Днес чухме в публичното пространство тезата, споделена от анализи в медиите и от нарочна позиция на ДСБ, че кандидатурата на Вили Лилков за кмет на София ще създаде условия за разцепление на дясното.
На първо място, тази позиция е негласно признание от въпросната партия, че тя оценява достойнствата на Вили Лилков, които правят от него логичен избор на десните избиратели в София. На второ място, разцеплението на десните избиратели го направиха тези, които насърчаваха подкрепата за Мая Манолова и Румен Радев, а сега напътстват избирателите да изберат поредната мимикрия. На фона на това нечистоплътно поведение и инерция от дефицит на политическо лидерство и смелост, Вили Лилков избра битката пред срама.
Още повече, че Вили Лилков не е правил нещо, което преди това да не е било извършвано от ДСБ. Нека да се аргументирам с думите на нейния текущ председател, който на местните избори през 2009-та година заявява: „Демократи за силна България“ ще подкрепи кандидатa на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова. За нас е изключително важно да има дясно управление в София”. Днес Вили Лилков призовава ГЕРБ да издигнат своя номинация за кмет, но въпреки това, според същите тартори, бил „кандидатура на ГЕРБ”. На кого е бил кандидат сегашният председател на ДСБ тогава, когато като ръководител на софийската организация на ДСБ през 2009-та година е призовал за гласуване в полза на Йорданка Фандънкова? Да, Вили Лилков е подкрепял Фандъкова (срещу Манолова)! И да, Атанас Атанасов също е подкрепял Фандъкова (без Манолова). Помните максимата за „всяка крива линия, успоредна на партийната, е права”, нали?
Но има нещо, което ДСБ е извършвало, но Вили Лилков никога не е. Това е отдаването на спомената по-горе подкрепа – макар и негласна – за Мая Манолова и Румен Радев, както и коалицията с БСП. Наистина е жалко, че ДСБ избра да излиза с позиция срещу Вили Лилков, но не намери за удачно да направи същото, когато Мая Манолова се бореше за столицата, Румен Радев – за президентството, а Корнелия Нинова беше коалиционен партньор. Днешната позиция на ръководството на ДСБ всъщност е нервен тик на тялото, което е разбрало, че на текущите избори ще се изправи срещу душата си.
А за всички, за които антикомунистическият характер на Вили Лилков и опита му в общинската политика е референция към старост и политически атавизъм, искам да им припомня как Роналд Рейгън, тогава на 73 години, в качеството му отново на кандидат за президент срещу демократа Уолтър Мондейл, отговаря на либералите, отправящи му подобни(!) критики:
“Няма да превръщам възрастта в тема на тази кампания. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на моя опонент”.
Знаете чудесно кой и с колко печели тогава.
В този дух, когато Вили Лилков покани другите кандидатури за градоначалник на столицата на експертен дебат за проблемите и решенията на София, нека те не се крият, а да отидат. Вили Лилков няма да се възползва от тяхната младост и неопитност. Все пак той има хронология в дидактиката като дългогодишен университетски препопадавател. Но младостта и желанието не са алиби за некомпетентността. Пред проферсор Лилков трябва да си подготвен; няма да мине и реториката в стил Грета Тунберг.
Всъщност няма значение дали ГЕРБ ще издигнат или не своя номинация за кметското място в София. Това няма да промени равносметката, че Вили Лилков ще е най-подготвеният и десен кандидат за тази работа. Както видяхме днес покрай нервните им движения, партиите, издигали алтернативни номинации, вече го разбират.
Мартин Табаков
