Криза на доверието, фрагментирани политически пейзажи, възход на екстремистите и популистите: либералните демокрации се оказаха по-крехки от всякога след произведените тази година в десетки страни по света избори, които де факто насърчиха авторитарните изстъпления.
Годината беше богата на избори, след като над половината от световното население в избирателна възраст беше призовано да отиде до урните и да гласува. Погледите бяха насочени към президентските избори през ноември в Съединените щати, самопровъзгласили се за пазители на демокрацията по света, които в крайна сметка бяха спечелени от Доналд Тръмп.
Макар че народният вот наказа отиващия си демократичен лагер за това, че не успя да овладее скока на цените, многократните заплахи на републиканския кандидат да атакува върховенството на закона явно не уплашиха поддръжниците му.
Милиардерът, който разчита на ултраконсервативно обкръжение, обещава да вкара правосъдната система в ред. Повечето от съдебните дела срещу него обаче бяха прекратени с мотива, че сега той има президентски имунитет. Той обещава също да накаже враждебните медии и дори да назначава държавни служители според тяхната идеология.
Ако той изпълни програмата си, „Америка ще преживее най-жестоката атака срещу противодействащите й сили и гражданските свободи в мирната си история“, казва с тревога американският изследовател Лари Даймънд в статия за списание „Форин афеърс“, предполагайки, че Тръмп ще се покаже „като по-безкомпромисен“, отколкото по време на първия си президентски мандат.
„Намираме се в опасен момент, не само в САЩ.“, казва пред АФП Макс Бергман от Центъра за стратегически и международни изследвания (ЦСМИ).
Демократичният модел, разработен след 1945 г. и укрепен след разпадането на съветския блок в края на 20-и век, е в отстъпление от около двадесет години и е все по-застрашен, според скорошен доклад на американската организация „Фридъм хаус“, която предупреждава за увеличаване на нарушенията и манипулациите на редица избори.
„Неуправляеми държави“
Не е изненадващо, че през 2024 г. бяха преизбрани „твърдолинейни автократи“ като Владимир Путин в Русия (с 87% от гласовете) и Илхам Алиев в Азербайджан (с над 90% от гласовете).
В някои т. нар. „хибридни демокрации“ силните лидери запазват надмощието си, дори с цената да се коалират с организирани и решителни опозиционери, като например в Индия или Турция, където партиите на Нарендра Моди и Реджеп Тайип Ердоган отбелязаха значителен спад на парламентарни и местни избори.
Ситуацията обаче предизвиква безпокойство и в демокрациите, където изборната конкуренция е по-свободна: в Европа по-специално сме свидетели на „все по-поляризирана и фрагментирана политика“, в която „става все по-трудно да се правят компромиси и да се управлява, до степен, в която управляващите коалиции се разпадат“, подчертава Макс Бергман от Центъра за стратегически и международни изследвания.
В Германия съюзът между социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, либералите и Зелените се разпадна през ноември, предизвиквайки политическа криза и неясно бъдеще, като през февруари ще бъдат произведени предсрочни парламентарни избори.
В Нидерландия крехка коалиция от четири разнородни партии се опитва да управлява след разпадането на предишната коалиция в края на 2023 г.
Във Франция традиционното редуване на десни и леви управления претърпя удар, след като центристът Еманюел Макрон дойде на власт през 2017 г. Парламентарните избори, произведени след спорното разпускане на Народното събрание през юни тази година, обаче доведоха до формирането на три непримирими блока – ляв, крайно десен и дясноцентристки, които всеки ден са в конфликт по всеки въпрос, a това възпрепятства всяка реформа.
„Противопоставяне и оттегляне“
Тази нестабилност може да се обясни с „невиждана от 1945 г. криза на доверието в политическите партии и медиите“, обяснява Бертран Бади, специалист по международни отношения от Парижкия институт за политически изследвания.
„Политическото предлагане наистина пресъхва. Какво предложиха Макрон във Франция или Камала Харис в САЩ, освен да спрат идването на власт на съперниците си – Тръмп и крайната десница на Марин Льо Пен? Това поставя сериозен проблем, свързан с легитимността“, казва още той.
Създава се климат на недоверие, който често е в полза на популистките и крайно десните партии, които постигнаха значителни успехи на изборите за Европейски парламент през юли, както и в националните парламенти в Германия, Франция и Нидерландия, а преди това в Италия и Унгария.
Факт е, че много избиратели се придържат към аргументи като борбата с имиграцията и възстановяването на покупателната способност. Те все повече предпочитат личности, олицетворяващи определен авторитет, като унгарския премиер Виктор Орбан или Доналд Тръмп.
„Планетата и обществата преживяват голяма трансформация. Либералната глобализация вече не дава отговорите на милиони хора, притеснени от тези понякога радикални промени в начина на живот с другите, на пътуване или на производство. Изводът е, че има все по-силно искане да се спре промяната, и тъй като това изглежда все по-невероятно, идва илюзорното изкушение да се оттеглите“, казва за АФП Жил Гресани, директор на геополитическото списание „Гран континан“.
Източник: БТА
