Американският президент Доналд Тръмп отново разкритикува отказа на съюзниците на САЩ да изпратят сили за охраната на Ормузкия проток, който беше блокиран от Иран след израелско-американската военна операция, и заплаши, че Вашингтон няма да се погрижи за неговата сигурност, предаде Франс прес.
От няколко дни американският президент е силно подразнен от отказа на основните съюзници на Вашингтон в НАТО, сред които са Франция и Великобритания, да помогнат на САЩ за деблокирането на Ормузкия проток, през който транзитираха 20% от суровия петрол по света преди войната в Близкия изток.
„Чудя се какво ли ще се случи, ако довършим това, което остава от терористичната държава Иран и оставим страните, които имат полза от така наречения „проток“, да поемат отговорност за него? Това би накарало някои от нашите неактивни съюзници да се задействат, и то бързо!“, написа Тръмп в социалната си мрежа „Трут Соушъл“.
Президентът Тръмп и Биби Нетаняху разговарят почти всеки ден от началото на войната. Тръмп каза пред Axios, че „работят чудесно заедно“.
Но американските служители осъзнават, че крайните цели и толерантността към риск на двете страни може да се различават, тъй като 19-дневната война продължава.
Защо това е важно: Няколко американски служители описаха Тръмп като най-оптимистично настроения човек в Белия дом по отношение на войната с Иран. Той също така изглежда по-съгласен с максималистките цели на Нетаняху, отколкото много от неговите помощници.
Длъжностни лица във Вашингтон, Тел Авив и Техеран знаят, че всяко разделение между съюзниците може да определи изхода на войната.
Трима от съветниците на президента Тръмп казват пред Axios, че вярват, че той ще иска да прекрати големи операции преди израелския премиер Бенямин Нетаняху. Но Тръмп и Нетаняху в момента изглеждат по-близки от всякога, а кризата в Ормузкия проток прави малко вероятно САЩ да се опитат да се оттеглят скоро.
Общата картина: Американските и израелските военни и разузнавателни служби действат съгласувано, въпреки че целите им варират.
Докато САЩ се фокусират почти изключително върху военни цели, Израел също така извършва убийства на високо ниво и предприема други стъпки, целящи да положат основите за смяна на режима.
Висши американски служители казват, че макар Тръмп да би гледал на смяната на режима като на бонус, той възнамерява да прекрати войната, когато основните му военни цели – унищожаване на ракетната програма, ядрената програма, военноморския флот и косвеното финансиране на Иран – бъдат постигнати.
„Израел има други цели и ние знаем това“, каза служител от Белия дом.
„Израел ще се опита да убие новия си лидер. Те са много по-заинтересовани от това, отколкото ние“, каза друг служител.
Пример: При първия удар Израел се фокусира върху обезглавяването на иранското ръководство, докато САЩ се фокусираха върху насочване към ракети и дронове, насочени към базите му в региона.
Израел продължи да предприема по-широк спектър от операции от САЩ. Израелският Мосад дори се опита да предизвика сухопътно нахлуване от Северен Ирак от ирански кюрди, въпреки че то все още не се е осъществило.
Интригата: Единствената ясна точка на триене през повече от две седмици война дойде, когато Израел бомбардира ирански резервоари за съхранение на петрол.
Стабилизирането на световния петролен пазар е по-голям приоритет за САЩ, отколкото за Израел, казват официални лица. Белият дом помоли Израел да не атакува отново петрола без ясна зелена светлина от Вашингтон.
„Израел не мрази хаоса. Ние мразим. Искаме стабилност. Нетаняху? Не чак толкова, особено в Иран. Те мразят иранското правителство много повече от нас“, каза служител на Белия дом.
Зад кулисите: Тръмп и Нетаняху иначе изглеждаха сплотени. 12-дневната война миналия юни значително подобри отношенията им.
Тръмп видя тази война като голям успех и отдаде значителни заслуги на Нетаняху. Впоследствие Тръмп също така стартира продължаващата си кампания за помилване на Нетаняху и прекратяване на процеса му за корупция. Докато някои служители на Белия дом бяха подозрителни към израелския премиер и намеренията му през последните месеци, Тръмп изглеждаше по-синхронизиран с Нетаняху от всякога.
Докато някои анализатори поставиха под въпрос решението на Израел да убие началника на иранската служба за сигурност Али Лариджани във вторник, твърдейки, че той би бил по-склонен от други висши иранци да сключи евентуално мирно споразумение със САЩ, Тръмп изрази задоволство.
Нетаняху ясно заяви, че предстоят още неща. Той дори показа на посланика на САЩ в Израел Майк Хъкаби „перфокарта“, която носеше на иранските лидери, които Израел е убил или възнамерява да убие скоро.
Новините са в центъра на вниманието: Оставката на Националния център за борба с тероризма Джо Кент във вторник заради твърдения, че Израел е подтикнал Тръмп към ненужна война, разкри належащ политически проблем за администрацията.
„Осъзнаваме, че изглежда изпълняваме поръчките на Израел. Не сме. Но разбираме възприятието и то не е полезно“, каза висш съветник на Тръмп пред Axios преди оставката на Кент.
Какво да гледате: Тръмп призна, че целите на Израел може да са „малко по-различни“ от неговите. „Знаете ли, те са там, а ние сме много далеч“, каза той пред репортери в неделя. Европейски представители заявиха, че държавният секретар Рубио е признал в няколко телефонни разговора с европейските си колеги, че има различия в целите на САЩ и Израел.
На въпрос на пресконференция миналата седмица дали Иран ще трябва да се придържа към исканията както на САЩ, така и на Израел за прекратяване на войната, министърът на отбраната Пит Хегсет заяви, че САЩ ще направят това решение. „Нашите цели са си наши цели. Ние ще определим темпото, когато те бъдат изпълнени.“
Ракетни удари удариха индустриалния град Рас Лафан в Катар в сряда, причинявайки значителни щети и пожари в основния енергиен център, съобщи QatarEnergy, добавяйки, че няма съобщения за жертви.
Държавната петролна компания, отговорна за всички петролни и газови дейности в Катар, публикува изявление по X, потвърждавайки, че индустриалният град Рас Лафан е бил обект на ракетни атаки в сряда вечерта.
„Екипи за спешно реагиране бяха разположени незабавно, за да овладеят произтичащите от това пожари, тъй като са причинени значителни щети“, се казва в изявлението. „Целият персонал е преброен и към момента няма съобщения за жертви.
„QatarEnergy ще продължи да съобщава най-новата налична информация“, добави QatarEnergy.
Катарското министерство на външните работи заяви, че Държавата Катар осъжда и отрича нападението срещу индустриалния град Раас Лафан:
„Държавата Катар изразява категоричното си осъждане и отричане на коварното иранско нападение срещу индустриалния град Раас Лафан, което доведе до пожари и сериозни щети на съоръжения. То разглежда това нападение като опасна ескалация и грубо нарушение на суверенитета на държавата, както и като пряка заплаха за националната сигурност и стабилност в региона. Министерството на външните работи потвърждава, че въпреки въздържанието на Държавата Катар от самото начало на тази война и желанието ѝ да избегне всякаква ескалация, иранската страна настоява да атакува нея и съседните страни, следвайки безотговорен подход, който подкопава регионалната сигурност и заплашва международния мир.“ Министерството подчертава, че Държавата Катар многократно е призовавала за въздържане от нападения срещу граждански цели и енергийни съоръжения, включително тези в Ислямска република Иран, за да се запази богатството на народите в региона и да се поддържа международният мир и сигурност. Иран обаче продължава своята ескалираща политика, която тласка региона към пропастта и въвлича в конфликта държави, които не са страна по тази криза. Министерството потвърждава, че това нападение представлява нарушение на Резолюция 2817 на Съвета за сигурност, като повтаря призива си към Съвета за сигурност да поеме отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и да предприеме необходимите мерки за спиране на тези опасни нападения и подвеждане на извършителите им под отговорност. Министерството потвърждава, че Държавата Катар си запазва правото да реагира в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации и правото на самозащита, гарантирано от международното право, като подчертава, че няма да се поколебае да предприеме всички необходими мерки за защита на своята политика, сигурност и сигурността на своите граждани и жители на нейна територия.
Министерството на външните работи на ОАЕ публикува изявление, в което се заявява, че атаките срещу енергийни съоръжения, свързани с находището Парс, представляват заплаха за глобалната енергийна сигурност:
„ОАЕ потвърждават, че атаките срещу енергийни съоръжения, свързани с находището Парс, представляват заплаха за глобалната енергийна сигурност. Обединените арабски емирства потвърждават, че атаките срещу енергийни съоръжения, свързани с находището Южен Парс на Иран, продължение на находището Северен Парс на Катар, представляват сериозна ескалация, като подчертават, че атаките срещу енергийната инфраструктура представляват пряка заплаха за глобалната енергийна сигурност, както и за сигурността и стабилността на региона и неговите народи. Освен това това води до сериозни екологични последици и пряко застрашава цивилното население, безопасността на корабоплаването, както и гражданските и жизненоважни промишлени съоръжения. Държавата подчертава необходимостта от предотвратяване на атаки срещу жизненоважни съоръжения при всякакви обстоятелства, като потвърждава значението на спазването на международното право и поддържането на сигурността и стабилността в региона.“
Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп, заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху, нареди поредната военна кампания срещу Иран, той надали е очаквал всички последици от действията си. Подобно на руската „специална военна операция“ в Украйна, която продължава вече пета година, и редица други исторически примери, войните рядко се развиват според сценария, начертан от своите инициатори. Тръмп редовно говори мъгляво и често прави противоречащи си изявления. Такъв е случаят и сега, но от неговите изказвания е ясно, че плановете му са войната да продължи не повече от няколко седмици, както отбелязва Франс прес.
Впрочем израелският министър на външните работи Гидеон Саар направи вчера сходно изявление, като увери, цитиран от Ройтерс, че страната му на практика е спечелила войната срещу Иран, но в същото време не се ангажира със срокове за нейния край.
САЩ и Израел на практика вече контролират въздушното пространство на Иран – нещо, което по всяка вероятност е станало по план. Големият въпрос обаче е какво да правят оттук нататък. Изпращането на сухопътни войски на иранска територия би довело до повече американски и израелски загуби и би довело до непредвидени развития, още повече че, поне на този етап, не e избухнал вътрешен бунт в самата Ислямска република, на какъвто може би са се надявали Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Иначе редица медии излизат с различни тези по този ключов въпрос. Катарската сателитна телевизия „Ал Джазира“ пише, че режимът в Техеран не е рухнал, макар че няма да излезе от войната без белези. Вестник „Джерузалем пост“, от своя страна, твърди, че вече е премината точка, от която няма връщане назад. Докато Израел и САЩ продължават своята кампания на въздушни удари в Иран, протестите, спиранията на интернет и спящите клетки в Ислямската република предвещават падане на режима на аятоласите, аргументира се израелският всекидневник.
От друга страна, по време на демонстрациите в Иран в края на миналата и началото на тази година са били убити хиляди хора, както може да се предположи – най-активните участници в протестното движение. Възможно е това да е отслабило вътрешната опозиция, макар да няма надеждни данни какво точно става в страната.
Когато става въпрос за непредвидени последици, Тръмп призна в понеделник – нещо необичайно за него, че е бил изненадан от иранските атаките на шиитски и персийски Иран срещу арабските сунитски монархии от района на Персийския залив.
Иначе представители на неговата администрация са уведомили тези страни, които са богати на залежи на петрол и газ и в много от които има американски военни бази, преди началото на операция „Епична ярост“, посочва Ройтерс.
По принцип отношенията на шиитски Иран със сунитските монархии са исторически обременени, макар да се стабилизираха до известна степен през последните години, особено след помирението между Техеран и лидера на този блок Саудитска Арабия с посредничеството на Китай.
В резултат на неспиращия ирански обстрел тези държави съюзници на Вашингтон бяха въвлечени в конфликта против волята си. Въздушното им пространство е затворено, Ормузкият проток, ключов за международната търговия с петрол, на практика е блокиран от Иран, което потопи на практика целия свят в енергийна несигурност, а туризмът, който е ключов за икономиката на много от тези страни, например за Обединените арабски емирства, на практика е в мъртва точка.
Тези държави нееднократно протестираха пред Иран срещу ударите с дронове и ракети, които според Техеран са насочени срещу американски интереси на тяхна територия. Иран обясни, че атаките му не са насочени против тези страни, а срещу САЩ, но в същото време не показва каквито и да било признаци да ги прекратява, при условие че те се вписват в неговата стратегия на „хоризонтална ескалация“ на конфликта. Предвид факта, че Съединените щати и Израел имат видимо военно превъзходство над Ислямската република, тя като че ли няма алтернатива, освен да протака войната и да се опита да я направи прекалено скъпа за нейните инициатори, а и за света като цяло.
Така богатите арабски монархии от Залива попаднаха в капана на конфликта и, като непосредствени съседи на Иран, са първите косвени жертви.
В резултат много от тези държави призовават зад кулисите Вашингтон да не спира военната кампания, преди да лиши Техеран от способности да възпрепятства петролната промишленост, която е от жизненоважно значение за техните икономики, казаха три източника от Залива пред Ройтерс.
И макар да са били предварително против войната, страните от Залива се настройват все повече против Иран. Вече се чуват загатвания, макар и не на най-високо равнище, че тези държави дори може да се включат в кампанията, поне за обезопасяване на Ормузкия проток.
„В началото защитавахме (Иран) и бяхме против войната. Но когато (иранците) започнаха да нанасят удари по нас, те станаха наш враг. Няма как да ги определим по друг начин“, коментира пред Ройтерс Абдулазиз Сагер, председателят на базирания в Саудитска Арабия Център за изследване на Залива.
Фауаз Гергес от Лондоското училище по икономика обобщава, че арабските страни от Залива са изправени пред стратегическа дилема: да балансират заплахата от ирански атаки в непосредствен план с далеч по-големия риск от това да бъдат въвлечени във войната, водена от САЩ и Израел.
Към този момент Иран притежава очевидни лостове за влияние: той на практика може да реши кой кораб да премине през Ормузкия проток и кой не. Както и да предизвика затваряне на въздушното пространство над района на Залива, което води до загуби в размер на милиони долари всеки ден.
Петролът междувременно не спира да поскъпва, като цената на „кошницата“ на ОПЕК доближи днес 133 долара барел.
