Защо министърът на вътрешните работи не трябва да е полицай

От години в България все по-трайно се насажда идеята, че е добре министърът на вътрешните работи да познава „системата на МВР“, та ако може, даже да е бил част от „системата“.

ГЕРБ доведоха тази традиция до крайност, назначавайки множество действащи служители на министерството на политически постове като министри, заместник-министри или началници на кабинети. „Продължаваме промяната – Демократична България“ просто я продължиха след обстойни интервюта по задните седалки на автомобили.

Към настоящия момент от около 38 министри на вътрешните работи в страните от Европейския съюз (в някои страни има отделни министерства на миграцията, гражданската защита, затова примерният брой е по-висок) има двама, които са работили в полицията или в каквато и да е структура в рамките на министерството на вътрешните работи – това са българският Калин Стоянов и унгарският Шандор Пинтер. Но при г-н Пинтер има една важна подробност – той е бивш генерал от полицията, който от 1996 г. не работи там. Но в добрите Орбанови традиции е заедно с премиера Виктор Орбан и най-дълго заемащият министерски пост – близо 15 години. Останалите 36 министри са професионални политици, а останалите са такива със стаж на юристи или от неправителствен и частен сектор.

Защо няма бивши полицаи министри в Европа

Това, което откроява общия профил на повечето министри на вътрешните работи – а именно, че са професионални политици – показва, че основната цел на профила им е именно поемането на политическа отговорност.

Друга причина е концепцията за „граждански контрол“. Както и при контрола над армията, основна задача на министъра е да защитава най-вече интересите на гражданите и на нацията, а не на една въоръжена и специално обучена професионална каста. Цялата концепция структурите на полиция и министерство на вътрешните работи да са разделени и да има фигурата на главен секретар е да има разделение между политическо и професионално ръководство. Сливането или преливането на професионално в политическо води до политизация на системата на МВР.

В държавите от ЕС армията, полицията и специалните служби в демократичните държави са обект на граждански и политически контрол от съответните министерства и съответни цивилни министри.
Това е особено важно при случаите на полицейско насилие или злоупотреба с други правомощия като подслушвания, които иначе биха останали безнаказани.

Защо в България обичат полицаите министри

Основната причина политиците да назначават полицаи за министри е още по-директният политически контрол върху различните професионални структури в МВР (не само полицаи). Разбира се, това е добре подсигурено и от сега действащия закон за МВР, който дава правомощия на министъра за оперативен или кариерен контрол на полицията в степен, която съществува в малко европейски държави.

Назначаването на полицай за министър дава и привидност на политическа неутралност. За тях е лесно да се представят като „професионалисти“ и някак си искат да накарат обществото да мисли, че са политически неутрални.

Така под знамето на професионализма обаче могат лесно да се прикриват и политическите поръчки.

Кадровите смени по всички нива се представят като резултат от професионалната преценка на министъра. Действия или бездействия се обясняват на професионален език, без да е нужно да се поема политическа отговорност.

Другата причина за назначаването на полицаите министри е, че сред политическата класа в България битува мисленето, че както министърът на образованието трябва да е някой професор или пък на здравеопазването – виден лекар, то по същата логика в МВР трябва да е някой бивш полицай.
Разликите обаче са поне няколко. Другите министерства не управляват йерархични структури. Начело на частни и държавни училища, университети или болници не стои един висш ръководител в някое министерство. Затова в тези министерства работата на министъра се фокусира върху съответните политики (в българската реалност знаем, че не е само това, там също има политизация и се кадруват шефове на болници и т.н., но в много по-малка степен от МВР).

Полицията, подобно на Българската армия, е йерархична структура. На върха стои главен секретар. Полицията има нужда от известна степен на политическа независимост. Но тази независимост не може да се постигне, ако политик полицай изземва функциите на главния секретар и оперативно ръководи цялата структура надолу.

С малки изключения всички бивши полицаи, които са станали министри, правят точно това – обезсмислят функцията на главния секретар и си управляват цялата система на МВР като главни секретари. Сегашният министър постигна нови висоти със специалната си квазиполицейска униформа и способността му да накара всички да забравят, че има такава длъжност – главен секретар. След като последният бе уволнен за корупция, от няколко месеца няма постоянен, а на временния не му се дава да говори публично.

Ако най-високите кариерни позиции, към които полицаите се стремят, са политически постове (а не тази на главен секретар, директор на ГД „Национална полиция“), то това ги кара още от ранни етапи от кариерата си да започнат да правят политически услуги.

Затова превръщането на полицаи в политици подкопава цялостната концепция на кариерното развитие в полицията.

Източник: dnevnik.bg