На 19 февруари 2026 г. Министерството на отбраната и посолството на САЩ потвърдиха, че на летище София има самолети на ВВС на САЩ, обяснявайки го с „обучение“ и натовски дейности по „усилена бдителност“, без практически проверима конкретика. В същото време се съобщава за присъствие на въздушни танкери (KC-135) и транспортни самолети (C-17/C-130) – тоест платформи, които по дефиниция са свързани с разгръщане и поддръжка на операции, а не с „невинна екскурзия“.
И тук идва юридическият проблем, който властта се опитва да замаже със смехотворни PR-фрази:
Ако реално се предоставя логистична поддръжка (летище, обслужване, гориво, транзит, базиране) за потенциални удари, това не е “рутинна дейност”, а действие с висок международноправен риск. При удар без ясно основание по чл. 51 от Устава на ООН (самоотбрана) или без мандат на СС на ООН, се влиза в зона на нарушение на забраната за употреба на сила (чл. 2(4)). Оттук нататък всяка държава, която съзнателно улеснява такава операция, рискува да носи отговорност за подпомагане на международно неправомерно деяние – дори да не „натиска спусъка“. (не е нужно да извършиш акта, достатъчно е да го подпомогнеш съществено и съзнателно.)
Ако последва удар, който е незаконен или води до непропорционални поражения върху цивилни, логистичната верига има значение. Държавата не може да се прави на “случайно въввлечена” и после да каже: “ние само дадохме площадката, казаха ни че това били учения”.
“Не даваме оперативни детайли” не може да е стандартна реплика – особено когато обществото вижда военно разгръщане и международната обстановка ескалира. Това е въввеждане в заблуда. В демократична държава това минава през ясни отговори: Какво точно е поискано от България? Какво точно е разрешено? По коя правна рамка? Кой носи отговорност? Има ли парламентарен контрол?
И най-унизителният контраст: най-близкият съюзник на САЩ, Обединеното кралство, не е дало съгласие американците да използват британски бази за потенциални удари срещу Иран (вкл. Diego Garcia и RAF Fairford). Ето, че има държави с гръбнак и правов режим, които казват “не” или “само при ясни условия”. А ние какво сме?
Има ли гръбнак българското правителство? Защо България отново е третирана като територия, която просто “се ползва”, без публично обяснен правен режим, без ясни параметри, без отчетност – все едно Конституция, парламент и общество са досадна формалност? Това е елементарно настояване за суверенитет, правов ред и отговорност, преди да се окажем въвлечени в чужда война – и в чужди престъпления.
А най-унизителното от всичко е, че това се случва в деня, в който отбелязваме паметта на национален герой, борил се за „чиста и свята република“. Същите тези хора, които разнасяха китки по паметниците му, с делата си погазваха неговите завети.
Виктор Лилов, фейсбук


Има сто причини да се критикува служебния кабинет, но не и за външната политика и геополитическата ориентация.Това е един антипутинистки и антитръмпистки кабинет, твърдо украинофилски и това е един огромен плюс за него.Естествено е путиноидите да лаят по него, но чрез него Чичко Сорос удря як шамар на дъртото малоумно тръмпанзе.