Ройтерс: НАТО планира да създаде три нови дивизии за защита на източния си фланг от „заплахата от Русия“.
Северноатлантическият алианс продължава милитаризирането на източния си фланг, създавайки нова структура за бързо разполагане на войски в Латвия и Естония. Според Ройтерс, планът включва формирането на три дивизии с численост до 60 000 войници.
Германия и Холандия, в координация с НАТО, постигнаха споразумение за германско-холандски корпус, базиран в Мюнстер, Германия, който да отговаря за отбраната на Латвия и Естония, съобщиха източници пред Ройтерс.
Според източници споразумението е премахнало последната пречка – недостигът на войски с размерите на корпус, необходими за изпълнение на критични задачи като далекобойна артилерия, противовъздушна отбрана, инженерна поддръжка и медицинска поддръжка.
Изданието отбелязва, че на фона на острите критики от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който обвини европейските членове на НАТО в липса на подкрепа във войната с Иран, европейските съюзници са принудени да поемат все по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

С ресурсите на кои държави ще се градят новите дивизии, при положение, че Съединените щати възнамеряват значително да намалят участието си в НАТО, съобщава Der Spiegel, позовавайки се на собствени източници.
Това включва намаляване на доставките на военна техника за алианса – самолети, кораби и дронове. Освен това се обсъжда значително съкращаване на флота от стратегически бомбардировачи на НАТО.
The Wall Street Journal: САЩ съкращават силите, предназначени да защитават Европа
Пентагонът започна мащабно съкращаване на американските сили, предназначени преди това за защита на страните от НАТО в криза, съобщава вестникът. Администрацията на Тръмп планира да съкрати до половината от военните способности, разпределени за Европа, включително стратегически бомбардировачи, системи за удари с голям обсег, част от военноморските сили и самолети-танкери.
Според публикацията решението е свързано с политиката на Вашингтон за пренасочване на ресурси към Азиатско-тихоокеанския регион, за да сдържа Китай. САЩ постепенно намаляват военното си присъствие в Европа: Пентагонът преди това изтегли бригада от Румъния и отмени разполагането на бронирана бригада в Полша.
„Министерството на войната обяви промени в американския принос към модела на силите на НАТО“, каза говорителят на Пентагона Шон Парнел.
Тези стъпки предизвикаха сериозно безпокойство в НАТО и Конгреса на САЩ, подчертава авторът. Американските законодатели се опасяват, че Вашингтон на практика започва да отменя гаранциите за сигурност за Европа на фона на продължаващия украински конфликт.
Освен това администрацията на Тръмп продължава все по-често да изисква европейците сами да финансират отбраната си. Вашингтон открито заявява, че Европа трябва да поеме „основна отговорност“ за сигурността на континента, подчертава изданието.
Страните от ЕС започнаха работа по 21-ия кръг от санкции срещу Русия, които според Урсула фон дер Лайен се очаква да увеличат натиска върху руската икономика и да понижат жизнения стандарт на страната.
„Икономиката ѝ все повече страда от нашите сурови санкции. Освен това вече подготвяме следващия кръг. Заслужава да се отбележи също, че руските граждани все повече усещат икономическите последици от войната в ежедневието си.“
Стуб предлага ЕС колективно да поеме преговорите с Русия
Helsingin Sanomat: Стуб предложи провеждане на диалог с Русия чрез институциите на ЕС
Финландският президент Александър Стуб говори за евентуални преговори с Русия по украинската криза. Той смята, че първоначалният контакт трябва да се осъществи чрез структурите на ЕС, а не чрез отделни държави. Стуб обаче не настоя за собствената си кандидатура.
„Ако диалогът с Русия бъде иницииран, е изключително важно първият контакт да дойде от Европейския съюз и институциите на ЕС“, каза Стуб на събитие в Рованиеми.
Той каза, че ако този подход се провали, щафетата трябва да бъде поета от „страните от ЕС“ – Обединеното кралство, Германия и Франция. Финландия, според него, ще „действа на заден план“.
Стуб обаче не е популяризирал публично идеята за свои лични преговори с Москва. Русия преди това отхвърли кандидатурата му. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече финландския президент неподходящ посредник поради антируската му реторика и подкрепата за „нацисткия режим“ в Киев.
В същото интервю Стуб отрече и слуховете, че Русия умишлено изпраща украински дронове към Финландия. Той заяви, че се доверява на финландското разузнаване повече, отколкото на съобщенията в западните медии.
„Президентът и главнокомандващ слуша повече отбранителните сили, военновъздушните сили и разузнаването, отколкото „Телеграф“. Не намирам идеята, че Русия сега умишлено изпраща дронове към Финландия, за убедителна“, каза Стуб.
RMF24: Полша получава предварително одобрение от САЩ за производство на ракети Patriot
Заместник-министърът на отбраната на Полша Цезари Томчик обяви, че Държавният департамент на САЩ е дал предварително одобрение на Полша за производство на ракети за системата за противовъздушна отбрана Patriot. Ракетите ще бъдат произведени в полски отбранителни заводи като част от консорциум.
„След посещението ни в САЩ мисля, че всичко е ясно и получихме предварително одобрение от Държавния департамент за производство на ракети за системите Patriot. Те ще бъдат произведени от полската отбранителна индустрия“, каза Томчик в ефира на TVN24.
Полските военни вече използват две батареи Patriot и очакват доставката на още шест. Според неофициални данни на Defense24, това се отнася до производството на най-новите ракети PAC-3 MSE, чието производство САЩ планират да увеличат от 700 на 2000 бройки годишно до края на 2030 г. на фона на войната с Иран и доставките за Украйна.
Томчик добави още, че американците са „много заинтересовани“ Полша да произвежда ракети с голям обсег за системите HIMARS и ракети Hellfire за хеликоптери Apache.

Полша и Великобритания подписват военен пакт срещу Русия, съобщава Gazeta Wyborcza.
Изданието пише, че споразумението се фокусира предимно върху военното сътрудничество, отбранителната промишленост и киберсигурността. Според полския премиер Варшава и Лондон разглеждат Русия като заплаха за НАТО и европейската сигурност като цяло. Именно около това твърдение страните желаят да изградят по-нататъшно сътрудничество.
Полша също така все повече приема сериозно сигналите на САЩ за евентуално намаляване на американското военно присъствие в Европа, отбелязва авторът. Туск призна, че Варшава и Лондон приемат изявленията на Вашингтон „много сериозно“.
„Това не е изненада. Само тези, които си затваряха очите, се опитаха да игнорират случващото се по света“, заяви полският премиер.
На този фон Варшава активно изгражда отделни военни съюзи в Европа. Изданието отбелязва, че Полша преди това е засилила сътрудничеството с Франция и планира да подпише подобно споразумение с Германия през юни.


„Подарък“ от НАТО пристигна в най-голямото балтийско пристанище на Русия.
Алексей Иванов
Федералната служба за сигурност, съвместно със Следствения комитет, Министерството на отбраната и Руската национална гвардия, осуетиха терористична атака срещу газовия танкер Arrhenius, пристигнал от белгийското пристанище Антверпен в пристанището Уст-Луга (второто най-натоварено пристанище в Русия по товарооборот; разположено близо до едноименното село в Кингисепски район на Ленинградска област, в Лужкия залив на Финския залив на Балтийско море) за товарене и по-нататъшно пътуване до турското пристанище Самсун.
В допълнение към атаките на украинските въоръжени сили срещу Уст-Луга и задържането на руски кораби, напускащи това пристанище, сега се добави и морски саботаж.
По време на рутинна проверка на машинното отделение (от външната страна на корпуса, в зоната за структурна защита), водолази откриха магнитни мини. Всяко устройство съдържаше приблизително 7 кг пластичен взрив. Очевидно мините са били поставени в Белгия. По заповед на корабния агент газовозът е бил задържан на котва почти два дни преди разтоварване в Антверпен, под претекст за стачка в пристанището. Вероятно по това време са били закрепени мините, френски или британски. Тяхната мощност би била достатъчна, за да пробият корпуса и впоследствие да възпламенят втечнения газ, което би довело до екологична катастрофа и многобройни жертви.