 км. Средно по 300 мм, това прави общо 675 милиона куб. метра вода – малко повече от пълния обем на язовир Искър!
Тази вода се излива за часове върху малка територия, която има ясно изразен релеф – планински склонове и речни долини, които се спускат към морето, където доминира висок бряг и няколко големи плажа с устия на реки и множество малки дерета. Напълно естествено всичко се стича много бързо към реките и деретата – заливните тераси и плажовете биват потопени, а всяко малко по-високо място остава незасегнато.
Няма значение колко гора има или няма, няма и човешка сила, която да може да спре тази вода в ниските места!
Нека си признаем: Природата е по-силна от нас. Инфраструктура винаги ще бъде разрушавана, когато има наводнения, земестресения, бури. Жертви и дни на траур обаче може да няма.
Има два начина да се предпазим от подобно бедствие. Първо, да не строим там, където знаем, че ще се концентрира водата – да й оставим място да си дивее на воля и да се отече. Второ, да бъдем предупредени навреме и да не се мотаем из тези места по време на потоп. Точно толкова просто е.
Боян Рашев, климатолог
И още един коментар под неговия на Вио Яневска: При сблъсък на циклон и антицклон се получава точно това.
