Топ коментар: Мразя ПП и ДБ, защото ненавиждам Борисов, Пеевски и ГЕРБ!

Много често хората ме питат защо съм толкова ожесточена към ППДБ и не спирам да ги хокам и критикувам. Отговорът на този въпрос е много кратък: Мразя ГЕРБ! И Баце персонално. Направо ги ненавиждам.

И когато ППДБ се сглобиха с тях (а преди това бяха взели гласа ми няколко пъти), приех много лично цялата работа и се почувствах лично предадена. Цялата ми ненавист от Баце се прехвърли върху тях. Разбира се, аз и Баце все така си го ненавиждам, но ненавистта ми някак се клонира.

Намразих ги още повече, когато изпраха Баце и Пееф по медиите, когато гласуваха един куп закони с тях, когато спасиха имунитета на Баце, когато зад гърба ни ходиха по манастирите, когато Алексей Петров им уреждаше сглобките, когато писаха конституции заедно, когато Спецов изпра Пееф два пъти, а също и таткото на Мис Бикини, и най-вече заради онези смс-и към Пееф.

Най-хубаво ми беше през 2020 година, когато Баце и Пееф бяха наврени в ъгъла. Изпитвах огромно удоволствие от факта, че единият се скри чак в Дубай, а другия няколко месеца заобикаляше София отдалеч. Тези двамката трябваше да си останат там! Не да ми правят сглобки с тях и да ги изпират по телевизиите и в НАП!

Аз, разбира се, после открих и други неща, които не ми харесват в ППДБ (особено в ПП) и те нещата се понатрупаха, но Баце е първопричината, така да се каже.

Като друга причина мога да изтъкна онази показна елитарност, чувство за превъзходство и арогантност, която лъха от тези хора, все едно са 15-о поколение графове и херцози. Намирам фалшивата им аристократичност и подчертаната дистанция от плебса за много дразнещи характеристики. В крайна сметка всеки може да се надуе и да върви като пуяк по улиците, но истински благородните и интелигентни хора просто никога не го правят.

Имат някои неща и в родословията си, които будят доста въпроси, а намирам и генезиса им като партия за много съмнителен. А също и някои техни чисто политически решения, които изглеждат прекалено фрапантно и екзотично отстрани. Появиха се и скандалите около Асен Василев, които хич не са за пренебрегване, както и разни други работи, и нещата се замазаха съвсем. Вътрешните конфликти в ПП вече съвсем не са вътрешни, ами станаха достояние на цялата държава, а тролската им ферма сложи капака на всичко.

Но може би едно от най-дразнещите неща е, че те просто не се вслушват в никой! Правят точно каквото си знаят, в резултат на което излизат някакви страшни глупости, обаче те никога не се поучават от това и продължават с голям ентусиазъм да забъркват отново и отново същите буламачи.

Това е пораждало в мен много пъти въпроса дали наистина това са грешки от неопитност и незнание, или съвсем преднамерени действия. Защото, съгласете се, но никой не може да греши толкова много пъти непреднамерено. Представете си при вас да дойдат 200 човека, ваши приятели и съмишленици, и да ви убеждават най-доброжелателно и загрижено да не правите сглобка с Баце, но вие напук на всичко да не се вслушате в нито един от тях и да отидете да я направите.

Не искат да направят широка коалиция, която да бъде общ фронт срещу Баце и Пееф, по една проста причина: страх ги е да не би новите им партньори да ги изместят в листите и те да останат отвън. Е, щом имаш такива страхове и столчето ти в парламента е по-важно, какъв борец против корупцията си ти?

От друга страна пък се опитвам да вляза и в обувките на симпатизантите им. Нямам предвид троловете, разбира се, нито онези 10-12 сатирични странички, които срещу заплащане бълват глупости на килограм. Нито пък истеричните лели-ППДБ. Имам предвид онези автентични симпатизанти, които са такива поради убежденията си.

Тази общност, към която скромно мога да отбележа, че принадлежа и аз, много дълго време не беше представена в парламента. Тези хора бяха като изгубени. Сега това е за тях надежда. И те отказват да повярват, че това е фалшива надежда, защото никой друг, който да ги представлява в цялост, не се появява на хоризонта. Затова са тихи, безкритични и всеопрощаващи към коалицията ППДБ. Предпочитат да не забелязват много неща, подкрепят ги безусловно и си казват предпазливо: „няма за кой друг“.

Тези хора просто не знаят, че политическото пространство не търпи вакуум. Винаги има за кой друг. Когато няма, ще го създадем. И когато иначе добре възпитани, кротки и интелигентни хора започнат бясно да ме нападат, да ме обиждат и да ме критикуват, аз знам защо го правят – моят глас отнема тяхната надежда. Кара ги да се съмняват, а те не искат това. Моите постове ги карат да се чувстват все едно, че лично съм ги ограбила.

Но не е така!
Аз искам да разбия илюзиите им на прах, искам да ги накарам да погледнат истината в очите и да я признаят. Да признаят, че това не е най-доброто за тях. Да разберат, че трябва да искат много повече. Че заслужават нещо по-добро от това и да го търсят, вместо да се примиряват и да се плъзгат по пътя на най-малкото съпротивление. Да, често ги провокирам, дразня ги, остра съм, саркастична съм, но как иначе да им въздействам?

Когато се държиш добре с един човек и той се държи добре с теб, и тогава никога няма да има сблъсък между вас. Но когато няма сблъсък как да му повлияеш, как да му изместиш орбитата така, че да погледне от друг ъгъл на нещата? С благи приказки убеждения не се променят. Защото всички убеждения на този свят, независимо за какво се отнасят, произхождат от някаква базисна вяра, на която се противодейства само с директна конфронтация.

Така, написах си всичко вече. Отдавна имах желание, но не знаех нито как да го поднеса, нито дали изобщо би имало смисъл от едно такова писание.

ПП: И ще продължавам да дълбая в раната, да се знае!

Евгения Стефанова, фейсбук