През последната седмица израелски въздушен удар уби командир на „Хизбула“ в Ливан, „Хизбула“ удари с ракети чувствителна израелска база, а Израел уби високопоставен боец на „Хамас“ с въздушен удар в Бейрут.
Всеки удар и контраудар увеличава риска от разпространяване на катастрофалната война в Газа в целия регион.
В продължаващото вече десетилетия противопоставяне между САЩ и Израел, от една страна, и Иран и съюзените с него въоръжени групировки, от друга, съществуват опасения, че всяка от страните в конфликта може да предизвика по-широка война само за да не изглежда слаба. Миналата седмица при въздушен удар на САЩ беше убит лидер на подкрепяна от Иран милиция в Багдад, а наскоро военноморските сили на САЩ влязоха в престрелка с подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Червено море.
Разделенията във всеки лагер добавят още един слой нестабилност. Движението „Хамас“ може би се е надявало, че изстъплението му на 7 октомври в Южен Израел, което предизвика войната в Газа, ще въвлече съюзниците му в по-широк конфликт. Израелците все по-често говорят за необходимостта от промяна на уравнението в Ливан, докато Вашингтон се стреми да овладее конфликта.
С усложняването на преплетените игри нараства и потенциалът за грешни изчисления.
„Хамас“ твърди, че нападението му от 7 октомври е чисто палестински отговор на десетилетията израелско господство. Няма доказателства, че Иран, „Хизбула“ или други съюзнически групировки са играли пряка роля или са знаели за нападението предварително.
Но когато Израел реагира, като започна една от най-опустошителните военни кампании през 21-ви век в Газа – обсаден анклав, в който живеят 2,3 милиона палестинци, така наречената Ос на съпротивата – Иран и подкрепяните от него войнствени групировки в региона – бяха подложени на натиск да реагират.
Палестинската кауза има широк отзвук в целия регион и да бъде оставено движението „Хамас“ само да се изправи срещу яростта на Израел би рискувало да доведе до разпадане на военния съюз, който Иран изгражда от Ислямската революция през 1979 г., вкарала го в курс на конфронтация със Запада.
„Те не искат война, но в същото време не искат да позволят на израелците да продължат да нанасят удари, без да отвърнат“, казва Касим Касир, ливански експерт по „Хизбула“.
„Трябва да се случи нещо голямо, без да се стига до война, така, че израелците и американците да се убедят, че няма път напред“, каза той.
От всички марионетки на Иран в региона „Хизбула“ е изправена пред най-голямата дилема.
Ако толерира израелските атаки, като удара в Бейрут, при който беше убит заместник политическият лидер на „Хамас“, това движение рискува да се окаже слаб или ненадежден съюзник. Но ако предизвика пълна война, Израел заплашва да нанесе големи щети на Ливан, който вече е затънал в тежка икономическа криза. Дори поддръжниците на „Хизбула“ може да сметнат, че това е твърде висока цена, за да си палестински съюзник.
Откакто избухна войната в Газа, „Хизбула“ нанася удари по границата почти всеки ден с явната цел да ангажира някои израелски войски. Израел отвръща на огъня, но всяка от страните изглежда преценява действията си, за да се ограничи интензивността на сблъсъка.
Мрачната математика на конфликта
Изстреляните от „Хизбула“ най-малко 40 ракети по израелска военна база в събота изпратиха послание, без да да слагат началото на война, въпреки че те може да са предизвикали удара в понеделник.
Дали 80 ракети щяха да бъдат твърде много? Какво щеше да стане, ако някой беше загинал? Колко жертви биха дали основание за пълномащабна офанзива? Мрачната математика не дава ясни отговори.
А експертите казват, че е възможно да не се стигне до един-единствен удар.
Израел е твърдо решен да види десетки хиляди свои граждани да се завърнат в общините близо до границата с Ливан, които бяха евакуирани поради обстрела на „Хизбула“ преди близо три месеца. След 7 октомври той може да не е в състояние повече да търпи въоръжено присъствие на „Хизбула“ от другата страна на границата.
Израелските лидери неведнъж са заплашвали да използват военна сила, ако „Хизбула“ не спазва прекратяването на огъня, сключено под егидата на ООН през 2006 г., което разпореди на бойната групировка да се изтегли от границата.
„Нито една от страните не иска война, но двете страни смятат, че тя е неизбежна“, казва Йоел Гузански, старши изследовател в Израелския институт за изследвания на националната сигурност към университета в Тел Авив. „Всички в Израел смятат, че е само въпрос на време, докато се наложи да променим реалността“, за да може хората да се върнат по домовете си, допълва той.
През октомври САЩ разположиха две ударни групи самолетоносачи в региона. Едната се завръща у дома, но е заменена от други военни кораби. Разполагането на силите изпрати недвусмислено предупреждение към Иран и неговите съюзници да не разширяват конфликта, но изглежда не всички са приели посланието.
