Ройтерс представи своята версия на въпросите, обсъдени от Русия, Съединените щати и Украйна на неотдавнашните преговори в Абу Даби.
Агенцията, позовавайки се на източници, съобщава, че една от ключовите теми е била възможността за постигане на мирно споразумение до март. Този срок обаче вероятно ще бъде отложен. Причината е липсата на съгласие по териториалния въпрос.
Източници на агенцията съобщават също, че украинската страна е предупредила американските преговарящи, че всяко потенциално споразумение трябва да бъде подложено на референдум сред украинските избиратели, който може да се проведе едновременно с националните избори.
„Американският преговарящ екип, воден от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, е заявил на украинските си колеги на скорошни срещи в Абу Даби и Маями, че би било най-добре да се проведе такова гласуване възможно най-скоро, съобщиха три източника.
Два източника съобщиха, че американски и украински представители са обсъждали възможността за провеждане на национални избори и референдум през май. Няколко източника, запознати с преговорите, обаче нарекоха предложения от САЩ срок нереалистичен.
Съобщава се и за ултиматум, поставен от украинците:
„Позицията на Киев е, че нищо не може да бъде договорено, докато САЩ и техните партньори не предоставят гаранции за сигурност за Украйна“, каза източникът.
Агенцията отбелязва, че несигурността относно съдбата на Донбас остава основната пречка за бърз мир.
Един източник на Ройтерс съобщи: „Все още няма напредък по териториалния въпрос.“
Съдбата на Запорожката атомна електроцентрала остава друга препъни камък, според Киев.
„Според един източник Русия е отхвърлила предложението на САЩ за прехвърляне на централата под контрола на Вашингтон, като електроенергията се разпределя…“ между Русия и Украйна. Москва настоява за собствен контрол, предлагайки на Киев евтин ток – нещо, което Украйна счита за неприемливо.“
КИЕВ, 6 февруари (Ройтерс) – Преговарящите от САЩ и Украйна са обсъдили амбициозната цел за март Русия и Украйна да се споразумеят за мирно споразумение, въпреки че този срок вероятно ще се провали поради липсата на съгласие по ключовия въпрос за територията, според трима източника, запознати с въпроса.
Съгласно рамката, обсъждана от преговарящите от САЩ и Украйна, всяка сделка ще бъде подложена на референдум от украинските избиратели, които едновременно ще гласуват на национални избори, според петима източници, пожелали анонимност, за да обсъдят частните обсъждания.
Преговарящият екип на САЩ – воден от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп, Джаред Кушнер – е изразил пред украинските си колеги на скорошни срещи в Абу Даби и Маями, че би било най-добре това гласуване да се проведе скоро, казаха трима от тези източници.
Преговарящите от САЩ са заявили, че Тръмп вероятно ще се съсредоточи повече върху вътрешните работи с наближаването на междинните избори в Конгреса през ноември, което означава, че висши американски служители ще имат по-малко време и политически капитал, които да похарчат за сключване на мирно споразумение, казаха два източника.
Вторият кръг от преговори, организирани с посредничеството на САЩ, приключи в четвъртък в Абу Даби с освобождаването на 314 военнопленници и ангажимент за скорошно възобновяване на дискусиите. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че следващата тристранна среща вероятно ще се проведе скоро в Съединените щати.
ОБСЪЖДАНО Е ГЛАСУВАНЕТО ПРЕЗ МАЙ
Двама от източниците съобщиха, че американски и украински представители са обсъдили възможността националните избори и референдумът да се проведат през май.
Но няколко източника, запознати с преговорите, определиха предложения от САЩ график като фантастичен.
Украинските избирателни власти прогнозират, че ще отнеме около шест месеца, за да се организират избори при сегашните условия.
„Американците бързат“, каза един източник, запознат с въпроса, добавяйки, че гласуване може да се организира за по-малко от шест месеца, но все пак ще отнеме значително време.
Организирането на такива избори би изисквало законодателни промени, тъй като подобни гласувания са забранени по време на военно положение в Украйна. Освен това би било скъпо.
Украйна иска прекратяване на огъня по време на цялата избирателна кампания, за да защити целостта на референдума, и твърди, че Кремъл има история на нарушаване на обещанията си за договорено спиране на бойните действия, каза един от източниците.
„Позицията на Киев е, че нищо не може да бъде договорено, докато не бъдат налице гаранциите за сигурност за Украйна от Съединените щати и партньорите“, каза източникът.
Белият дом отказа коментар. Офисът на украинския президент и руското посолство във Вашингтон не отговориха веднага на исканията за коментар.
КРАЙНИЯТ СРОК ЗА МИР ПОБУЖДА СКЕПТИЦИЗЪМ
Докато Украйна изпрати високопоставени политически делегати на мирните преговори, включително началника на кабинета на Зеленски и ръководителя на парламентарната му фракция, руският преговарящ екип е фокусиран върху военните въпроси и се ръководи от ръководителя на военното разузнаване ГРУ, адмирал Игор Костюков.
Заместникът на Костюков, генерал-лейтенант Владимир Алексеев, беше прострелян в Москва в петък от неизвестен нападател. Министърът на външните работи Сергей Лавров обвини Украйна в убийството на генерала, за да саботира мирните преговори.
Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви пред Ройтерс, че Киев няма нищо общо с нападението.
Един украински служител заяви, че Зеленски е отворен за идеята за избори в близко бъдеще, което многократно се появява като искане на САЩ, откакто Тръмп встъпи в длъжност през януари 2025 г.
Зеленски, чиято подкрепа намаля от началото на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., но остава доста над 50%, е уверен, че ще спечели, каза този служител.
Най-голямата пречка за скорошен мир в Украйна е липсата на яснота относно съдбата на източния украински регион Донбас, съобщиха няколко източника.
Русия настоява за контрол над целия Донбас като част от всяко потенциално мирно споразумение, дори когато Киев все още контролира над 2000 квадратни мили (5180 квадратни километра) от територията. Украйна определя това искане като неприемливо, въпреки че властите в Киев изразиха отвореност за проучване на креативни решения, като например демилитаризирана или зона за свободна търговия.
„Все още няма напредък по териториалния въпрос“, каза източникът, запознат с въпроса.
Съдбата на Запорожката електроцентрала, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която се намира на окупирана от Русия територия, също се оказа препъни камък.
Един източник отбеляза, че Русия е отхвърлила предложението на САЩ, според което Вашингтон ще контролира централата и ще разпределя електроенергията си както на Русия, така и на Украйна. Москва настоява да контролира централата, като същевременно предлага на Украйна евтина електроенергия, предложение, което Киев намира за неприемливо, каза източникът.
Ако тези въпроси бъдат решени, украинските избиратели все още биха могли да отхвърлят всякакви териториални отстъпки, които бъдат поставени на референдум.
Русия окупира около 20% от националната територия на Украйна, включително Крим и части от Донбас, завзети преди инвазията през 2022 г. Анализаторите казват, че Русия е спечелила около 1,3% от украинската територия от началото на 2023 г.
Докато анкетите показват, че значително мнозинство от украинците се противопоставят на териториални отстъпки в замяна на западни гаранции за сигурност, защитаващи нацията от бъдеща руска агресия, цифрите са намалели леко през последната година.
