Отбелязваме 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието избухва на 2 август 1903 г., а целта му е освобождаване на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало в пределите на Османската империя след Берлинския договор.
По време на потушаването му загиват над 5000 души, а около 30 000 българи са принудени да напуснат родните си места, като основната част от тях намират подслон в Свободна България.
“Когато архивите говорят, не е нужно други да произвеждат нездрави шумове! Тези документи са издадени на официалната норма в РСМ през 1993 г. Колцина са ги прочели, до кого са стигнали, е друг, също важен, въпрос.
В тях се говори за неща като:
- „българските бунтовници имат царска намера утре или в следващите няколко дни да предизвикат голямо въстание в тия предели“;
- „на агите .. жители на село Сливени от Костурската кааза, поотделно им са изпратени, на български език, две закани и съобщения от страна на Съвета на Българския въстанически комитет“… „съществува голяма вероятност заканителните писма да са написани от български учители, които са избягали и са се присъединили към Организацията/Комитета“;
- „в Кичевската кааза са въстанали българските бунтовници“;
- „още много българско население от всички каази се заселва в планините и се присъединява към Комитета“;
- „Българите тръгнаха на въстание не само в района на Охрид, но и в района на Дебърската нахия, Селце и Дримкол“;
- „Между бунтовниците имаше само един Романец, на име Питу Гули, който отсъстваше 20 години от общината, живеейки в България…“
и още много! Просто четете!”
Проф. Ана Кочева
