Хрумките на Василев
Това се е случило на заседанието на Министерския съвет на 19 май, когато е обсъждано разпределението на задачите на министрите по подготовката на парламентарните избори на 11 юли. Във функциите на регионалния министър Виолета Комитова попада изготвянето на актуалните избирателни списъци. Незнайно защо обаче, Асен Василев решава да се намеси. „Можем ли да впишем, че координира с финансите и МВР, тъй като има масиви данни, които биха помогнали списъците да бъдат по-точни?”, обръща се той към премиера. „По-точно е като запис и е по-добре”, съгласява се Янев.
Малко по-късно става ясно и защо финансовият министър държи да се занимава с несвойствена за него работа. „Може би с оглед на това, че в НАП има масиви с хора, които са декларирали, че са с трайно пребиваване в чужбина, е добре тези хора да бъдат извадени от списъците”, предлага Василев. Това на практика може да се тълкува като премахване от избирателните списъци на българите, които не плащат данъци в страната.
Министърът доразвива инициативата си, така че да включи и хората без актуални лични документи: „Някаква работна група да се случи и не знам колегите от МВР дали могат да подадат списък на хора с актуални лични документи – било паспорти, било лични карти, за да може хора без български лични документи няма как да гласуват, така че всъщност списъците да бъдат кросчекнати с тези два налични масиви от държавните институции, за да бъдат допълнително изчистени от мъртви души.”
А конституцията?
Остава да бъде попитан служебният финансов министър дали въобще е запознат с основния закон на страната. В неговия чл.26 много ясно се казва: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.” А в чл.42 се доуточнява какво означава това по отношение на политическите ни права: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.”
Изборният кодекс добавя определени ограничения към тези най-общи правила – например уседналост за местните и европейските избори. Никъде обаче не съществува законов текст, който дава или отнема избирателни права въз основа на това къде и дори дали плащаш данъци. Обратното би върнало страната към епоха, когато демокрацията е обхващала само определени катогории състоятелни граждани.
Що се отнася до личните документи, Изборният кодекс позволява на българите в чужбина, чиито документи са с изтекъл срок на валидност, да гласуват. Необходимо е удостоверение, издадено от българско посолство или консулство, от което да става ясно, че съответният гражданин е подал заявление да му бъдат издадени нови документи.
На място ли е премиерът?
Стефан Янев показва, че подобни въпроси също не спадат към силните му страни. Вместо да пресече от раз абсурдните идеи на подчинения си Василев, той нарежда на вътрешния министър Бойко Рашков да създаде работна група, която да „прецени какво е възможно и какво не е възможно”. „ … тази работна група, съвместно с ЦИК, при проверка на законодателството, методология и всичко, което е необходимо, тоест, задължително в рамките на закона, да се направи такова прочистване, ако е възможно, ако не е възможно, просто няма смисъл да коментираме темата”, допълва той.
Скандали в миналото
И предния служебен кабинет на Румен Радев от 2017 г. заформи скандал с избирателните права на българите в чужбина. Тогава от правосъдното министерство изтече законопроект, в който се предвиждаше въвеждането на уседналост за всички видове изборию включително парламентарни и президентски. В дъното на аферата беше уволненият началник на законодателната дирекция във ведомството Любомир Талев, който обяви, че президентството стои зад проекта.
Източник: "Сега"
