Преди 11 години на този ден – 25 август, показно бе убит един от легендарните босове на родния ъндърграунд Георги Илиев – Главния. Атентатът се превърна в поредната смърт, която остана забулена в мистерия и чийто автор и поръчител останаха анонимни и до днес, поне официално. Години по-късно Жоро Илиев продължава да е емблема в подземния свят.
Ето как пиарката и светски хроникьор Патриция Кирилова си спомня последните часове на шефа на ВИС: „Седяхме с приятели в ресторанта в откритата част на „Мултиплейс"-а в Слънчев бряг. До нас на съседна маса пиеха втора бутилка уиски Жоро Илиев и Вальо Златев, шефът на „Лукойл". Жоро беше с бяла риза, цялата разкопчана, и стоеше на най-външното сепаре с лице към улицата. Охраната му беше на съседни маси с чаша безалкохолно. Въпреки че Жоро знаеше от гадателите на жена му Мая, че в тези дни има опасност за живота му, той по никакъв начин не показваше, че се страхува като мишка – подобно на много други герои от прехода… Нали помните как се завиваха с одеяла и тичаха от колите до входовете. Тогава за последен път видях Жоро Илиев жив."
Месец преди смъртта си Главния празнува рожден ден, за който разказва Надя Чолакова в книгата си „Живей бързо", която от днес може да се купи от вестникарските будки: „22 юли 2005 г., Слънчев бряг. Георги Илиев празнува последния си рожден ден. Навършва 39. Яхтата „Маями" бръсне вълните в тържествен тур между Варна и Слънчев бряг. Георги Илиев пирува в тесен приятелски кръг. Твърде камерна компания за бохема, готов за състезание по разточителство и с най-щедрите олигарси. Този път е различно. Тузарят изглежда вял, не му идва глътка, говори двусмислено. По телефона звъни негов приятел от Франция. „Нали те помолих да дойдеш? Това ми е последният рожден ден. Ти го пропусна!" Босът повтарял в последните си дни, че знае накъде е тръгнал и скоро ще стигне. „Като стигна, няма да съжалявам. Взех всичко от живота.", пише "Всеки ден"
След повече от две петилетки разследване, експертизи и спрягане на всякакви реални и не толкова версии, последният вариант за разстрела на Главния гласи, че най-вероятно е поръчан от пернишкия наркобос Райко Арарски – Кръвта. Физическият извършител пък може би е украинецът Олег Ишченко. На фаталния 25 август килърът е чакал сгоден момент над 3 часа, преди да прати един-единствен куршум в сърцето на Георги Илиев. Стрелецът е чакал мишената си още от самото начало на мача от евротурнирите между тима на боса „Локомотив" (Пловдив) и ОФК „Београд". След срещата, завършила с победа за нашите, около 22,45 ч. Главния тръгва към „Буда бар", част от комплекса „Мултиплейс".
Там сяда в сепаре на терасата с изглед към улицата. Около 22,27 ч. телефонът му звъни. Илиев става прав, за да разговаря, след това се връща към мястото си. В момента, когато понечва да седне, е прострелян смъртоносно с един куршум на два пръста над гръдната кост. Тялото на Илиев пада с глава на север, макар оловото да идва от изток. Именно това разминаване обърква следователите. Цели 48 часа те мислят, че куршумът е пратен от горичката встрани от заведението.
Едва на 27 август по време на третия оглед са открити две стойки в живия плет, затварящ градината на хотел „Хризантема" към локалното платно на пътя. По-късно е намерена и пушката „Анщуц".
На 4 септември, 10 дни след покушението на Жоро Илиев, на брега на Варненския залив е изхвърлен разложен труп на мъж с отрязани пръсти. Това кара разследващите бързо да пренасочат версията си към наемник, убит веднага след разстрела на Главния. Изплавалият труп е увит 6-7 пъти във верига, закрепена около кръста с болтове. В нея е сложен и 50-килограмов камък. Лицето е обезобразено, а заради липса на пръсти не могат да се вземат отпечатъци. ДНК профилът, извлечен от трупа, не съвпада с нито един от профилите в МВР. На 12 октомври същата година в Перник обаче куршум застига и Райко Кръвта. Тогава разследващите правят връзката, че перничанинът може да е поръчал Георги Илиев, а физическият убиец да е откритият на брега мъж. По-късно човек от ъндърграунда подхвърля на МВР, че това е 33-годишният украинец Олег Ишченко
