ТРАГЕДИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА
Те дори вече и мисирки не са. Мисирката все пак има някакви наченки на разум. Тия нямат.
Редакторите им налагат някакъв култ към трагедията. Ако през деня е станала катастрофа – добре, ще я включим в емисията. Ако има жертви – идеално, слагаме я първа новина.
И пращат някакъв клет репортер да бута микрофон в лицата на близките на загиналите и да ги пита „как се чувствате?“. Това е страхотен въпрос в такава ситуация, не знам как ти хрумна. С такива въпроси ще вземеш „Пулицър“, гаранция.
После задължително включват зъзнещ репортер от Околовръстното шосе, който да осведоми драгия зрител колко автомобила са напуснали столицата преди празниците. Това е информация с огромно обществено значение. Гражданите трябва да знаят истината за броя на напусналите автомобили!
Други цял ден обикалят рибните борси да разпитват каква ще е цената на шарана преди Никулден. Прибират се в нюзрума вмирисани на риба, но с изпълнен журналистически дълг.
Спортните репортери не смеят да разследват уговорени мачове и черно тото, но пък след мач винаги питат голмайстора: „Щастлив ли си от гола?“ (не, бате, супернещастен е, че е вкарал).
Но най-зле е при политическите репортери. Те очевидно имат фетиш към дебели хора, защото клечат предимно пред Пеевски и Борисов. И яростно се бутат кой да е по-напред. Какъв е смисълът да се бутате, при положение, че всички ще излъчите едно и също? С какво репортажът ти ще е по-различен от този на колегата, когото си избутал? Вече дори и не ги питат, само ги чакат да си изрецитират монолозите. Ако някой се осмели да ги пита, Пеевски и Борисов бащински му се скарват и той си затрайва, завалията. Все пак им е подчинен, от тях идва заплатата му.
По-хитрите репортери бързо се усещат, че в журналистиката няма хляб и се ориентират към пиарството. Стават двойни агенти – уж се водят журналисти, но тайно работят в полза на някоя партия. Така хем взимат по някой лев, хем партията ще ги кандидатира за кметове или общински съветници.
По-наивните репортери пък продължават да обикалят мрачните коридори на Партийния дом и да търсят „вътрешна информация“. Политиците-тарикати се възползват от такива репортери, за да сеят партийни интриги. Дръпват ги настрани и им обясняват на уше, че „еди кой-си май ще се кандидатира за шеф на партията, но в никакъв случай не ме цитирай“. Щастливият репортер решава, че е набарал някаква ексклузивна новина и я изфлясква веднага, без да се усеща, че са го взели за канарче.
Има и една категория политически журналисти, които се изживяват като анализатори. Обикалят телевизионните студиа и с мрачни физиономии изричат мъдри пророчества: „сглобката се тресе и до месец ще се разпадне“, „съвсем скоро се очакват промени в правителството“, „кабинетът ще изкара пълен мандат“…
Кви сте вие, врачки ли сте? Как стигнахте до тия изводи, боб ли хвърляхте, вълшебната катерица Беатрис ли ви ги каза?
Изключително забавно е в светската журналистика. Там някакви клетници изобщо не излизат в търсене на новини. Седят си вкъщи, цъкат по фейсбук профилите на известните и чакат някой да „изригне“. И после препечатват едно към едно изригването му. Най-трудната част от задълженията им е да измислят атрактивно заглавие на изригването. Нещо, което да е кликбейт, да дърпа наивния читател да чукне върху линка на статията. Така се раждат шедьоври като:
„Вижте какво шокиращо признание направи новата на Григор Димитров“
Слагайки такова заглавие, репортерът тайно се надява, че някакви хора следят кои са новата и старата на Димитров и бурно се вълнуват от шокиращите им признания.
„Джулиана Гани със скандални разкрития за раздялата с бившия“
Това заглавие разчита на специфичната народопсихология. Българите повече се радваме на разводите, отколкото на сватбите.
„Пенка на Рачков отново го направи!“ (СНИМКИ)
Не е ясно коя е въпросната, нито какво е направила първия път, но репортерът залага кукички. Ти, драги читателю, не искаш ли да разбереш какво е направила отново Пенка на Рачков? Хайде цъкни сега тука и ще разбереш.
Така изглежда българската журналистика днес. Но за това не са виновни журналистите, нито началниците им. Лошото качество на телевизиите и информационните сайтове не е плод на коварен заговор, а е резултат от потребностите на обществото.
Обществото не иска да дава пари за журналистика, а безплатната няма как да е качествена. Тия хора, от които очаквате да произвеждат новини и анализи, също като вас трябва да ядат хляб. И ако вие отказвате да им платите, някой друг ще им плаща, за да ви лъжат.
Така че ако искате по-качествена журналистика, не бъдете стиснати. А ако сте стиснати, не мрънкайте – заслужавате ниско качество. Защото, както е писал Христо Ботев:
„Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле.“
Иво Сиромахов, фейсбук
