Борисов е българският Фидел Кастро, който преживя 400 опита за атентат от ЦРУ, само дето Борисов се пази да не го убият, но никой не го търси, за да го убива, а “убийците” му отдавна са два метра под земята или са нахранили рибите.
2001 Бойко Борисов: Косьо Самоковеца ще ме убива
2003 Бойко Борисов, член на СИК: Мутрите с прякори ще ме убият
2004 Бойко Борисов: Сретен Йосич ще ме убие.
(Докато Бойко Борисов е главен секретар на МВР за 4 години са извършени близо 300 криминални поръчкови убийства и почти целият мутренски контингент е разчистен с куршуми и взривове. По негово време са убити и публично екзекутирани босът на Мултигруп Илия Павлов (наследен от Делян Пеевски), банкерът Емил Кюлев и босът на ВИС Георги Илиев, наследен от Таки.)
2005 Борисов: Комунистите ще ме убият, както убиха дедо ми. (За дедо му не е вярно.)
2009 Борисов: Тройната коалиция ще ме убие
2010 Борисов пуска мухата, че бившият му приятел Алексей Петров щял да го убие
2013 Борисов: Ахмед Доган ме е поръчал за убиване
2013 Борисов: Делян Пеевски и Цацаров ще ме убият в килията, ако ме арестуват.
2020 Борисов: Олигарските са пратили
в спалнята ми Мата Хари да ме убива
2022 Кирил Петков и Лена арестуват Борисов за една вечер и на сутринта го черпят с кроасан в килията
2023 Бойко Борисов: Руснаците ще ме убият мен заедно с Пеевски
13 години след 2013 Борисов: “Ако нещо се случи, политическо е…”
Ако го убият, неговото убийство ще е политическо (май, май този път Румен Радев ще го “поръчва”, защото най – после държавата няма да го пази с НСО и бюджетът ще спре да харчи парите на данъкоплатците за охраната му)
Рекапитулацията след десетки милиони, платени на НСО за лимузини и за охраната на Бойко Борисов:
За 25 години Бойко Борисов беше “убиван” десетки пъти от почти всички негови опоненти на улицата и в политиката, но оцеля, охрани се, качи 20-30 кила и стана неприлично богат поне с още толкова милиарди евро.
Повечето врагове на Борисов са разорени или екзекутирани публично (като Алексей Петров). Малцина като Пеевски от “убийци” му станаха ортаци.
Изводът е, че повечето от “убийците” на Борисов вече са убити, но убиваният продължава да си бъде жив.
Всеки път, когато Борисов се почуства застрашен и уязвим от съдебно възмездие за своите престъпни деяния през изминалите години, той вади изтърканата плоча с “убийството” си.
Историята, започнала като трагикомедия, продължава и се повтаря безкрайно като фарс.
Николай Бареков, политически вирусолог и борисолог
Свиквайте – на Борисов не му остана нищо освен да овладява жанра „Какви времена бяха“ в режим на самовъзвеличаване.
Нещо като късния соц и романтизирането на Людмила Живкова – как се занимавала с източни практики, колко „различна“ била и как едва ли не носела духовно просветление. Когато „техните“ са на власт, винаги започва пренаписване на историята с елементи на сантимент и митология.
Същото се случва и сега.
Борисов вече няма реална власт и едва ли отново ще има. И тъй като няма какво ново да добави към политическия си разказ, остава му само да раздува стария – да изброява стадиони, зали, магистрали и да използва всяка публична изява като упражнение по политическо самохвалство.
„Аз построих това.“„Аз направих онова.“„По мое време…“
Проблемът е друг.
Когато срещу построеното поставите:
похарченото;
обществените поръчки;
моделите на усвояване;
зависимостите;
концентрацията на ресурси около определени фирми и кръгове,
тогава неизбежно възниква един много неудобен въпрос:
Как е възможно човек, около чието управление има толкова много съмнения и обществени подозрения, да продължава да стои в центъра на политическия живот без нито една окончателна присъда? И да ви занимава с притчи, че без охрана има опасност за живота му?
Накрая, разбира се, ще ви бъде показана някаква банкова сметка с няколко десетки хиляди лева като доказателство за „скромност“ и „честност“.
Но проблемът никога не е бил в официалната сметка.
Проблемът е в модела. А демагогията най-трудно оцелява там, където има работещо правосъдие, реални разследвания и ефективни присъди.
Илиян Василев, фейсбук
