Извънредно в BNEWS! С национализацията на Лукойл Бургас България плаща милиарди за ваденето на Делян Славчев Пеевски от санкциите по Магнитски!

Ето това е 100% – та истина – Плащаме с двойната цена на Лукойл – 3 милиарда лева или 1,5 милиарда долара ОТГОРЕ – най-скъпата отмяна на санкциите по Магнитски на Делян Славчев Пеевски!

Дидко Тръмп от Али Експрес и слугата му Бойко Борисов играят двойна игра и се въртят на два шиша – хем пълнят гушата на руснаците с двойна цена за Лукойл – Бургас, тоест дават милиард и половина отгоре от нашите пари, хем се мазнят на оригиналния Тръмп, който не желае да ги чува и вижда и въобще няма да им вдигне телефона, а и няма на какъв език да си говори с тях, освен на шано български с 50 думи речник, но той не го знае. Цялата държава (без Румен Радев и още няколко човека) са заложници на Момчето и неговата битка за оцеляване в политиката и бизнеса, въпреки че е дамгосан като световен крадец и корумпиран политик.
Най-комичното е, че Пеевски и Борисов, както винаги и както стана с 3-те милиарда от нас за “Турски поток”, ще напълнят гушата на Кремъл, а от Америка ще получат един як каубойски шут отзад. Един път слуга – завинаги слуга! Москва не вярва на сълзи, а само на пари, Вашингтон – също.

BNEWS

Анализ на Илиян Василев:

Знаете ли защо ние изпреварихме Германия в усърдието да изпълним дори непоисканото от страна на Америка. Вие не знаете какво точно са поискали от САЩ за да позволят продължаване на дейността на рафинерията. Но аз знам – искат ангажименти и план, добре разположен и обусловен във времето. Не до 21 ноември.
Това, че във Финландия, в Молдова и в други страни ще спрат бензинстанциите Лукойл само ви казва да следите какво ще стане и с бензиностанциите им у нас. Разликата е, че във Финландия и Молдова Лукойл няма рафинерия, но така или иначе примката се затяга. Няма да стане с малката банка, която да ги обсулжва.
Лъжа е, че Германия също ще национализира активите на Лукойл – напротив от три години дава предписания на Роснефт да ги продаде, но руснаците не бързат. Но управляват рафинерията и внасят казахски нефт – тоест направиха така, че руския бюджет не печели нищо. За това и САЩ им дават редовно дерогация – защото е важен крайния ефект – руският бюджет да не получава нищо. Германците действат внимателно, за да се избегнат правни последици.
„Надграждането“, за което говори Борисов, а аз бих казал натягането към Америка с национализацията, за което разбира се ОФАК нямат против, но без да поемат никаква отговорност в случай на искове срещу държавата, е за да поставят отново на тезгяха на пазарлъка със САЩ – отмяната на санкциите на Пеевски.
Нищо, че за това можем да платим и като данъкоплатци и като потребители стотици милиони, дори милиарди.
Целият управляващ елит е фокусиран върху главната задача на България да осигури политически простор за проекта на посткомунистическата номеклатура и службите – Делян Славчев Пеевски. Или той или никой. И след като му осигури подобен простор да му даде и най-големия индустриален актив, което да му позволи да контролира свързаните парични потоци.

Източник Фейсбук

Най-лошият сценарий

Най-лошият сценарий

Основното подозрение е, че всички тези високооборотни законодателни действия са преднамерено създаване на условия за придобиване на рафинерията, а не за гарантиране на енергийната сигурност.
Чрез създаване на правен хаос около собствеността, целта е „Лукойл“ да бъде принудена да продаде активите си в България. Купувачът няма да е прозрачна западна компания, а структура, близка до Пеевски и неговия бизнес кръг.

Ако Пеевски или свързани с него лица придобият рафинерията, формално собствеността ще стане българска. Това би позволило да се заобиколят част от санкциите и да се продължи работа с руски капитали или суровини, но под нов, местен контрол.
В този сценарий, руският интерес е да запази контрола (пряк или индиректен) върху стратегическия актив в Бургас, да продължи да генерира приходи от продажба на петрол и да поддържа своето икономическо и политическо влияние в България. Мрежата на Пеевски, която обслужва руски интереси чрез непрозрачни схеми (като „Булгартабак“ и търговията с ембаргови стоки по време на войната), се вписва идеално в ролята на „нов собственик-посредник“.

Така този бизнес кръг печели контрол върху най-голямото промишлено предприятие, генериращо огромни приходи, като затвърждава монополното си положение в българската икономика

От друга страна, Кремъл запазва влияние върху стратегически енергиен актив в страна членка на ЕС и НАТО, заобикаляйки санкциите чрез „български посредник“.

На практика се нарушават духът и целта на американските и европейски санкции, които са насочени към лишаване на русия от финансиране за войната в Украйна.

Този сценарий създава сериозни опасения за националната сигурност и надеждността на България като член на ЕС и НАТО.

Татяна Юлиян Матей

Американската търговска камара разкри, че правителството Желязков няма пряк диалог със САЩ!

По темата за „Лукойл“ и санкциитена САЩ се изисква активна работа от страна на правителство на България по това да се договори продължаване на дерогацията. Това е нещо, което трябва да стане в абсолютно спешен порядък и с приоритет. С размяна на писма няма да е достатъчно да се получи, каквото и да било удължаване на дерогацията. Това заяви главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов в предаването „Неделя 150“ на БНР.

Той разкритикува остро проектобюджета на страната за 2026 г.

Вместо да подобряваме средата и да се погрижим за добруването на компаниите, тяхното развитие, този бюджет ще бъде много голям удар върху бизнеса и няма да доведе до изсветляване на сивата икономика, подчерта Иван Михайлов.

Главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България допълни, че е дълбоко скептичен, че планираното повишаване на данъците и специално на данък дивидент ще доведе до по-добра събираемост. Със сигурност няма здравомислещ, който да смята, че това ще доведе до по-добър ефект върху събираемостта и съответно фиска на държавата, добави той.

Национализацията на Лукойл ще катастрофира в съда като реакторите за АЕЦ Белене

СКАНДАЛЪТ С ОСОБЕНИЯ УПРАВИТЕЛ В „ЛУКОЙЛ”

Пременил се Илия – все в тия! – промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти.

1. Промените в закона въобще не засягат необходимите промени в международните договори на страната ни с Руската федерация и особено този за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Според текста му той може да бъде денонсиран с предварително уведомление от 12 месеца, но може да бъде денонсиран и заради особени обстоятелства – наложени санкции върху Русия и руски корпорации и лица като държава-агресор, като страна, обявила официално България за неприятелска държава и заради „фосмажорните обстоятелства”, свързани със санкциите.
   Без денонсиране на този договор България рано или късно ще бъде осъдена.
2. „Надграждането” на германския модел у нас чрез правото да се продават активите или цялата рафинерия с решение на Министерския съвет е модернизиран копи пейст на отвратителната история с АЕЦ „Белене” – едностраното виновно прекратяване от България на договорните отношения с „Атомстройекспорт” само два дни преди да изтече срока за Споразумението за строителството й. Тогава, в онзи случай предупредих до какво ще доведе този уж „антируски” акт, но никой не ме чу. Дано да ме чуят сега.
3. Без да съм пророк, ще пророкувам както пророкувах за АЕЦ „Белене” – със сигурност ще бъдем осъдени ако продадем рафинерията. Рискът след края на войната в Украйна страната ни да бъде осъдена от „Лукойл” за огромна сума е невероятно висок. Невероятно висок е и рискът България да бъде осъдена за огромни суми от евентуалният купувач на „Лукойл интренешънъл” (задграничните активи на компянията) – независимо дали е подставено лице на руснаците или голяма западна компания.
4. За разлика от немския модел промените в Закона въобще не сочат като преамбюл за тяхното приемане наложените санкции върху „Лукойл”, с което вносителите елиминират защитата на България пред евентуален арбитраж с аргумента „непреодолима сила” и „непредвидени обсоятелства”.
5. Затова е абсолютно необходимо в промените да се запишат в отделни членове като условие „непреодолима сила”, свързана с външни причини и „форсмажорни причини”. Иначе направо постиламе пътя на Русия и нейните компании – пряко или чрез подставеното им лице, купила Нефтохима, или на истински западен купувач, ако такъв се появи, да спечелят чрез съдебен процес милиарди от национализацията, която ще се извърши чрез продажбата на комбината или на отделни активи.

Нищо от това в т. 1-5 не фигурира като аргументи или законодателни предложения при парламентарното мнозинство на Борисов, Пеевски, Слави Трифонов. Основателно ги подозирам, че съзнателно залагат капан – т.е. че са руски и „лукойловски” проксита. Другата алтернатива е да са всичките те до един да са „калинки”.

Основателно подозирам и евроатлантическата им опозиция. Тя не си служи с тези аргументи, не предложи законодателни текстове в приетите промени, макар че иначе е повече от гръмогласна. Следователно или са същите „калинки”, или са руски проксита.

Както отбелязах в един по-предишен пост, щом проблемите опрат до милиарди, свързани с Русия, у нас в задкулисието на политическите и бизнеселити заради тайни интереси почти не остава какъвто и да е „западняк”.
Спомням си как евроатлантиците навремето с крясъци подкрепиха едностранното прекратяване на договора за АЕЦ „Белене” непосредствено преди да изтече и какво се случи след това.
Сега крясъцитге са и от двете страни – от властта и от противниците й като евтин театър, разиграван пред публиката и западните наблюдатели. Но без такива текстове (т.1.5) промените стратегически работят в полза на Русия и рано или късно България ще бъде осъдена да плаща милиарди.

Достойнствата на промените в закона:

6. 
   Особен управител е задължително да има.
7. 
   Задължително е собствениците („Лукойл”) да не може да оспорва неговите действия, вкл. и в съда.
8. 
   Задължително е решението за избора му да се взима от правителството.
9. 
   Ако президентът Румен Радев наложи вето върху всички промени в законопроекта, значи работи за руснаците.
10. 
    Ако обаче не наложи вето, значи пак работи за руснаците.
11. 
    Ако се аргументира за евентуално вето по някакъв начин с т. 1-5, значи не работи за руснаците.
12. Ако обаче се забави с това евентуално вето до крайния срок (22 ноември) и тогава се аргументира по този начин, обслужва руските интереси.
13. 
    Ако парламентарното мнозинство при евентуално вето не допълни промените с посоченото в т. 1-5, следователно обслужва свои лични, користни интереси, съвпадащи с руските.
14. 
    Ако неговата опозиция се разсее за т. 1-5 или са тъпи калинки, или са в хипотезата на т. 13.
15. 
    Ако ПП-ДБ продължат да настояват за възможността на „Лукойл” да оспорва действията на особения управител, вкл. и в съда, значи защитават руските интереси.
16. 
    Ако Конституционният съд отхвърли рано или късно промените в закона, значи създава предпоставки България да бъде осъдена от руската компания или от Русия.

Времето хвърчи и всяко забавяне ще е фатално. Опасявам се, че въпреки здравата икономическа, финансова и политическа логика забавянето ще го има. В мътна вода най-лесно се лови риба. При влезли в сила санкции и неуреден особен управител на българските активи на „Лукойл” почтни е сигурно, че бензиностанциите ще попресъхнат, а цените ще се устремят в небето, макар че истинска причина за кризата няма да има.

А образно казано: върху националния ни флаг е крайно време да не стои нито гербът на Русия, нито логото на „Лукойл”.

Автор Григор Лилов