Безправова държава България, в която политици и прокурори не се интересуват от съд! ЗАЩО Сарафов на всяка цена?

Конституционната криза, която предизвикаха Висшият съдебен съвет (ВСС) и Сарафов с отказа си да се подчинят на закона не започна вчера, а в края на юли. Върховният касационен съд (ВКС) просто констатира следствие от тази криза – а именно, че незаконният главен прокурор не може да осъществява ключови правомощия. Продължаващото упорство на самия Сарафов, който впряга прокуратурата и Асоциацията на прокурорите да твърдят, че постановеното от ВКС няма кой знае какво значение, е висша степен на безотговорност и гарантира неизмерими негативни последици, както за цялата съдебна система, така и вероятно по конкретни дела.

Защитата, която Бойко Борисов оказа днес на узурпиращия функциите главен прокурор с думите “аз мисля, че е законен” пренася политическата отговорност за колапса на основен механизъм на държавното управление върху него и партията му, която, апропо, е излъчила бездействащите по темата премиер и министър на правосъдието.

Обясненията, че само Върховният административен съд (ВАС) може да отмени незаконосъобразното решение на ВСС, са формално верни, но няма да им свършат работа. Първо, защото самият ВАС е в същата ситуация като прокуратурата по отношение на своя председател. Второ, защото това, че никой не го е сезирал за да ги отмени, не означава, че въпросните актове са законни – а когато съзнателно нарушаваш закона, носиш и друг тип отговорност. И трето, защото е правно и житейски абсурдно шефът на прокуратурата – институция, чиято работа е да доказва твърденията си пред наказателния съд – да не е признат за законен от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Какво ще работи този главен прокурор, който Борисов счита за законен, като ВКС не го приема за такъв?

Ситуацията на Сарафов е невъзможна и неудържима, но вкопчвайки се в поста си, той носи и ползи. Предварително дискредитираната прокурорска колегия на ВСС окончателно бе разобличена като некомпетентна и/или зависима: първо от съдийската колегия на същия орган (която не последва абсурдното й тълкувание), а след това от ВКС, който има правомощие да го отхвърли в конкретни случаи и го направи категорично. Прокуратурата се показа в пълния си “блясък” и с това, че сред близо 1500-те ни прокурори не се намери нито един да възроптае пред очевидното закононарушение. Борисов пък се изяви като основен пазител на незаконното статукво в неразрушим съюз с мълчаливия по въпроса Пеевски. Пред гражданството се показа на голо Властта на беззаконието и доказа характера на безправовата държава. Каква друга може да е страна, в която прокурори и водещи политици не се интересуват ни от закон, ни от съд?

Остава въпросът за реакцията.
Разчита се на липсата на мобилизация на гражданската енергия, понеже в съзнанието на властимащите, изразено най-ясно от ДПС – Ново начало, “мина времето, в което протести сваляха правителство”. Казусът “Сарафов” има потенциал да опровергае тази сентенция. Стискам му палци!

автор Крум Зарков, бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев

Защо Сарафов на всяка цена?

От „няма никога да бъда главен прокурор, не искам, няма да се кандидатирам“ до „оставам главен прокурор“, пък ако ще и на цената на конституционна криза.

Конституционна криза е, пак го пиша, непризнаването от страна на върховния съд, че прокуратурата има легитимен ръководител. Това поставя под сериозен въпрос дейността на цялата институция, управлявана по такъв начин.

Оказва се, че каквото и да става, Сарафов трябва да бъде главен прокурор.

И въпросът е: ЗАЩО?

С какво е толкова ценна точно тази конкретна личност, че никой друг не може да седне в стола й?

Някакъв много качествен управленец ли е, прокуратурата под негово ръководство е постигнала велики успехи ли, изпълнил е заявките, които сам даде, поемайки поста ли?

Какво налага точно този човек да бъде шеф на тази институция, дори на цената на явен разпад на държавността?

Искам да чуя отговора на този въпрос от авторите на правните мнения в защита на легитимността на Сарафов.

Не на книга дали може, а защо трябва.

Този въпрос няма отговор.

По абсолютно същия начин, както нямаше отговор въпросът как Прокурорската колегия и цялата институция прокуратура си легнаха една вечер гешевисти и на сутринта се събудиха сарафовчета.

Гешев, в чиято защита се писаха писма, правеха се хипънинги в Бояна, излизаше се на стълбите на Съдебната палата, отхвърляха се мотивирани искания за предсрочно прекратяване на мандата му и пр. беше разжалван за часове.

По-ярко доказателство за задкулисното упражняване на реалната власт в правосъдието в някакви други сгради (по Цацаров), а не във формално посочените за целта, от случващото се по върховете на прокуратурата няма.

Защото няма нито една нормално звучаща, логична причина, която може да бъде изтъкната в подкрепа на тезата, че Сарафов трябва да седи в кабинета на главния прокурор, ако трябва и на цената на сриване на всичко каквото е останало от т.нар. правосъдие.

Не на книга дали е допустимо, което дори не е толкова важното, а ЗАЩО ТРЯБВА.

Андрей Янкулов, бивш прокурор