Костя Копейкин пита КОЙ е мъжът и кой е жената, но вече е в менюто на Баце и Шиши!

Меню за наивници: Патриотизъм по схема

В новото издание на политическата зооферма, Коцето, някога горд петел на антисистемния курник, вече се разхожда с американска папионка и цитира Вашингтон с такава преданост, сякаш е изучавал Декларацията на независимостта в читанката на Възраждане.

Сега, когато получи ръкостискане от помощник на помощник-заместника на някой сенатор от Вирджиния, Коцето смята, че е недосегаем. Вече не се нуждае от народна любов, защото има дипломатическо намигване и снимка пред чуждо знаме.

Но в тази идилична картина има само един проблем – йерархията на хищниците.

Шиши, старият глиган на сенките, все още контролира кухнята. А Боко, кучето с човешко лице и афинитет към скара и власт, помни вкуса на всеки „нов лидер“, когото някога е изял с парцалите, с гарнитура от народна забрава.

Когато Костадинов, с новото си самочувствие на геополитически пророк, пита театрално „Кой е мъжът и кой е жената във връзката Борисов–Пеевски?“, въпросът звучи странно от устата на човек, който доброволно се е навел със свалени гащи пред Вашингтон.

Бяха изписани три нови заповеди, които всички възрожденци трябва да научат наизуст:

ПОДЧИНЕНИЕТО Е СУВЕРЕНИТЕТ
ЗАВИСИМОСТТА Е СВОБОДА
ПРЕДАТЕЛСТВОТО Е ПАТРИОТИЗЪМ

Докато овцете блееха в ритъм новите лозунги, а кокошките кудкудякаха за чистотата на породата, Костадин, някога гръмогласният петел на курника на съпротивата, пристъпваше гордо с новата си американска папионка.

Сега, окрилен от новата си роля на американски агент, той се изправи пред останалите възрожденци и зададе Великия Въпрос, който трябваше да срине стария ред:

„Кой е мъжът и кой е жената във връзката Борисов–Пеевски?“

Въпрос, достоен за учебниците по политическа клоунада.

Настъпи неловка тишина, нарушавана само от тихото точене на нож откъм Кухнята на Властта.

Костадин не разбираше. В своята наивност, той вярваше, че след като е получил благословията на новия си господар, той вече е недосегаем. Че е преминал от категория „добитък“ в категория „надзирател“.

Той не съзнаваше, че в тази сложна хранителна верига, той не е нито ловец, нито пазач.

Той е месото.

Боко го наблюдаваше с умиление. Той помнеше аромата на много такива млади, амбициозни петлета, които се бяха взели твърде на сериозно. Той разгъна бавно салфетката си, изтъкана от забравени обещания…

Междувременно, в дълбоката кочина на сенките, Големият Глиган Шиши разбъркваше казана. Той не се интересуваше от въпроси за пол и доминация. Той се интересуваше от съставки. Шиши отвори едно старо бурканче с етикет „Компромат – реколта 2021“ и поръси щедро. После добави щипка „Специални служби“ за аромат.

Менюто за вечерта вече е почти готово. Основното ястие: Агнешко по Вашингтонски, мариновано в собствената си наивност и гарнирано с трохи от рубли.

Костадин продължи своята реч, убеден, че води революция. Той цитира пасажи от Декларацията за независимостта, които бе научил от брошурата, дадена му на срещата. Той говори за достойнство и суверенитет, докато папионката все по-силно пристяга врата му.

Да задаваш въпроси за сексуалния живот на двата най-стари хищника във фермата, докато собствената ти опашка е весело вдигната в знак на покорство пред новия господар отвъд океана, не е просто ирония. Това е нарушение на основния, неписан закон на Зоофермата.

Защото в тази игра не е важно кой е мъж, кой е жена и кой е кукла. Важно е кой е готвачът.

И докато Костадин мечтае за новия си статут, зад гърба му Кухнята работи с пълна пара. Боко вече си облизва пръстите в очакване, а Шиши пробва соса и дава последни инструкции. Представлението е към своя край.

Реквизитът скоро ще да бъде изхвърлен.

На Политическата Зооферма има само един неизменен закон, изписан с невидимо мастило над входа на кухнята:

ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ, НО НЯКОИ ВИНАГИ СА В МЕНЮТО.

Nik Ray