Дара и арпаджик да продава на Женския пазар пак ще е звезда и ще си изхарчите ипотеката за нея!

DARA с песента „Bangaranga“ се класира и отива на финала на „Евровизия“ на 16 май. Изпълнителката откри втория полуфинал на песенния конкурс, който БНТ 1 излъчи на живо от Виена.

Българската песен беше първа на сцената в концерта, който определи последните финалисти за голямото шоу в събота. В песенния конкурс тази вечер се съревноваваха 15 изпълнители. Песента не е фаворит на букмейкърите, където водят Финландия и Австралия, но пък оглави класацията на журналистите.

Да не я мислим Дара. Дара и арпаджик на Женския пазар да продава, пак ще е звезда и пак само нейната сергия ще ви търсят очите, и пак цялата ипотека за арпаджик ще похарчите. Защото това момиче има харизма и мащаб, с които или се раждаш, или не. И вместо да се облегне на генетика и сексапил и да я кара по-полека през живота, тя се скъсва от бачкане, за да си преследва мечтите.
Дара дразни прекършените. Отказаните от друг или отказалите се сами да вярват, че в този живот има и хубаво. Че в България има хубаво. Забилите поглед в калта няма да простят на никого, камо ли жена, че стъпва на червен килим по-спокойно и естествено, отколкото те стъпват на плочките вкъщи.
Да не я мислим Дара. Да помислим нас. Кои искаме да бъдем – вятър в платната или котва на шията на едно 27-годишно момиче? Защото Дарина Йотова преди всичко не е „българският представител на Евровизия“ или виртуална чернова за нашите съобщения, мили или отвратителни, а човек, който има работа, харесва си работата и се опитва да я върши добре. Толкоз.
Успех, Дара. Не прави нищо за нас. Направи го за себе си.

Георги Блажев, фейсбук

Попъшка имитация на култура с визуално – емоционален фаст фууд!

„Bangaranga“ не е българска песен в какъвто и да е смислен културен план. Тя е корпоративен Europop продукт, сглобен от Dimitris Kontopoulos и компания. Лесно запомнящ се глупав припев, чалга-ритъм, сексуализирана визия и никакво съдържание.

Дара е чаровно 20+ годишно момиче.

Това е същността на днешната поп-култура, в която няма нищо автентично, което да казва нещо съществено за времето, за България, за младостта или за каквото и да било.

Само визуално-емоционален фаст фууд – блясък, цици, задник, усмивка, „енергия“ и кух припев, който се върти в главата ти като евтин TikTok тренд.

Всяка секунда от този спектакъл е калибрирана специално за вниманието на ТикТок поколението, което консумира съдържание на кратки, агресивни импулси.

В този интернационален панаир формата винаги трябва да крещи хистерично, за да заглуши абсолютното нищо, което е под нея. Целият този телевизионен спектакъл преминава през съзнанието без да остави следа, да предизвика мисъл или да адресира какъвто и да е истински социален или човешки проблем.

Зад цялата „евровизия“ стои една пошла имитация на култура, облечена в неон и автотюн (дигитален коректор на фалша, който може да направи и най-бездарният певец да звучи професионално… но прави гласа му изкуствен, защото му отнема естествената емоция и човечност).

Но да се изписват философски трактати за сатанизма или да се лее възмущение срещу упадъка на културата заради един музикален фастфууд, е форма на тежка провинциална комплексарщина.

Не може да очакваш кулинарен шедьовър от пластмасов вендинг автомат в метрото.

Nik Ray