На хоризонта е Еврозоната с висок бюджетен дефицит, намаляващи доходи, инфлация и скорошна дългова криза, а бюджетът за първата година още не се е появил. Иде ли нова Виденова зима с катастрофалния бюджет за следващата година?
автор Георги Вулджев
Когато се говори за проблема с държавния бюджет трябва да се гледа голямата картина.
Приказките за евентуални промени в данъчната система са абсолютно неадекватни, защото картината е красноречива – проблем с данъчните приходи няма, но очевидно имаме прекалено раздут публичен сектор.
Данъчните приходи растат с двуцифрен темп за поредна година (през август с 15% по-високи отколкото година по-рано), което ясно показва, че в данъчната система проблем за „реформиране“ няма, поне що се касае генерирането на фискални приходи.
Ако нещо не е счупено, не се опитвай да го „поправиш“, за да не го счупиш наистина. Както може да се случи с потенциално вдигане на данъчната тежест, което рискува да удуши и без това крехкия икономически растеж, който генерира самите приходи. Ако някой ви казва, че трябва да се промени данъчната система, за да бъде „решен“ проблема с дефицита, той или ви лъже или просто не разбира за какво говори.
Вниманието очевидно трябва да е насочено към разходите. И когато го направим фундаменталният фискален проблем много бързо става пределно ясен. Наблюдаваме два очевидни и неоспорими факта. Първо, през последните години има рекордно вдигане на разходи за заплати. Второ, това се случва в рекорден за стандартите на ЕС публичен сектор като дял от цялата заетост в страната.
У нас публичният сектор отговаря за 24% от общо наетите лица през 2024, според НСИ, което e много високо ниво и по най-актуални данни значително над средното за ЕС. И искаме да вдигаме заплатите в толкова раздут сектор с над 20% ежегодно. И същевременно дефицитът да не расте. Еми няма как да стане.
В контекста на така или иначе висок бюджетен дефицит или заплатите ще растат бавно (под 10%) или броя на заетите в публичния сектор ще пада (за да не расте неконтролируемо тежестта на разходите за заплати). Третият сценарий е дългова криза след няколко години.
автор Стоян Панчев:
Бюджетните проблеми на България вече ще изнервят и Брюксел. Освен това правителството вече нарушава собствените си решения.
Процедурата за Бюджет 2026 вече е затънала в непрозрачност със съмнение за преждевременен отказ от национален суверенитет.
По европейските правила страните в еврозоната са длъжни да координират по-тясно, отколкото останалите членки в ЕС, фискалната си политика:
Това включва пряк контрол от Европейската комисия на ранен етап – още при изготвянето на проектобюджетите за всяка следваща година.
Страните, които използват еврото, са длъжни до 15 октомври да представят своите проктобюджети за следващата година на ЕК и на Групата на финансовите министри на страните от еврозоната (Еврогрупата).
България формално още не е в еврозоната, но вече е редно да се съобразява с тези правила.
Защото никой не би искал държава с продънен бюджет още от първия ден на членството ѝ в еврозоната.
Точно заради това Хърватия доброволно е представила своя проект на бюджет на Брюксел няколко месеца преди фактическото си присъединяване към еврозоната. Има го на сайта на ЕК.
Към момента обаче България много изостава и не е готова за подобна стъпка.
Разговорите за Бюджет 2026 дори в София на практика още не са започнали.
Освен, че правителството започва да създава проблеми на еврозоната с изпуснатия си бюджет, то нарушава и национални вътрешни срокове. То вече е в нарушения на собственото си Решение № 474 от 17 юли 2025 г. относно бюджетната процедура за 2026 година. Съгласно това Решение:
1.До 25 септември 2025 г. Министерството на финансите трябва да е подготвило законопроектите за изменение и допълнение на данъчните закони.
- До 3 октомври 2025 г. Министерството на финансите трябва да е публикувало на интернет страницата си есенната макроикономическа прогноза.
- До 7 октомври 2025 г. министърът на финансите трябва да е съгласувал с Фискалния съвет законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 г. и проекта на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.
4.До 10 октомври 2025 г. председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество трябва да е свикал заседание за обсъждане на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.
5.До 13 октомври 2025 г. министърът на финансите трябва да е внесъл в Министерския съвет за разглеждане и одобряване проектобюджета.
6.До 15 октомври 2025 г. Министерският съвет трябва да е провел заседание, на което да е одобрил проектобюджета.
Никой от тези срокове не е спазен, според публично достъпната информация:
На сайта на МФ няма нова макроикономическа прогноза.
Няма информация проект на държавния бюджет да е обсъждан с Фискалния съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Правителството не проведе заседание на 15 октомври и не се знае кога ще се събере.
Разбира се има теоретична вероятност някакъв проектът на Бюджет 2026 да е готов и вече да изпратен на Брюксел. Ако е така, излиза че:
Толкова важна стратегическа информация се крие – от обществеността, медиите и експертите, но и от народните представители (които в крайна сметка трябва да обсъдят и гласуват Бюджет 2026).
България напълно се е отказала от финансовия си суверенитет си още преди приемането на еврото.
източник Фейсбук
Колажи и Карикатури
На хоризонта са избори. Еврозона няма да има. Бъдете спокойни!