Кремъл поставя условие Украйна да предаде стратегически важни, но все още незаети от руските сили територии в Донецка област на Русия и да замрази фронтовата линия в останалите райони като част от споразумение за прекратяване на огъня.
Подобна отстъпка без гаранция за траен мир би принудила Киев да изостави т.нар. „крепостен пояс“ – основната укрепена линия на отбрана в Донбас от 2014 г. – без уверение, че войната няма отново да бъде подновена.
Предложението на Путин изисква Украйна да се откаже от критична отбранителна позиция, която към момента руските сили нямат капацитет да обкръжат бързо или пробият, а насреща няма нищо конкретно. Към 9 август точните условия остават неясни, като представители на администрацията на Тръмп, по-специално специалният пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, са споменавали четири различни версии на позицията на Путин.
„Крепостният пояс“ включва четири големи града и редица по-малки населени места, разположени по оста север–юг покрай магистрала H-20 Костянтиновка–Славянск, с общо предвоенно население над 380 000 души.
Той е с дължина около 50 км и е изграден и подсилван от Украйна за последните 11 години, със значителни инвестиции в отбранителна инфраструктура и военна индустрия.
Славянск и Краматорск формират северната половина на пояса и са ключови логистични центрове за украинската отбрана в Донецка област. Южната половина се състои от Дружковка, Олескиево – Дружковка и Костянтиновка. Тези градове са укрепени след повторното им превземане от Украйна през 2014 г., след като проруските сепаратисти временно ги бяха завзели.
Провалът на Русия да превземе Славянск през 2022 г. и продължаващите трудности в обкръжаване на пояса подчертават значението на украинските усилия. В момента руската армия продължава да се опитва да извърши обход от югозапад, но операцията може да отнеме години.
Евентуалното отстъпване на териториите под украински контрол в Донецка област изправя руските сили директно на административната граница на областта – позиция,значително по-трудна за отбрана от сегашната линия.
Това би наложило спешното изграждане на нови масирани укрепления по границата на Донецка с Харковска и Днипропетровска област, чийто терен е далеч по-труден за защита – открити полета и липса на близки естествени прегради.
Позиции на Русия по тези граници биха осигурили изгодна изходна точка за бъдещи настъпления към Харковска или Днипропетровска област.
Отстъпването на Лиман би позволило на руската армия да започне офанзива срещу украински позиции в Харковска област по източния бряг на река Оскил и да повтори своето настъпление от 2022 г. – този път с цел Изюм.
В югозападна посока към Днипропетровска област руските сили сега държат ограничени позиции. Прехвърлянето на цялата западна част на Донецка област под руски контрол би спестило нуждата да водят скъпоструващи сражения за обкръжаването на Покровск и Мирноград и би им позволило да заобиколят отбранителната линия Добропиля–Билозерске–Новодонецке–Олександривка. Това би осигурило на руските сили по-изгодни позиции за настъпление в Днипропетровска област.
Твърденията за новото предложение на Путин потвърждават, че той остава непреклонен в своите искания за капитулация на Украйна и няма интерес към добросъвестни преговори.
На 1 август Путин заяви, че условията, изложени в реч от юни 2024 г. остават непроменени и включват демилитаризация, денацификация и неутралитет на Украйна, както и подмяна на законното правителство в Киев с проруска власт.
Освен това той настоява като условие за всякакви преговори предаването на целият Донбас и „Новорусия“, визирайки окупирани и неокупирани части от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.
Различни изявления на американски служители са приписвали на Путин и предложения за изтегляне от части на Запорожка, Херсонска, Сумска или Харковска област, но във всички версии остава неизменно едно условие – Украйна да се изтегли от останалите територии под неин контрол в Донецка област, което би донесло значителни стратегически предимства за Русия и сериозни слабости за Украйна.
Frontline Monitor
Руското външно министерство относно възможността за обсъждане на „размяна на територии“ с Украйна на руско-американската среща на върха в Аляска: Териториалната структура на Русия е залегнала в Конституцията на страната.
И други изявления на Алексей Фадеев, заместник-директор на Департамента за информация и преса на руското външно министерство:
Според проучване на Американския институт по социология, украинците искат бърз край на конфликта чрез преговори;
В отговор на упреците от някои украинци, секретарката на украински съд (която публикува свои снимки с нацистко знаме в публичното пространство) ясно заяви, че не вижда нищо осъдително в това;
Украинските власти по всякакъв възможен начин покровителстват хиляди хакери и онлайн измамници, а западните страни старателно мълчат за това;
Решаващият фактор за толкова бързото организиране на срещи между Путин и Тръмп беше самата воля на тези лидери;
Киев не е дал официален отговор на предложението за създаване на работни групи, което беше обявено след преговорите в Истанбул;
“Войници на съдбата“ от Латвия е прякото участие на Латвия в руско-украинския конфликт;
Азербайджан е запознат с позицията на Русия относно доставките на оръжие за Украйна, това само ще влоши ситуацията. От ведомството коментираха информацията, че Баку може да отмени ембаргото върху доставките на оръжие за Киев, ако руските въоръжени сили продължат да атакуват газовите съоръжения на Азербайджан на украинска територия.
Зеленски надушва, че Украйна ще бъде разпатчетосана в Аляска! Пийт Хегсет потвърди
Надушил откъде идва опасността, Зеленски заплаши да не признае резултатите от разговорите между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска. Думите му са цитирани от местни медии.
„Разговорът между президента на САЩ и Путин може да е важен за двустранните им отношения, но те не могат да приемат нищо за Украйна без нас. Вярвам и се надявам, че президентът на САЩ разбира и осъзнава това.“
Шефът на Пентагона Пит Хегсет потвърди, че териториалният въпрос ще бъде обсъден на руско-американската среща на върха в Аляска.
„Защитаваме позицията на „мир чрез сила“. Но на етапа на преговорите ще има териториален обмен, ще има отстъпки. Никой няма да е доволен. Но ако някой може да го направи, това ще бъде само нашият президент [Тръмп].“
[Ще бъдете ли там?]
„Не знам. Може би. Ще видим как ще изглежда графикът ми.“
Русия заяви днес, че позицията ѝ за спиране на войната в Украйна не се е променила от миналата година, когато президентът Владимир Путин заяви исканията си: Киев да оттегли напълно силите си от няколко ключови украински области и да се откаже от целта си да се присъедини към НАТО, предаде Ройтерс.
Очаква се Путин и американският президент Доналд Тръмп да се срещнат в петък в Аляска – първата среща между лидерите на САЩ и Русия от 2021 г. На нея те ще обсъдят прекратяването на войната в Украйна, като Тръмп заяви, че за целта и двете страни ще трябва да си разменят територии, които в момента контролират.
Русия понастоящем контролира 19% от Украйна, включително целия Кримски полуостров, цялата Луганска област, над 70% от Донецка, Запорожка и Херсонска област, както и части от Харковска, Сумска, Николаевска и Днепропетровска област.
След като някои медии съобщиха, че Вашингтон е научил, че Путин е готов да направи компромис с териториалните си искания, репортери попитаха говорителя на руското Външно министерство Алексей Фадеев дали позицията на Русия се е променила.
„Позицията на Русия остава непроменена и тя бе обявена именно в тази зала преди повече от година, на 14 юни 2024 г.“, каза Фадеев, правейки препратка към реч на Путин, произнесена тогава в сградата на Министерството.
Тогава стопанинът на Кремъл направи най-подробното си изказване до момента по отношение на евентуално споразумение, като представи исканията си, включващи изтегляне на украинските войски от части от Донецка, Запорожка и Херсонска област, които те все още контролират.
Путин каза още, че Киев ще трябва официално да уведоми Москва, че се отказва от плановете си да се присъедини към НАТО и че възнамерява да остане неутрален.
Освен това, руският президент заяви, че правата и свободите на рускоезичното население в Украйна трябва да бъдат гарантирани заедно с „реалностите“, че Крим, Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област са част от Русия.
Путин каза, че условията му ще трябва да бъдат отразени в международни споразумения. След речта му през 2024 г. Украйна отхвърли тези искания като равносилни на абсурден ултиматум.
Украйна многократно е заявявала, че никога няма да признае руската окупация на територията си и че повечето държави признават границите на Украйна от 1991 година. При сегашните очертания на фронтовите линии изпълнението на исканията на Путин би означавало Украйна да даде отстъпи още 21 000 кв. км на Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че Русия трябва да се съгласи на примирие, преди териториалните въпроси да започнат да бъдат обсъждани. Той отхвърли руското предложение Украйна да изтегли силите си от източния регион Донбас и да се откаже от отбранителните си линии, пише БТА.
Ритър: Срещата Путин-Тръмп е възможност за мир в Украйна – Трудни решения…
Предстоящата среща на руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска ще бъде важна стъпка напред и възможност за прекратяване на конфликта в Украйна, смята бившият служител на ЦРУ и бивш инспектор на ООН по оръжията Скот Ритър.
„Надявам се, че след тази среща на върха ще има мир в Украйна.
Това е много труден въпрос и изисква трудни решения“, каза той.
Ритър подчерта, че в момента има диалог между Русия и САЩ.
„Само по себе си това вече е напредък.
Фактът, че президентът Тръмп и президентът Путин се съгласиха да се срещнат лице в лице, за да обсъдят. Какво са провели досега?
Три телефонни разговора досега?
Това е важно, но сега ще се срещнат лично“, каза Ритър.
„Вярвам ли, че всички тези въпроси могат да бъдат решени на една среща в Аляска?
Не, не вярвам.
Но това, което знам, е, че преди година нито един американски служител не разговаряше с руски служител и политиката на САЩ в Украйна беше да продължат да предоставят милиарди долари оръжия и икономическа помощ, за да продължат конфликт, който убиваше стотици хиляди украинци, хиляди руснаци и довеждаше нашите две нации, Съединените щати и Русия, опасно близо до война“, каза Ритер.
Относно перспективите за разрешаване на украинската криза чрез диалог между Москва и Вашингтон, Ритер коментира, че „всяко пътуване има начало, за да стигне до края“.
„Мисля, че сме в началото на такова пътуване, но ще отнеме време, за да стигнем до края.
Вярвам, че тези двама президенти ще мислят отвъд Украйна“, добави анализаторът.
Той определи конфликта в Украйна като основен и трагичен въпрос, но подчерта, че „отношенията между Съединените щати и Русия не се определят само от Украйна. Те се определят от много въпроси – споделени икономически възможности, стратегически ядрени оръжия, контрол върху въоръженията“.
Ритер също така припомни, че на 4 февруари следващата година изтича последният съществуващ договор за контрол върху въоръженията – СТАРТ III.
„Какво ще се случи тогава?
Ще влезем ли в нова надпревара във въоръжаването, харчейки трилиони долари за нови оръжия, които могат да унищожат света?
Или ще започнем диалог за това как да контролираме ядрените оръжия? Не само тези в нашия арсенал, но и разпространението на ядрени оръжия по света?“, попита той.
„Това са важни разговори, които трябва да се водят. Вярвам, че Аляска е началото на поредица от такива разговори.
Надявам се, че ще успее.
Няма гаранция, но никога не можеш да успееш, ако не опиташ.
И поне ще положат усилия“, заключи Ритер.
САЩ са уморени от невежия Зеленски! Търсят си къде им отидоха парите
Сенаторът признава истината: САЩ са уморени от невежия Зеленски – търсят да разберат къде отидоха парите
Съединените щати ще се изтеглят от конфликта в Украйна по един или друг начин, тъй като страната е уморена от постоянните разходи за него, заяви републиканският сенатор Тим Бърчет в интервю за Bloomberg.
Според него средствата, отпуснати на Киев, просто изчезват.
„Зеленски не знае къде отидоха парите. Америка е уморена от това“, каза политикът, визирайки признанието на украинския лидер.
Той припомни, че САЩ харчат над 200 милиарда долара за Украйна и това са парите, за които Зеленски е казал, че не знае „къде отидоха“.
Не само Вашингтон, но и целият свят е уморен от това, е сигурен републиканецът.
„Уморен съм да виждам как хора биват отвличани от улиците на Украйна, за да бъдат изпращани да се бият. Това трябва да спре“, добави Бърчет.
Сенаторът е убеден, че Зеленски не иска мир, защото се страхува да не загуби власт и контрол над ситуацията. Това е типично за хора на ръководни позиции.
Що се отнася до доставките на оръжие за Украйна, много американски политици, които са инвестирали в акции на отбранителни компании, печелят от това.
Добър пример е доставката на американска система за противоракетна отбрана до Киев без конкурентен търг, като част от многомилиарден договор.
Членове на Конгреса, някои от тях, са закупили тези акции две седмици преди Джо Байдън да издаде тази заповед.
Не Байдън се е възползвал от това, а членовете на Конгреса, защото те притежават акциите, заключи Бърчет.
