00 000 италиански лекари призоваха здравния министър Роберто Сперанца да направи всичко възможно, за да се стимулира лекуването на заразените с коронавирус извън болниците.
Как? Като се идентифицират заразените още при най-малките симптоми – така може да бъде възможно те да се лекуват вкъщи. Според в. “Република” обединените в социална мрежа 100 хиляди медици са писали на министъра си с молба да се разреши лекуването вкъщи с всички възможни средства, лекарства и тестове и без бюрократични спънки.
Целта е да се засече и пресече болестта още отрано и да не се стига до развиването на пневмония, заради която пациентите почти винаги попадат в реанимациите.
Именно различният метод на лекуване – в болници или вкъщи, се оказа един от решаващите за коренно различните резултати, постигнати в Ломбардия и Венето. Това бяха първите две области, в които избухнаха огнища на коронавирус, след което пламна и цяла Италия.
От години това са
двете области,
модел в
здравеопазването
не само в Италия,
а и в Европа
Тръгвайки от много близки начални точки, те постигнаха обаче качествено различни резултати заради различния си избор на терапия. В Ломбардия епидемията се разрази със светкавична скорост, достигайки зловещия резултат от 11 жертви на всеки 10 000 жители, докато във Венето броят по 2 жертви на 10 000 жители. Ломбардия препълни болниците си, а Венето предпочете да лекува заразените повече вкъщи.
В свое разследване в. “Кориере дела сера” цитира данни на Италианския статистически институт, според които в Милано сега умират по 90 души дневно, докато през същия период на миналата година са умирали по 30. В Бергамо умират по 21 срещу 4 миналата година, в Бреша – сега по 20, а миналата година по 5. Това са все градове в Ломбардия.
Това е единствената област в Италия, в която общественият и частният сектор в здравеопазването са поставени на едно и също стъпало и това е било винаги повод за гордост и за отлични резултати в миналото. Сега обаче това равновесие се оказа повод за хаос. На 21 февруари, когато беше регистриран първият пациент с коронавирус в Италия, се оказа, че в Ломбардия се падат по 8,5 легла в интензивна терапия на всеки 100 000 жители, докато във Венето са по 10. Освен това
30% от тези
легла в
Ломбардия са
в частни ръце
Така се оказа, че в първите решаващи часове при избухването на епидемията, когато всяка минута беше ценна, областта трябваше да губи време в споразумяване с частния сектор за местата в интензивна терапия. В Ломбардия в течение на годините беше намалено до минимум и значението на джипитата, а те сега се оказаха в Италия решаващата първа стъпка в идентифицирането на заразените. Така в болниците в Ломбардия, започнаха да пристигат един след друг вече тежко болни, които задръстиха реанимациите.
Според “Кориере дела сера” “клането” в старческите домове в Ломбардия, където имаше стотици починали след масово заразяване, също е резултат от късното решение на областта те да бъдат затворени едва на 4 март за визити на външни лица.
Ломбардия, която повече от всеки друг регион в Италия искаше повече автономия, сега се оказа областта, която я упражнява най-малко. Въпреки няколкото огнища на епидемия още в началото областният управител и съветникът по здравеопазването
чакаха до последно
премиерски указ, за да
затворят областта
въпреки огромните рискове за жителите на Ломбардия.
На подобна позиция е и писателят Роберто Савиано, според когото Ломбардия плати прескъпо заради дефектите на смесената здравна система, базираща се на равните дялове частен и обществен сектор.
Това съжителство беше създадено от администрациите на десноцентристките, управляващи областта през последните две десетилетия. Именно смятаната за най-богата и ефикасна здравна система обаче се оказа най-малко успешната в справянето с пандемията. В италианската система областите имат ексклузивна автономност в здравната сфера. Колкото и да изглежда парадоксално, слабият пункт на Ломбардия е в динамичната ѝ икономика и в огромния обмен и връзки с чужбина, особено с Китай, смята Савиано.
В долините на Бергамо, пометени от коронавируса, съществуват хиляди малки фирми, които съставляват локомотива не само на индустрията на Ломбардия, а и на Италия. В един момент обаче, докато се дискутираше около драматичния избор на лекарите в интензивните терапии кого да интубират и кого да оставят да умре, трябваше да се направи и друг избор –
да се затворят
ли фабриките с риск за
икономически колапс,
или да се държи всичко отворено, жертвайки човешки животи?
Ясно е какъв трябва да бъде отговорът, но според Савиано в продължение на седмици област Ломбардия и централното правителство са си прехвърляли горещия картоф за затварянето на индустриите. Междувременно, за да не изолират вкъщи работниците, нужни на монтажната система, трябваше да се решава между живота и работата и се предпочете масовото разпространение на заразата, довела до ужасяващо ниво на смъртност, както писа Савиано в “Република”.
Случаят “Ломбардия” придобива още по-тъмни оттенъци и като се съпостави с положението в съседната област Венето. Въпреки че нейното население е наполовина на това на Ломбардия, тя е със същата динамична икономика. Венето, която също като Ломбардия се управлява от Лигата, подходи към кризата с епидемията по тотално различен и много ефикасен метод. Това може да се види и от броя жертви – на 19 април те са
над 12 000
в Ломбардия
срещу 1059
във Венето
при 170 000 направени теста. За разлика от Ломбардия Венето се прицели предимно в проследяването на заразените без симптоми, за да идентифицира всяко огнище и да затвори територията си с цел да спре пръскането на заразата. За разлика от Ломбардия Венето опита да намали до минимум хоспитализирането на болните. Разбира се, не и за тежките случаи. Предпочете се домашното лечение пред настаняването в болници.
Ломбардия, на фона на непредвидимата по рода си криза и на скоростта ѝ на разпространение, показа доста ниско ниво, що се отнася до организационната сфера – несигурност при затварянето на дадени зони, липсата на предпазни средства и доминация на политиката и на групите за власт.
Това, което се случи в Ломбардия и Венето – първите зони в Европа, поразени от К-19, е от жизнена важност за останалата част от континента, защото демонстрира два различни подхода и показва какво не трябва да се прави, как да не се действа и как да не се комуникира. Според Роберто Савиано вината не е само на десноцентристките сили, които са на власт в двете области, тъй като, напротив – в Бергамо и Милано кметовете са от левицата. Вирусът обаче показа
несъответствието
на мениджърския
подход в
обществения сектор,
характеризиращ богатия регион, в който работата е императив.
По данни на министерството на здравеопазването от 19 април в Ломбардия се регистрира над 18% смъртност сред заразените с коронавирус, докато във Венето е 6,7 на сто. В Ломбардия (10 млн. жители) заразените са над 66 000, а във Венето (4,9 млн. жители) под 16 000. В Ломбардия вирусът е убил до 19 април над 12 200 души, или 5 пъти повече от убитите при бомбардировки цивилни граждани по време на Втората световна война.
