В обществения живот има логика и нещата стават с натрупване, докато в един момент промените тръгват като на забързан каданс.
Една седмица от правителството с министър – председател Румен Радев и месец, след като отвя Боко и Шиши на изборите, Промените ни се стовариха като товарния влак, а България попадна в световните новини от няколко седмици в най-позитивна светлина:
- България спечели “Евровизия” за първи път в 70 годишната история и си има световна музикална звезда и тя красива, млада и образована българка, която се харесва еднакво от публиката и от музикалните критици. БЕЗСПОРНА световна звезда! С харизма, излъчване, талант, красота и прекрасна езикова култура – истинска българска от най-доброто от генофонда на нацията.
Може да се каже, че ДАРА и България дори промениха културния код на либералната глобалистка Евровизия и коригираха фокуса от джендърията и мъжете с грим, бради и рокли тип Кончита Вурст към истинската натурална хетеросексуална женственост. Вече пак ще е модерно да си истинска жена, а не полужена или полумъж. ДАРА сменя тренда. - Хегемонът Лудогорец отива в историята след 14 години шампионска доминация в ерата на “левскарите” Борисов и Пеевски.
- НСО вече не пази корпулентните и по-корпулентният трябва да гълта шкембето на турникета, за да се вмъкне в Парламента. Шиши опразни палатите, замлъкна завинаги и стяга Фалконите за последен полет.
Това е само началото, а голямата Промяна тепърва започва и е абсолютно неизбежна. Свиквайте. Както един политически лидер с приза Магнитски за световен принос в развитието на корупцията ни обеща преди време – Идва Новото начало и най-доброто предстои! Само, дето не позна, че началото ще е след края му и без него.
Положението за някои е бангаранга.
Сравнете ДАРА с типажите, които през подледните 20 години набутаха по високите етажи на институциите, в парламента и в обществения живот – сравнете ДАРА със силиконовите неграмотни блондинки, които Боко и Шиши ни метнаха с краката нагоре в постното меню за служебни премиери!?
По-добре ли е на сцената на Европа да ни представя, вместо момиче като Дарина Йотова от Варна, някоя силиконова селянка, надута с мафиотските пари, крадени от българския народ, като Цветелина Янева?
Сравнете как стоят пред “началниците” в Брюксел езиково грамотните Румен Радев и Илияна Йотова в сравнение с Борисов и Оня, който е персона нон грата за целия западен свят, но дърпаше до вчера конците на мъпет Шооото в държавата.
DARA идва, 6i6i и BACE (и Слави с Кончита Вурст и Тошко Африкански) си отиват!
И това няма как да е за лошо – за добро е.
Николай Бареков
Това българите не можем само чисто да се радваме. Отсега започнаха кахърите как ще се изложим като организатори догодина.
Аз пък предпочитам да си мисля за едно филмово заглавие:
„Роди се звезда“. Дара получи световна известност и възхищение. От сърце ѝ пожелавам само нагоре.
И така ще сбъдне мечтата на поколения талантливи артисти, които сякаш бяха зад желязна завеса и си останаха звезди само у нас. Дара срути тази стена по най-убедителния начин.
Богомил Бонев
Браво, Дара!
Това е колосален, личен и напълно заслужен триумф на едно изключително момиче.
Искам съвсем искрено да поздравя чаровната, магнетична и талантлива Дара. Тя спечели на международна арена със своята воля, труд и чиста енергия. Като българин аз изпитвам уважение към нейния личен връх и волята ѝ да не се пречупи пред напрежението, което никой от нас не може да си представи.
Време беше да видим българско име на този връх.
Сега Дара ще носи родния флаг, а ние ще стискаме палци за нейния път напред. Нека бъде здрава, изключително силна, благословена, и най-важното – нека винаги запази жива истинската България дълбоко в сърцето си, независимо по какви световни сцени ще я разхожда животът.
Bangranга ще ни остане спомен.
България осъмна на първа страница във всички европейски издания с позитивна новина.
За първи път такава голяма разлика с втория в класирането в цялата 70-годишна история на конкурса, фаворит на журито и публиката, плюс наградата Marcel Bezençon за най-добро артистично представяне.
Браво, Дара!
И все пак, едновременно с радостта от победата, в мен се прокрадва съмнението, че Европа ни награди тъкмо когато толкова малко изразяваме себе си и толкова много представяме чужди модели, култури, нрави и светове, малко е тъжно, че тази награда възнаграждава и насърчава не нас, такива какви сме, а доброволния ни отказ да бъдем такива, каквито действително сме.
За автентичност ли е наградата или за способността да я преглътнем, заличим и заменим с универсален продукт, годен за всеки пазар, публика и платформа?
А може би това е неизменната жертва на отказ от своето в процеса на приобщаване. Може би е награда за необратимото ни обезличаване! Кой знае!
Европа обича България, когато тя не прилича на себе си.
Обича я, когато е неутрална и не провокира с идентичност.
Този текст не е само за Евровизия, това е диагноза за начина, по който малките култури се опитват да се „продадат“ на големия пазар.
Всъщност, какво точно означава „българско“?
Редно е да признаем, че ако Дара беше излязла с гайда и народна носия и беше пяла на старобългарски, тя нямаше спечели. Щеше да е автентично българско, но нямаше да спечели.
Дара иска да пее поп музика, защото й харесва, и се чувства себе си в нея.
Всички вярваме, че има една истинска българска идентичност, че някъде в миналото сме били „истински“ и че всяко отклонение от това е загуба на идентичност. Но културата винаги е била смесица, адаптация и асимилация.
Българите са взели от траките, славяните, прабългарите, турците, руснаците и европейците. Нищо от това, което наричаме „българско“, не е съществувало в чист вид преди хиляда години, и няма да съществува след хиляда години.
По-важното е дали Дара се чувства българка, дали помни откъде идва. Дали, когато застане на световна сцена, носи нещо от тази земя в себе си.
Дара заслужава всички аплодисменти.
Но нацията не се измерва с класиране в Eurovision, а с това колко дълбоко помним кои сме.
Свободата на словото не е хейт
През последните седмици се активира цяла армия от „правилно мислещи“ моралисти, които с един замах опитаха да подменят понятията в мозъците ни.
Всеки, който си позволи да каже на глас че: „В този продукт няма нищо българско“, светкавично беше дамгосан като „хейтър“.
Спрете се.
Хейтът и свободата на мисълта са различни психологически видове.
„Хейт“ означава да мразиш човека, да желаеш лично зло на едно момиче, да я атакуваш като личност.
Критиката към формата („Евровизия“) не е хейт.
Това е легитимно, аргументирано и свободно мнение.
И имаш право да го изкажеш без да бъдеш дамгосан като хейтър.
Етикетирането на всяко несъгласие като „хейт“ е опасен механизъм за заглушаване на мисълта. Когато наречеш някого „хейтър“, ти спираш да слушаш аргументите му и започваш да атакуваш правото му на съществуване в публичното пространство.
Съпротивата срещу идеологията на един формат (а Евровизия Е идеологическа машина) чиято цел от години насам е тоталното етническо, национално и дори биологично-полово обезличаване и претопяване в хомогенна каша, е акт на индивидуално и национално самосъхранение.
Да кажеш „Искам да запазя своята култура“ – не е агресия, нито хейт, нарича се съпротива.
Съпротива срещу унифицирането на света в безлична супа, в която всички пеем, мислим и изглеждаме еднакво… и нямаме право да кажем „не“.
„Евровизия“ не е невинен младежки фестивал, а мащабна, идеологическа месомелачка за претопяване на всякакво етническо и културно разнообразие.
Свободата на словото означава – ти имаш право да харесваш Евровизия, аз да имам право да я критикувам.
Ти имаш право да кажеш „това е култура“, аз имам право да кажа „това е кич“.
И никой от двамата не е враг или хейтър.
Просто сме различни хора с различни ценности.
Но когато ми откажеш правото на мнение (когато ме наречеш хейтър, защото не мисля като теб) ти не защитаваш никаква свобода, а налагаш идеология, дори да не го осъзнаваш.
Дара спечели. България получи признание.
Радвам се за нея и за момента, но не спирам да питам: Какво точно спечелихме?
Може би отговорът ще дойде след време, а може и вече да е тук, но да не искаме да го видим.
Нека Дара бъде здрава, силна и благословена. Нека България да грее в сърцето й.
И нека не забравяме кои сме, дори когато светът ни награждава точно за това, че сме се съгласили да не бъдем такива каквито сме.
Свободата на мисълта не е хейт, тя е последната ни граница.
