Краят на Пеевски е близо и няма да е като на Дон Корлене, а като на Андрей Луканов!

Вотът на недоверие може и да не успя формално да бутне правителството, но изпълни целта си – освети Пеевски като собственик на кабинета и негов задкулисен господар. Направиха го не дебатите в залата или мотивите на ППДБ, а в типичен стил самият Пеевски, който се изтъпани отпред пред мисирките и рече: “Казах им го – безсмислено упражнение. Колко време остава до края на мандата? 3 години и 3 месеца, 4 месеца? Толкова ще бъде мандатът! Аз съм гарант за това!“
Така санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания лидер на т.нар. ДПС-Ново начало Делян Пеевски обеща пълен мандат на правителството на ГЕРБ, подкрепено официално от БСП и „Има такъв народ“. Пеевски говори като мандатоносител и като премиер едновременно. Все едно е Бойко Борисов от 2013 и 2020 година.

Туш! Падането на кабинета е въпрос на много малко време, най-вероятно още през ранната зима с шока от поскъпването на живота веднага след еврото, но вече е ясно на #КОЙ е това правителство. На Пеевски. Понеже Пеевски няма честа да участва официално в него, а дърпа конците отзад от бекстейджа, очевидно е, че той си остава най – мрачната задкулисна фигура в държавата. От това Пеевски не печели нищо, а партньорите му от кабинета (или слугите му) от ГЕРБ и най-вече БСП и ИТН са изцяло губещи.
След като Пеевски твърди, че кабинетът зависи от него, БСП и ИТН нямат друг полезен ход, освен да излязат от него, но няма да го направят, с което приключват.

В момента Пееевски изживява своя апогей след санкциите по Магнитски и скандалите с ДАНС и КТБ, но това вече е краят за него и скоро след зенита си ще рухне.
Основно заради диспропорцията между огромната му институционална власт и нищожната му политическа легитимност. Пеевски го играе Пингвина от любимите му комикси за Батман и Готъм сити – хем обитава канализацията на обществото и свинства наволя, хем иска да играе светло със своето фрик шоу и да узурпира държавата и частния бизнес. И всичко това, защото баща му не го обича.

Пеевски е мафиотски бос, изкачил върховете на държавата, подчинил всички медии, но нехаресван от никого и неспособен да спечели едни прости избори. Вървим към екстремна диктатура и няма нищо плавно в нея. Буквално сме на една – две стъпки от установяването на авторитарен режим и на два – три месеца от взрив (социално – политически), който ще го прекрати в зародиш. Силата на Пеевски в в слабостта на другите, които той безжалостно експлоатира с методите, които единствено познава – корупция и компромати. При радикалното сътресение, което предстои, Пеевски ще трябва да установява хунта с оръжие и Народен Спецсъд срещу неудобните, ако иска да оцелее.
Проблемът му е, че държавният апарат е абсолютно развратен, без качества, с ниско ниво на квалификация и понеже е тотално мързелив, отказва и не може да изпълнява задълженията си. Това се отнася най-вече за секторите, в които Пеевски кадрува най-брутално – съдебната система, МВР и службите, които просто вече не могат да изпълняват задълженията си. Системите не работят, още малко от фрик шоуто на Пеевски и държавата рухва. Няма да остане и Кочина под руините.
Завършван с кратък коментар на Мадам В от Варненската пеевска клоака Афера, която прави сравнение и разсъждава за покера, който разигравали “тримата големи” Пеевски, Борисов и Радев.
Тъкмо Пеевски няма шанс срещу другите двама и не просто, защото те имат, а той няма грам политическа легитимност. България е част от политическа екосистема – ЕС и НАТО, според която той е неприемлив, скандален и чужд на системата. За разлика от него, Борисов (в много малка степен) и Радев (това е човекът) са приемливи партньори за всички на Запад, а дори и за Путин и за тези от по на Изток. Пеевски няма политическа легитимност вътре в държавата, няма и навън, единственият му модел за подражание остава идеологията чухче и моделът на династия Ким, изградила самозадоволяваща се и затворена държава. Такава беше и Албания при Енвер Ходжа по времето на дълбокия комунизъм.
Вотът вчера очерта контурите на финалната сцена с края на Пеевски, чиято агония след санкциите по Магнитски завлича България към дъното. Извадете Пеевски от уравнението и бързо ще се намери решение за държавата. Няма Пеевски, няма проблем, няма ограбване в индустриални размери, срив на институциите и ако Пеевски не напусне сцената с фрик шоуто си в разумен, но кратък срок, се очертава болезнен финале гранде за него. Краят му няма да е от бухалките, с които той плаши другите, а с тоягите или с измъкване от тюлените през покрива на някой негов бункер. Със сигурност Шишкото ще играе ва банк за всичко или нищо и за цялата държава, която да прибере в джоба си, която после се надява, че ще търгува с американците. Краят ще е фееричен и съвсем неочакван за самия него, така както в натиснал до дупка педала на газта на Белия автобус. В този край няма да има нищо от спокойствието и достойнството на смъртта на Дон Корлеоне в градината с доматите от Кръстника 2. Ще бъде по-скоро краят на Ал Пачино в Скарфейс и на холивудския гангстер Мики Коен, изигран от великия Шон Пен.

Драмата е на макс — истинска трагикомедия. Корпулентните герои на статуквото стенат, защото ги принудиха да извървят цели 100 метра пеша — риск, който може да застраши перфектните им телеса, изграждани с години заседнал труд. Борисов дори се възмутил, че не можел да дойде пеш чак от Банкя — сякаш другите депутати от цялата страна пристигат до Парламента от родните си места пеш.

Паниката е пълна: бълват глупост след глупост, като развалени принтери. Следващата им гениална идея вероятно ще е да си осигурят паркоместа в пленарната зала, та и охраните им да могат да влизат с тях — да не се мъчат, горките.

А Пеевски — той вече се движи с повече охрана от държавен глава. Очевидно отлично разбира, че когато всеки ден трупаш грехове, все някой ден може да се намери и някой, който да поиска да те изравни със земята. Както ми каза един стар познавач на прехода: „Съдбата на Пеевски ще е същата като на Андрей Луканов — в най-добрия случай ще свърши в изгнание.“

Илиян Василев