Politico гърми: България и Италия подкрепиха Белгия срещу кражбата от ЕС на замразените руски активи!

Италия, водеща фигура в ЕС, се присъединява към Белгия в противопоставяне на руския план за замразяване на активи – Белгия си намери съюзник в тежка категория, но към него се присъедини и България. Означава ли това, че кабинетът Желязков обръща палачинката с 200 след оставката или е просто проява на здрав разум? Дали това не е бил целта на визитата и срещите с партии като ГЕРБ, ППДБ и ДПС НеНе и със самия Желязков на заместник помощника на Държавния секретар на САЩ през изминаващата седмица? Такава проява на собствено мнение в Брюксел не е характерна за нашите безгръбначни политици.
Италия и Белгия обединяват усилия, за да окажат натиск върху Комисията да предложи алтернативи за финансиране на Украйна.

БРЮКСЕЛ — Италия подкрепя Белгия в противопоставяне на плана на ЕС да изпрати 210 милиарда евро от замразените държавни активи на Русия в Украйна, според вътрешен документ, видян от POLITICO.
Интервенцията на Рим, №3 в ЕС по население и право на глас — по-малко от седмица преди ключова среща на лидерите на ЕС в Брюксел — подкопава надеждите на Европейската комисия за финализиране на сделката по плана.
Комисията настоява страните членки на ЕС да постигнат споразумение на срещата на върха на Европейския съвет на 18-19 декември, така че милиардите евро от руските резерви, държани в банката Euroclear в Белгия, да могат да бъдат освободени за подкрепа на разбитата от войната икономика на Киев.

Белгийското правителство се въздържа от опасения, че ще бъде задължено да изплати пълната сума, ако Русия си върне парите, но досега му липсва тежък съюзник преди срещата на върха през декември.
Сега Италия разтърси дипломатическата динамика, като изготви документ с Белгия, Малта и България, насърчаващ Комисията да проучи алтернативни варианти за използване на руските активи, за да поддържа Украйна на повърхността през следващите години.
Четирите страни заявиха, че „приканват Комисията и Съвета да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти в съответствие с правото на ЕС и международното право, с предвидими параметри, представляващи значително по-малки рискове, за да се справят с финансовите нужди на Украйна, въз основа на заемна линия от ЕС или мостови решения“.
Четирите страни се позовават на План Б за емитиране на съвместен дълг на ЕС за финансиране на Украйна през следващите години.
Тази идея обаче има своите проблеми. Критиците отбелязват, че тя ще увеличи високото дългово бреме на Италия и Франция и изисква единодушие – което означава, че може да бъде наложено вето от приятелския на Кремъл унгарски премиер Виктор Орбан.
Четирите страни – дори ако към тях се присъединят прокремълските Унгария и Словакия – не биха могли да изградят блокиращо малцинство, но публичната им критика подкопава надеждите на Комисията за постигане на политическа сделка следващата седмица.

Докато десният министър-председател на Италия Джорджа Мелони винаги е подкрепяла санкциите срещу Русия, правителствената коалиция, която тя ръководи, е разделена по отношение на подкрепата за Украйна.
Крайнодесният вицепремиер Матео Салвини зае приятелска към Русия позиция и подкрепи плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна.
Извънредно положение
Отправяйки допълнителна критика, четирите страни изразиха скептицизъм към възможността Комисията да се възползва от извънредни правомощия, за да преразгледа настоящите правила за санкции и да запази замразените активи на Русия в дългосрочен план.
Въпреки че гласуваха в подкрепа на този ход за запазване на единството на ЕС, те заявиха, че са предпазливи от последващо използване на руските активи от самите тях.
„Това гласуване не предопределя при никакви обстоятелства решението за евентуалното използване на обездвижени руски активи, което трябва да бъде взето на ниво лидери“, написаха четирите страни.
Правният механизъм за дългосрочно замразяване има за цел да намали вероятността прокремълски страни в Европа, като Унгария и Словакия, да върнат замразените средства на Русия.

Длъжностни лица твърдят, че това заобиколно решение подкопава шансовете на Кремъл да освободи активите си като част от следвоенно мирно споразумение и следователно укрепва отделния план на ЕС за използване на тези пари.
Четирите страни обаче написаха, че правната клауза „предполага много дългосрочни правни, финансови, процедурни и институционални последици, които биха могли да надхвърлят този конкретен случай“.
Джована Фаджонато

Коментар в социалните мрежи:

Георги Вулджев:

Адекватно външнополитическо действие на България. Нещо доста рядко напоследък.

Наскоро писах защо планът на Европейската комисия активите на руската централна банка в Белгия да се използват за „репарационен“ заем е много глупава и опасна идея. Особено с оглед на това, че натоварва Белгия с огромен правен и финансов риск, а другите страни членки отказват да я подкрепят с адекватни гаранции.

Но вместо да деескалират и потърсят алтернативи, започнаха да заплашват Белгия, че ще я третират като Унгария. От „Политико“ цитираха анонимни „дипломати“, че премиерът на Белгия ще бъде третиран като Орбан и приоритетите на неговото правителство ще бъдат игнорирани във всички дела на Европейския съюз и особено изготвянето на следващия бюджет.

Със сигурност някои от най-агресивните „дипломати“ в това отношение са немски, с оглед на това, че Мерц напоследък се опитваше да оказва най-голям натиск върху премиера на Белгия Барт Де Вевер. Представете си за колко безумна ситуация говорим, щом такива заплахи се отправят към Белгия – държавата, която е почти синоним на ЕС, в която неслучайно се намират толкова много от институциите на съюза.

Поради твърдата позиция на Де Вевер се роди за мен абсолютно безумната идея да използват член 122 от Договора за функционирането на ЕС, за да заобиколят вето. Този член позволява в специфични тежки кризисни ситуации да се вземе решение с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие.

Но този член, както е написан, важи само за ситуации касаещи страни членки на ЕС, каквато Украйна не е. Освен това е предвиден за икономически казуси, а в случая ще се използва за целите на външната политика на ЕС. Сфера, в която по принцип се изисква единодушие.

Затова и позоваването на този член в настоящата сиуация по всяка вероятност би било нарушение на правото на ЕС. Самият Барт Де Вевер описа плана на ЕК за руските активи по следния начин:

„Това би било като да влезем с взлом в посолство, да вземем всички мебели и след това да ги продадем.“

Тази формулировка е особено съществена, защото намеква, че Белгийският премиер намира плана на ЕК за потенциално престъпен. По договорите на ЕС правото на ЕС стои над националното законодателство, но до каква степен важи това?

Ако Барт Де Вевер искрено смята, че се извършва буквално криминален акт, дали не би бил длъжен да го спре? За мен това изглежда като намек, че Белгия ще откаже да кооперира и позволи руските активи да се ползват за заем към Украйна, дори да се вземе официално решение на Съвета на ЕС след позоваване на чл. 122.

Резервите на Белгийското правителство са напълно обосновани и няма нищо изненадващо в това, че сега други държави, начело с Италия, го подкрепят. Радвам се, че и България заема позиция по темата, защото начинът по който този казус се разви е безумен и тези опити да се извият ръцете на Белгия са далеч по-голяма заплаха за единството на ЕС отколкото който и да е външен враг.

България има особен интерес да се противопостави на това, именно защото също е малка държава. Както в момента държава като Германия се опитва да извива ръцете на Белгия да поеме абсолютно диспропорционален за нея риск, в един момент и ние можем да се окажем в такава незавидна позиция.

Не трябва да се допуска правото на ЕС да се третира като някаква врата в полето. Или ще се прилага адекватно, както е написан, или няма да се прилага въобще. Много е срамно, впрочем, как същите наши политици, които ни проглушиха ушите как не може да има референдум за отлагане на присъединяването към еврозоната защото бил срещу правото на ЕС (нещо, което е невярно всъщност), сега не гъкват по този казус, който е далеч по-ясен.