Италианският премиер Джорджа Мелони е предложила гаранция за сигурност след края на войната, която ще изисква от съюзниците на Украйна да решат в рамките на 24 часа дали да изпратят войски в случай на нова руска инвазия, съобщи Bloomberg, цитирайки източници, запознати с дискусиите.
Европейските лидери и други съюзници на Киев ускоряват преговорите за гаранции за украинската сигурност след срещата на върха в Аляска между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин. Военните лидери на НАТО проведоха виртуална среща в сряда, на която беше обсъдена подкрепата за тези гаранции.
Мелони е предложила план, сходен на клаузата за колективна отбрана в член 5 от Вашингтонския договор, твърдят източници пред Bloomberg, добавяйки, че отправеното предложение не включва украинско членство в Алианса.
Член 5 от Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, гласи, че атака срещу една страна членка на пакта е считана за нападение срещу всички. Той задължава страните да предприемат действия, които сметнат за необходими, за да подкрепят нападнатата държава, в т.ч. използването на въоръжена сила.
Въпреки това, член 5 не изисква автоматична военна подкрепа, а дава свобода на всяка една страна да определи вида и степента на помощта в зависимост от настоящите обстоятелства. Тази клауза е активирана само веднъж в цялата история на НАТО – след атентатите на 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци в Ню Йорк, САЩ.
Мелони за първи път повдигна идеята за разширяване на защитите по член 5 към Киев без покана за членство в НАТО през март 2025 г. Тя беше и един от осемте европейски лидери, които заедно със Зеленски посетиха Белия дом на 18 август, за да се срещнат с Тръмп и да обсъдят гаранциите за сигурност на следвоенна Украйна.
Предложението на Мелони сега е сред тези, които се разглеждат от европейските лидери, докато президентът Зеленски се подготвя за директни преговори с Путин. Планът ще изисква държавите, подписали споразумения за сигурност с Украйна, да обсъдят и реагират светкавично при повторна руска атака след сключването на мирно споразумение.
Вариантите за реакция включват подкрепа за отбраната на Киев, икономическа помощ и санкции срещу Москва, отбелязват източници, запознати с дискусиите. Не е ясно дали планът ще включва изпращането на украинска територия на войски от отделни европейски държави.
Bloomberg съобщи, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в Украйна като част от мироопазващ контингент за възпиране на Русия от подновяване на войната в нарушение на евентуалното мирно споразумение.
Кремъл отхвърли категорично това предложение като руският външен министър Сергей Лавров настоя, че Русия трябва да е сред държавите, предоставящи гаранциите за украинската сигурност, припомня Frontline monitor в социалните мрежи.
„Сериозното обсъждане на въпроси за сигурност без Русия е път към нищото“, каза той.
Американският вицепрезидент Джей Ванс вече предупреди Европа, че ще и се наложи да плати “лъвския пай” за сигурността на Украйна, а Тръмп обяви, че войски на САЩ нямат работа там, освен някаква въздушна подкрепа за разузнаването. Не са много европейските лидери, които, дори и само на голи думи, са склонни да пратят войски на украинска земя – това са основно двама – галският петел Макрон и британецът Киър Стармър.
Дискусиите за евентуалното разполагане на войски в Украйна като част от мирно споразумение с Русия предизвикаха вълна от критики в Германия, пише Ройтерс.
Канцлерът Фридрих Мерц ясно заяви, че Германия е готова да обмисли участие в потенциална мироопазваща мисия в Украйна, но подчерта, че подобно решение ще изисква координация с европейските партньори и собствената коалиция.
В същото време всяко разполагане на войски на Бундесвера в Украйна най-вероятно ще трябва да получи мандат от Бундестага, което би било сериозно изпитание за канцлера, чието назначение беше одобрено едва от втория опит, отбелязва изданието.
Ръководителят на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) Алис Вайдел обвини консерваторите на Мерц във „подстрекателство към война“ и нарече самата идея за изпращане на войски „опасна и безотговорна“. Министърът на външните работи Йохан Вадепул също предупреди, че подобна стъпка „вероятно би била невъзможна задача за нас“.
В германското общество все още съществува предпазливост относно евентуалното разполагане на войски, отбелязва изданието, както заради нацисткото минало, така и заради неуспешния опит на Германия в Афганистан и Мали, който мнозина смятаха за катастрофален.
Недоволството нараства и на фона на милиардните разходи за помощ за Украйна на фона на собствените икономически проблеми на страната.
Политиците се опасяват от претоварване на дълго пренебрегваната армия и риска Германия да бъде въвлечена в пряка конфронтация с ядрена сила.
Критики се чуват не само от опозицията, но и от вътрешността на коалицията.
Така парламентарният лидер на ХДС Йенс Шпан призова депутатите да се въздържат от публични спекулации по тази тема – това беше съобщено от изтичане на информация в германските медии.
Скептицизмът е още по-силен сред по-малкия коалиционен партньор – Социалдемократическата партия на Германия (СПД), която традиционно се застъпва за диалог с Русия. „Германия трябва да стои настрана от този въпрос“, каза депутатът от СПД Ралф Щегнер.
